Той е автор на стотици песни и десетки големи музикални дворби. Има запазено място в пантеона на великите музиканти и композитори. Известен е в целия свят, включително и с една ексцентричност - изнася един-единствен публичен концерт. Това става на днешния 26 март през 1928 година - няколко месеца преди угасването на младия му живот. Говорим за един от най-видните представители на виенската класическа музикална школа и един от основоположниците на романтизма в музиката Франц Петер Шуберт.
Франц Шуберт е роден като 
тринадесето от шестнадесет деца в семейството
на 31 януари 1797 година в Лихтентал, близо до Виена. Само пет от децата доживяват първия си рожден ден. Баща му Франц Теодор е учител и директор на училище. Майка му Елизабет Вийц преди сватбата е готвачка на виенско семейство.
Когато е петгодишен малкият Франц получава първите си уроци по цигулка от баща си. Когато е на шест момчето тръгва на училище, а две години по-късно получава уроци по свирене на орган от енорийския свещеник в Лихтентал Михаел Холцер.
На 11-годишна възраст Шуберт започва да пее в придворния хор, след като - забележете! - една година преди това е написал първото си произведение. Там се запознава с бъдещи дългогодишни приятели като Йозеф фон Шпаун, Алберт Щадлер и Антон Холцапфел.
Получава разнообразно музикално обучение под ръководството на Венцел Руцицка и по-късно Антонио Салиери. Шуберт е не само солист в хора, а и втори цигулар в оркестъра, поради което се запознава с инструментали на Йозеф Хайднаи Волфганг Амадеус Моцарт.
Завършва учителска семинария (1813-1814 година) и 
работи като помощник-учител при своя баща
до 1818 година, след което се отделя от семейството си.
Няколко години Шуберт се препитава с уроци по музика и се опитва да получи щатна държавна длъжност на музикант, но не успява. През този период печели твърде малко и е принуден да живее при приятели - композитори, поети и други интелектуалци.
През 1818 и 1820 година като учител по музика на дъщерите на граф Естерхази посещава Унгария, където се запознава с унгарските народни песни и циганската музика. През 1819, 1823 и 1825 година посещава Горна Австрия и Грац. Песните му стават много известни в австрийското общество.
Композиторът 
започва да издава музикалните си произведения през 1821 година
През последните години от живота си Шуберт е неосигурен финансово, отчаян, самотен и често боледува. Умира на 19 ноември 1828 година във Виена. И с това светът губи един ярък талант.
Музиката на Шуберт е тясно свързана с австрийското народно творчество, в нея се чувства и влиянието на фолклора на славянските народи, унгарците и циганите, живеещи в Австрийската империя. Независимо от новаторството той запазва връзките си с традициите на Виенската класическа школа.
Шуберт е автор на над 600 солови песни по стихове на Гьоте, Фридрих Шилер, Хайнрих Хайне и други повече и по-малко известни поети, 9 симфонии (най-известна от които е осмата - „Недовършена“), около 20 опери, 17 увертюри, 15 струнни квартета, камерни ансамбли (клавирен квинтет „Пъстървата“), клавирни творби - сонати, валсове, фантазии, импромптюта, музикални моменти, дивертименти, фуги, ронда, скерца, вариации, като и произведения с танцов и маршов характер - немски лендлери, екосези, галопи, менуети, полонези и др.
За разлика от други композитори - например Волфганг Амадеус Моцарт, Лудвиг ван Бетховен, Ференц Лист, Фредерик Шопен - 
Шуберт не е бил виртуозен изпълнител и не е успявал да представя лично огромния си брой произведения
Макар че има прекрасен глас, той не пее. На пиано свири нежно и мелодично, но не концертира и не е познат на широката публика. Ето защо много от неговите големи инструментални произведения са изпълнени за първи път десетилетия след смъртта му - примерно „Голямата“ симфония в до мажор за пръв път е изпълнена под диригентството на Феликс Менделсон Бартолди през 1839 година, „Недовършената“ симфония - през 1865 година и т.н.
