Преди дни в Русе се завърна майсторката на бижута от мъниста Албена Петкова, която бе поканена специално да участва във фестивал на артистичните сръчности в италианския град Бергамо и да предаде своите умения на италианците по време на уъркшоп. 
Русенката беше единствената представителка на България, която води уъркшоп по време на изложението на креативното творчество в Бергамо. Тя заминава за Италия по специалната покана на Моника Винчи, която организира творческите работилници, съпътстващи основната програма на изложението.
Бяхме около двадесет човека - водещите заниманията, колеги бяха дошли от САЩ, Малта, Швейцария, Канада, Швеция, Русия, Беларус, Германия, Австрия, имаше, разбира се, и от Италия, обяснява Албена.
Сред хората, които са се обучавали на това атрактивно изкуство, е имало както начинаещи, така и вече напреднали, участвали доста младежи, но не липсвали и възрастни, които тепърва са решили да се посветят на 
създаването на красоти от мъниста
Честно да си призная, преди заминаването малко се притеснявах, защото не знам италиански, а и английският ми не е достатъчно добър, признава Албена. Мислех си дали няма да ми бъде трудно да общувам - оказа се, че притесненията ми се били абсолютно напразни, добавя русенката.
Дали защото домакините й са били изключително любезни и приятелски настроени, дали защото за една творческа натура, каквато Албена е, езиковите бариери падат твърде бързо, или просто защото самата тя излъчва позитивизъм, който кара събеседниците й да отвръщат по същия начин - и затова дори и в битовите ситуации една усмивка води до разбиране дори и на непознатия език... 
За всичко това майсторката на бижута от мъниста с удоволствие би поразмишлявала сега, когато отново е в родния си град. Би поразмишлявала, стига да имаше време за това. Защото Албена Петкова не е от онези дами, които се занимават с ръкоделие или с красиви приложни техники от нямане какво да прави. Напротив. 
Своите бижута тя майстори... нощем! 
Когато е приключила с всичко друго, което е в центъра на вниманието й през светлата част на деня. А това основно е работата на нейната собствена счетоводна къща. Малка счетоводна къща, бърза да уточини Албена. Но дори и в такава „малка“ къща, счетоводната работа е предостатъчно и всички, които са опирали до термини като „баланс“, „приключване“, „тримесечие“, „ДДС“ и други подобни, са наясно с убийствената задължителна цикличност в счетоводната работа. 
Това вече в някаква степен обяснява защо денем Албена Петкова няма време за артистичните си удоволствия. Затова тя се предава на тях късно вечер, след като е приключила с всичко неотложно.
Тогава пускам телевизора и без да гледам в екрана - само слушам, започвам да създавам моите бижута, обяснява русенката. 
Всичко започва преди няколко години, когато Моника, дъщерята на Албена, се приготвя за абитуриентския бал.
Моделът на роклята измислихме двете с Моника, решихме да бъде в черно и червено. След това тръгнах по магазините да търся подходящо колие. Обиколих навсякъде - нищо не намерих! В някои магазини имаше такива, които щяха да паснат на тоалета, но пък цветовете не бяха каквито трябваше. Имаше какви ли не съчетания, само червено и черно нямаше! Тогава влязох в един магазин, където се продаваха мъниста. Помня, че 
загребах с шепи от кристалчетата - каквото хвана
след това си приготвих телчета, купих си клещички - и започнах с едни по-големи мъниста и тел да правя бижуто за Моника, разказва Албена. 
В крайна сметка се отказала от колието, но затова пък измайсторила обеци, пръстен и гривна. Които напълно хармонирали с червено-черната рокля на елегантното момиче.
Два месеца по-късно се реших да участвам в един конкурс за майстори на бижута от мъниста и тогава разбрах, че аз просто нищо не знам за мънистата! - признава Албена Петкова.
Участничките в конкурса я добавили в Групата за ръчно изработени бижута от мъниста и така русенката открила своите учители и наставници, които дистанционно я въвели в царството на мънистените украшения. Днес вече, четири години след първото посягане към клещите и кристалчетата, самата Албена е администратор на същата група във Фейсбук, в която тя се е научила на премъдростите в тази сфера. 
А в биографията й на майстор на бижута от мъниста вече са записани доста факти. Прелестната страна на тези факти се изразява в самите бижута, изработени от нея - сами по себе си те са едни удивителни приказки, а русенката им дава и поетични имена, които провокират съзнанието да рисува интригуващи сюжети. 
„Танцът на цветята“ по Чайковски, „Пианото“, „Кошница с цветя“ 
„Фрозен“ по асоциации със „Замръзналото кралство“... 
