„Симоне Боканегра е много съдбоносна роля за мен. През 1972 година дойдох за първи път в Русе, тук беше моето първо професионално излизане на сцена, като ролята беше Папагено във „Вълшебната флейта“ на Моцарт. И много добре помня, че скоро след това на русенска сцена бе поставена операта „Симоне Боканегра“ - с Кирил Кръстев и Стефка Евстатиева в главните роли, режисьор беше големият Диди Димчев... Аз, разбира се, не участвах, бях още прекалено млад за тази опера. 
Но ето че не много по-късно, когато бях в Мюнхен, внезапно ме ангажираха за Симоне Боканегра. Какъв ти Симоне - в интерес на истината, аз още си бях абсолютен Симончо... Тази постановка играхме в Берн, в Швейцария. И постепенно аз наистина влизах в образа, приемах го - и той приемаше мен. И ето, сега в Русе за девети път правя този образ - това е моята девета постановка на „Симоне Боканегра“. И май е най-трудната ми“.
Това призна големият български баритон Иван Консулов, който специално дойде от Швейцария, където живее от години, за да участва в оперния спектакъл в тазгодишното издание на международния фестивал „Мартенски музикални дни“ „Симоне Боканегра“.
В интерес на истината, още първото му излизане на сцената в пролога на спектакъла, предизвика аплодисментите на
публиката, която очакваше своя герой в ролята на корсаря-дож
Защото сред публиката в оперния салон със сигурност имаше русенци, които са аплодирали още първите спектакли с участието на младия Иван Консулов. 
Аз съм варненецът от Русе - засмива се артистът. Той завършва Музикалното училище във Варна, където е роден, и след това - Консерваторията в София. Първото му назначение е в Русенската опера. Шест години съм работил тук и няма да бъде пресилено, ако кажа, че това за мен е изключително важно, обяснява баритонът. „Още повече, че тогава в този театър се работеше безкрайно сериозно, да не говорим за това, че като дойдох тук през 1972 година, аз бях шести баритон! Представяте ли си?! Шести баритон! Тогава в Русенската опера пееха Кирил Кръстев, Анастас Анастасов, Иван Добрев, Мишо Петров... Без Русенската опера нямаше да стана певец!
Тук съм получил едни от най-скъпоценните си уроци
които добавих към солидната си музикална подготовка в Консерваторията. С Кирил Кръстев и Пенка Маринова съм учил мизансцен...“, казва Иван Консулов.
Именно русенският му период е белязан с много отлични постижения и първи награди в конкурси в Белград, Атина, Мюнхен, Остенде, Филаделфия. След това неговият творчески път го отвежда в Германия, а оттам в Швейцария, където се установява. Международната му кариера го среща с различни по натюрел и по сложност оперни герои, но всички те са преминали през сърцето и душата му. Той участва в постановки в оперните театри на Италия, Испания, Германия, Швейцария, на цяла Европа и в Съединените щати. Пял е под диригентството на имена като Зубин Мета, Мстислав Ростропович. А Вердиевите герои остават за него сред най-предпочитаните партии. Дори преди време, когато го питали от коя партия е, отговарял: „От партията на Верди!“. 
Преди две години той отново се завърна в Русе, за да направи своя Фалстаф в едноименната опера на Джузепе Верди. „Фалстаф“ е доста по-различна от всички опери на великия италианец. А „Симоне Боканегра“ по принцип е извънредно сложна и трудна, обикновено се възприема едва от второто или третото гледане и слушане. Усетих, че в началото публиката беше малко сдържана - така се възприема премиерното изпълнение не само в Русе, навсякъде е така. Още навремето критиците са казали: „Тази опера трябва да се гледа няколко пъти, за да се вникне в нея“. И постепенно публиката проумява, че това е шедьовър. 
А и аз съм певецът на третия, на четвъртия спектакъл - не съм премиерен певец... 
Живея 40 години с тази опера. И въпреки че това ми беше деветата постановка, че съм изпълнявал тази роля и в Берн, и в Бон - с Ана Томова-Синтова, в Аахен, в Испания, в Пловдив, в Братислава. А тази постановка за мен беше като за първи път. И не само заради вокалната трудност и заради това, че се пее до последния момент - нали виждате, аз-Симон накрая вече съм отровен и умирам, а продължавам да пея. Това е характерно за Верди - пеенето до самия край на произведението, както и необходимото актьорско майсторство, много актьорска игра във всичките му опери. Във всичките опери на Верди има силен драматизъм и те няма да бъдат същите, ако само се изпяват на сцената“. 