Шуберт често е определян като „най-големия лирик на романтизма“. Той черпи характерни същностни черти на музикалната среда, в която попада във Виена, пресътворява ги от гледна точка на романтичната чувствителност и ги развива.
Типичен пример за романтично творчество е вокалната му лирика. Тя е тясно свързана с фолклорните традиции. Първите ярки звуци на романтичните насоки се открояват в песента „Гретхен пред чекръка“, завършена на 19 октомври 1814 година. Текстът на тази песен е от „Фауст“ на Гьоте. Шуберт я 
написва само 17-годишен, но въпреки младостта му песента е зряла и цялостна
В акомпанимента се появява монотонна ритмична фигура, изобразяваща въртенето на чекръка, в кулминацията девойката прекъсва работата си и чекръкът замлъква.
Типично е наличието на една и съща постоянна мелодия и акомпанимент за всеки от куплетите. В тази група от песните на Шуберт най-силно се прави паралел с народните песни примерно „Полската розичка“ (Heidenroslein), и „Разходката“ (Das Wandern).
Но Шуберт пише и варирани куплетни песни. Формално това е втори тип от песенното му творчество.
Мелодията и акомпаниментът се променят в някои куплети. В известната песен „Пъстървата“ (Die Forelle) с еднаква музикална композиция са първите два куплета, третият е контрастно изменен, а последният е връщане към музикалното изложение от първите куплети. Шуберт прилага своеобразна форма „арка“ за конструкцията на „Пъстървата“.
„Липата“ (Der Lindenbaum) е 
пример за различен подход
В нея в първия и втория куплет се редуват мажорна с минорна тоналност, веселие с тъга, а третият е със съвсем различна музикална фактура, много по-оживена по характер. В последния куплет композиторът се връща към музикалното изложение на първия.
Има и трети тип песни в творчеството на композитора - такива с непрекъснато развитие.
В тях всяка следваща част от текста се съпътства от нова мелодия и акомпанимент. Повторението на централните мотиви и общият тон водят до постигане на музикално единство. Примери в това отношение са: „Любов безкрайна“ (Rastsole Liebe) и „Двойникът“ (Doppelganger). При тази група песни се открояват кратки, например „Враната“ (Die Krahe) и дълги, например „Младата монахиня“ песни. И в двете разновидности се срещат единни по характер творби, например „Преживяването“ (Der Aufenthalt), но и пъстри откъм драматургия, например „Скитникът“ (Der Wanderer).
При писането на балади Шуберт
не само продължава традицията, но е и новатор
В творчеството му те заемат специално място. Открояват се два типа балади: Оформени като солова акантата- например „Заръката“ (Die Burgshaft), където е характерно редуването на речитативи с арии. Вторият тип балади са песенни, например „Горски цар“ (Erlkonig), представляващи прототип на романтична балада.
Шубертовите песни се отличават с уравновесеност и простота, съчетани с романтично настроение и съответна експресия. Акомпаниментите на песните му не са обикновена хармонична и ритмична основа, както е дотогава, а често съдържат запомняща се характерна фигура. Акордите на „Лека нощ!“ (Gute Nacht!), например, внушават ефект на стъпки, а „хлъзгавият“ мотив на пъстървата е точно пресъздаден в мелодията.
Характерни за клавирните творби на Шуберт са широка мелодична дъга и лирична чувствителност, драматизъм, израз на вътрешно вълнение. Независимо че не е клавирен виртуоз от класата на Шопен или Лист, произведенията на Шуберт 
изискват от изпълнителя да владее сериозна техника и висока култура на звукоизвличането
Фантазията „Скитникът“ е създадена през 1822 година и е изградена върху мелодията, заимствана от средния раздел на песента със същото име от 1816 година. Самият Шуберт не е можел да я изсвири без грешка, тя изисква категорична виртуозност. Създадена е изключително бързо, по молба на пианист виртуоз, който трябвало да демонстрира нивото на своето майсторство. Творбата се отличава с подчертано бляскав характер и интерпретаторски трудности, които не са срещани дотогава. Естетическите алюзии на тази трагична песен се откриват до края на деветнадесети век в творчеството на австрийските и немските композитори.