„Пианото“ ми спечели първа награда в един международен конкурс в Румъния в края на миналата година, казва Албена Петкова. И разказва как възникнал замисълът за това украшение: „Гледах тв шоуто, в което Жана Бенгендорф стана победител и когато излезе на финала с една много красива и ефектна рокля, моделът на която се асоциираше с роял, си помислих: „Тази рокля трябва да има колие!“. И седнах да го правя. Получи се пианото“.  
Защо в украшенията на майсторката има толкова много теми, свързани с музиката. Всъщност, тя е завършила Музикалното училище в Русе със специалност вокал.
Музиката е първата ми любов, усмихва се Албена.
Започва работа като хорист в Русенската опера, но поради заболяване се налага да смени професията. Работила е на различни места, в това число и в Телевизионния център. Но от доста време насам е заложила на нещо, което е доста далече както от музиката, така и от бижутата и въобще от творчеството. Нещо повече, основното й занятие е абсолютен контрапукнт - вече споменатата счетоводна къща.
Аз по принцип съм дъщеря на двама икономисти, така че е напълно обяснимо защо в крайна сметка се върнах към това, което може би и те са очаквали от мен - истината е, че 
навремето кандидатствах в Музикалното училище без родителите ми да знаят
съобщих им, едва когато разбрах, че съм приета. Така че когато след 2000 година реших да се обърна към икономиката и да завърша като магистърска специалност „Счетоводство и контрол“, това си беше нещо може би предопределено в някакъв смисъл, казва Албена. 
Винаги съм вярвала в доброто - и продължавам да вярвам в него, затова съм положително настроена и много обичам да помагам на хората, простичко обяснява Албена Петкова. Изминала своя път от първия наниз мъниста до награди на международни форуми, сега тя споделя тънкостите на майсторлъка с новите начинаещи.
Вече не сме толкова малко в България, общуваме си най-често по интернет, но всяка година си правим и по една обща сбирка, разказва русенката.
В Русе тя има още една колежка. Това е Яна Цветкова.
Тя в момента не е в България, но иначе е много добра, обяснява Албена. Двете често участват в турнирите на авторките на бижута от мъниста. Яна миналата година е стигнала до пети тур, Албена достигнала до четвърти с „Фрозен“. 
Наричат се 
„Битките между дизайнерите“ 
- „бием се“ двама по двама, като след предварителен подбор селектираните за участие представят в интернет по четири от своите бижута. Победителят от състезателната двойка се определя от броя гласували за неговите украшения. Участват автори от цял свят - от Европа, от Съединените щати, от Япония, от Канада... Тези битки се провеждат вече за четвърти път, а ние от България участвахме миналата година за втори път. Цялата битка продължава 8 тура - това се случва от юни до август, разказва русенската майсторка. 
Това изкуство се радва на огромен интерес по света. На русенката й се иска и у нас също да бъде тачено подобаващо.
В София вече започват да оценяват майсторството на ръчната изработка, надявам се това да се разпространи все повече, казва Албена.
Случвало се е русенки да се заглеждат в нейните бижута, но като чуят цената, внезапно решават: „Ще си купя същото, но пластмасово, за два-три лева!“. Първо, същото няма как да намерят от пластмаса, пали се майсторката. И второ - с нищо друго не може да се сравни ръчният труд, в който освен старание и време е вложено много творчество, правещо украшението уникално и без аналог! 
Иска й се една от следващите срещи на мънистарките да се проведе в Русе
Тези срещи са много интересни и са ни извънредно полезни, такава атмосфера цари на тях! - възкликва Албена.
Мечтае също да направи в Русе специализирано изложение на такива бижута, като включи и ревю. И е сигурна, че истинските ценители ще ахнат при вида на толкова красота. 
Най-голямата й мечта е да разполага с време и да може да прави единствено това - да твори своите украшения от мъниста, които си изписва от Япония и други далечни страни /“Качеството е изключително важно!“ - вмята авторката/. Е, и от време на време да се занимава и с плъстите /ръчно оформяне на различни форми и фигури от разчепкана вълна/. Това е другото ми увлечение, което е също много красиво, признава тя. Но засега няма как да загърби икономиката, която й дава възможност да се издържа - себе си, дъщерята Моника и сина Преслав, които са студенти, а и така да си осигурява луксозното удоволствие да майстори красота от мъниста. Така че засега само нощем излива душата си в пеперудите, в изящните цъфнали клонки, птици и други романтични приказки, направени от цветни мъниста.
Важното е, че тези бижута винаги намират своя стопанин, за да го зарадват истински, убедена е Албена Петкова. Нейното „Пиано“ е заминало за Франция, един „Ангел“ е отлетял за Австралия, нейни бижута украсяват изискани дами в Румъния, в Италия. А така и нейното вдъхновение сякаш обикаля безметежно земното кълбо.