Решението за освобождаването на Дженифър Брандън от „Дунав 8806“ не е изненада. Изненада е, че раздялата с американката закъсня. Тя можеше да приготви куфара още в края на миналата година, когато бе ясно, че техническите й възможности са силно ограничени и че единственото, което умее, са борбите под двата коша. Не че е малко да имаш добър, отскоклив и силен физически борец, който да лети за всяка спорна и невъзможна топка. Напротив! Когато обаче борецът прави фрапиращи пропуски от съвсем чисти позиции и то поне между 7 и 10 пъти пъти на мач, изниква въпросът доколко полезен е този център. При това Брандън редовно разсмиваше публиката по другите градове с абсурдните си стрелби за 3 точки. Еърбол след еърбол! Виж, феновете в Русе просто навеждаха глави след чудатите й изпълнения, сякаш срамът бе техен, а не неин.
Да, тя понапредна в сравнение с времето, когато пристигна в Русе. Стабилизира донякъде разпиляната си по-рано стрелба от наказателната линия, но гафовете й с късите и неточни шутове под самия кош следваха като във филмче с най-смешните клипове на спортна тема. Трябва да се види, не може да се разкаже!
А какъв само бе анонсът за Дженифър при представянето й през миналата година? Млада, атлетична, атрактивна, с много добри показатели в отбора, от който идва!
Отгърнахме записки отпреди сезон, два, три и се натъкнахме на удивително същите епитети по адрес на Латриша Лъвингс, Тиа Люис, Лори Уйлямс - всяка от тях бе „атлетична, атрактивна състезателка, която ще се хареса на компетентната и разбираща от баскетбол русенска публика“! И т.н. 
Помните ли американските „феи“ Лъвингс, Люис или Уйлямс? Може и да не ги помните вече, защото няма с какво! И те като Брандън пристигнаха в едни септемврийски дни на надеждата, но не удържаха до след Коледа, тъй като също бяха освободени. И защо? Защото нивото им бе потресаващо елементарно. Напомняха по-скоро за начинаещи баскетболистки, вместо на състезателки, ангажирани да добавят поне класа отгоре.
С поредната проба-грешка /изключваме фантастични попадения като Ейдриен Джонсън, Аманда Джонсън, Кристина Сантяго, Мерике Андерсон/ „Дунав 8806“ е изправен пред угрозата да запише най-лошото си представяне в първенството и за първи път от много години да остане извън призовата тройка. С другото абсолютно разочарование Биляна Степанович и с Александра Катич финалът на шампионата не се очертава в мажорни тонове. Вярно, тихата и кротка Катич се старае, но силното й качество с добрата далечна стрелба няма как да компенсира липсата на физика, с каквато може да тръгне на пробив или да помага сериозно в защита. Степанович е умаленото и малко по-елегантно копие на Дженифър!
Затова пък след провала с Брандън се открива широк път за изява на резервите. Сигурно не са били съгласни да стоят с години почти непрекъснато на пейката, но шансът вече е пред тях. Не че от пейката лъха голям оптимизъм, но други хора няма. С този състав и третото място в първенството вече ще е успех. Другото е сензационно опровержение и чудо, каквото „Дунав 8806“ обикновено прави. Само че този път то не изглежда никак възможно.