Според специалистите 
най-високите постижения в клавирното творчество на Шуберт са неговите 22 сонати
Хронологически 15 (или техни фрагменти) са ранни, 4 са от средния творчески период. Последните три са късни и са завършени през септември 1828 г., осем седмици преди смъртта на композитора. Сонатата в си-бемол мажор, която е най-известна, разкрива нови композиционни похвати. Композиторът използва ниските регистри на пианото, на места инструментът звучи като оркестър. Шуберт контрастно откроява натрупването на напрежението с тишина (паузите).
През 1823-1828 година Шуберт написва „Музикални моменти“. От тях най-известен е „Музикален момент“ оп. 94 №3 във фа минор. Основната композиторска идея при тези произведения е претворяването на мелодия, базираща се на постоянна формула в акомпаниращия бас.
Необикновено свободно структурно изграждане притежават двата цикъла Импромптюта от 1827 година. Те наподобяват песни с разгърната мелодия и своеобразен акомпанимент.
Тема с вариации, произведение, подобно на Струнен квартет в ла минор, е Импромптю оп. 142 №3 в си-бемол мажор. Изградено върху мелодия от музиката към балета „Розамунда“. Отделните му части отговарят на сонатен цикъл от четири части (Allegro, Scherzo, Andante, Finale). Роберт Шуман нарича цикъл оп. 142 „прикрита, замаскирана“ соната.
Трябва да се напомни, че 
тогавашното пиано силно се различава от съвременното
То е конструирано за получаване на по-деликатен звук. Шуберт използва и крайните му регистри, богати динамични нюанси, преплита ги с моменти от технически характер, достига неочаквани колоратурни ефекти.
Шест от първите симфонии на Шуберт са близки до класическия стил и традициите, създадени от Хайдн и Моцарт.
Символ на ранноромантичната симфония са последните две симфонии на Шуберт. През живота на композитора не е изпълнена нито една от тях. Симфонията в до мажор, „Голямата“, е открита след смъртта му от Роберт Шуман през 1839 г. Веднага е представена под диригентството на Менделсон. По примера на големите Бетовенови симфонии тя е с продължителност 50 минути и има характерна метроритмична пулсация, завладяваща слушателите. За изпълнението й е нужен разширен симфоничен състав.
Противоположност на „Голямата“ е „Незавършена“ симфония в си минор. Заглавието се основава на това, че се състои само от две части. Има запазени чернови на третата част (Скерцо), но композиторът, вероятно преценявайки, че вече е включил необходимото в двете части, прекъсва работата си. Композирана още през 1822 година, тази симфония е открита чак през 1860 година, а е изпълнена за първи път във Виена на 17 декември 1865 година. Симфонията има изключително лирично напевно звучене, проникната е от любов и смърт, печал и спасение, като че ли е отражение на кризата на автора, причинена от болестта му.
Първите 12 (създадени от 1810 г. до 1816 г.) от запазените общо 15 струнни квартета на Шуберт 
са все още традиционни за виенската класика
Последните три са в стила и духа на музикалната романтика.
Една от най-популярните му творби - Клавирен квартет в ла мажор „Пъстървата“ от 1819 г. е пряко свързана с едноименната песен.
В Andante на Струнен квартет в ла минор (1824 г.) е въведена тема от увертюрата на Шуберт „Розамунда“. Темата на песента „Смъртта на момичето“ (Der Tod und das Madchen) е начало на Струнен квартет в ре минор, също от 1824 година.
Върхово постижение в камерната музика на Шуберт е Струнен квартет в сол мажор (1826 година) - последният поред.
Създадените от Шуберт множество опери и танцови пиеси днес остават с малка популярност. Приема се, че причина за това са „приложният“ характер на танците и отсъствието на драматичен усет при оперите.
Каталог на творчеството на Франц Шуберт, включващ над 900 произведения, съставя през 1951 година австрийският музиколог Ото Ерих Дойч. От фамилното име на този музиколог е съкращението „D“, предхождащо номерата на отделните опуси.
По материали от Интернет