Преди две години, когато Иван Консулов дойде за русенския „Фалстаф“ на Мартенски музикални дни, той обяви, че това ще бъде неговото сбогуване със сцената. И все пак, ето че сега отново радва своите почитатели.    
„Защо съм тук? С маестро Георги Димитров работим заедно от 40 години. И когато той предложи да направим „Симоне Боканегра“ за фестивала в Русе, не ми остана място за колебания. Този фестивал е изключително важен не само за Русе, а и за България. 
И слава богу, че ги има „Мартенски музикални дни“!
Знам, че не е лесно да се поддържа такова високо професионално ниво, но това е важно. Впрочем, не мога да скрия, че и на двамата с маестро Димитров ни е тъжно и болно. Ситуацията в нашата музикална култура е на много ниско равнище. Задаваме си много въпроси. Ето, аз пристигнах в Русе на 14 февруари - и оттогава репетирахме за премиерата, която беше на 18 март. Питат ме - ама как може да се репетира толкова дълго време?! Не само че е възможно, а е и задължително! Верди е казал при подготовката на първото представление на „Симоне Боканегра“: „Ще репетираме 45 дни и аз през цялото време ще бъда на сцената!“ И така и става. Той остава през всичките тези 45 дни на сцената“, казва Иван Консулов. 
И му е трудно да подмине още едно свое огорчение - в отговор на въпроса ми как намира Русе през 1972-ра и през 2016-а. 
„Ако трябва да сравнявам Русенската опера с това, което сварих, като дойдох за първи път и сега, не мога да се зарадвам. През 1972 година наистина се работеше здраво и сериозно - както се работи и сега на Запад! Казват, ама тогава беше комунизъм... 
Ако това е комунизъм, значи на запад комунизмът още продължава! 
Всеки знаеше какво се пее, какво се прави, имаше репертоар! Да не говорим за състоянието на гримьорните, на сцената, които сега изглеждат повече от окаяно... Аз разбирам, че е трудно, че парите не достигат, но все пак става дума за елементарни условия, за хигиена, най-после!“, казва артистът и признава, че го боли. Защото това е неговият оперен театър. И след като заминава за Швейцария, той много счесто продължава да се завръща тук да пее на сцената, която е поставила началото му като оперен артист. 
На 5 април той отново ще пристигне в Русе - два дни за възстановителни репетиции и на 8 април е втората премиера на „Симоне Боканегра“. 
През двадесетината дни в Швейцария той се занимава със своите ученици, които го очакваха след повече от месечното отсъствие заради русенския ангажимент. На някои от учениците им предстоят концерти, рецитали, участия, така че се нуждаят от неговите съвети. 
Но заедно с това баритонът Иван Консулов има и друга важна работа през този период. Защото е време за разсада! За разсада на 
български зеленчуци, които той сам отглежда на брега на Боденското езеро! 
„Имам си едно местенце под наем - има такава традиция в Швейцария, там има вода, малка къщичка за инструментите. Намира се на двеста метра от дома ми на брега на Боденското езеро и там си отглеждам истински български зеленчуци“, разказва Консулов.
Когато идва в България, си набавя семенца от бабите на пазарите. И обяснява: „Примерно, купувам си във Варна от пазара розови доматки, разрязвам ги, хапвам - о, много вкусно! Изяждам домата, а семенцата събирам грижливо върху парче вестник и ги оставям на слънце да изсъхнат. И така - с други зеленчуци, вкусът на които ми се е понравил. След това в Швейцария си правя разсада. И напролет го засаждам в градината. Доматки, чушки, дори зеле кьосе имам! Колко опери съм научил наизуст, докато си отглеждам доматите! Слагам от едната ми страна клавира, от другата - разсада.. Лошото е само, че вечерите в Швейцария са студени! А доматите и чушките са нощни растения - растат през нощта... Дано да не измръзнат! После цяло лято ги раздавам на моите ученици и на приятели. Ето, от март до октомври моята агентка не купува зеленчуци от пазара за семейството си - хапват си от моите зеленчуци. Хем са истински, хем са вкусни! А за мен е такова удоволствие!..“.