Интересен разказ за началото на фестивала „Мартенски музикални дни“ в снимки и пожълтели страници отпреди десетилетия пазят в русенския Държавен архив. От съхранените грижливо листи с текстове, написани на пишеща машина, се вижда как е проходил фестивалът, който в момента провежда своето 56-о издание. 
Един от инициаторите на идеята е Илия Темков. Той  става главен диригент на Държавния симфоничен оркестър на Русе непосредствено след завръщането си от столицата на Германската демократична република, където е дирижирал оркестъра на Радио Берлин в продължение на две години. Успоредно с това от 1957 до 1959 г. Темков специализира при Хайнц Бонгарц в Дрезден, освен това изучава задълбочено история на германската музика в Хумболтовия университет на Берлин. В Германия изнася концерти в Берлин, Ваймар, Дрезден, Лайпциг и Хале, свири с Дрезденската Щатскапеле и Лайпцигския Гевандхаус и прави повече от 100 записа с българска и германска класическа и съвременна музика.
Всичко това прави напълно логично предложението, което може да се прочете
във внимателно запазените в русенския архив документи
А именно - че фестивалът „Мартенски музикални дни“, който вече е член на престижното семейство на европейските фестивали, е замислен и за първи път се провежда като... Дни на българо-немската музикална дружба!
 За това свидетелстват странички от протокол на заседание на ръководството на Русенската филхармония от 10 януари 1961 г., в които нейният главен диригент е цитиран: „Верно е, че много сме закъсняли. Но сега ние трябва да видим какво ни предстои до края на този сезон, а това са дните на българо-немската музикална дружба, които ще се проведат през месец март и през месец май на българската музика. За тези две крупни прояви на Русенската филхармония хор „Дунавски звуци“ трябва да се подготви и да вземе участие в 
една кантата „За Победата“ от немския композитор Е.Х.Майер 
и с един акапелен концерт от български песни през месец май“.
Пак благодарение на фондовете на Държавен архив-Русе става ясно какво е предвиждал планът за първото издание на фестивала - това, което днес наричаме програма. В плана всичко е разпределено по точки. Първата точка гласи: „Ще бъдат изнесени 4 симфонични концерта. Във всеки концерт ще бъдат изпълнени една съвременна българска творба, една съвременна немска творба и една класическа творба. В тези концерти ще участват двама гост-диригенти и двама солисти от Германската демократична република, както и двама германски диригенти и двама български диригенти. Германските гост-диригенти ще дирижират и по една българска творба“. 
Програмата за март 1961 година предвижда още един камерен концерт, концерт на държавния радиоквартет, концерт на младите русенски изпълнители - и на всички концерти трябва да бъдат изпълнявани български и немски творби. Освен това са замислени две сказки, четири срещи-беседи в салона на Окръжната библиотека с гостуващите немски и български композитори и артисти, а също изложба на немска и българска музикална литература и 
„тържествена“ прожекция на филма „Бетовен“
За гостуващите музиканти се планират срещи с работниците от русенски предприятия, оборудвани с техника и машини от ГДР, с възпитаниците на Музикалното училище, с „културните дейци“, с най-добрите самодейни художествени колективи, а също и посещение на Търново и Варна. 
Любопитен детайл е, че при планирането на дните е било заложено да се потърси съдействие от Съюза на българските композитори, „който да командирова в Русе изпълняваните български композитори“, и от тогавашните градски управи - окръжния и градския народен съвет. Те трябвало „да бъдат заангажирани морално и материално“, като от тях се очаквало да предоставят „една субсидия от минимум 10 000 лева“.
За второто издание на музикалния форум документите в архива разказват: 
„През месец март 1962 г. за втори път ще бъдат организирани музикални тържества от международен характер под наименованието „Мартенски музикални дни на дружбата и културното сътрудничество“. Като най-характерни събития през Мартенските музикални дни се очертават концертът по случай международния празник на жената /осми март/, в който ще вземат участие български и чуждестранни жени изпълнителки и 
ще бъде посветен на първенците жени от производството
и културно-обществения живот на нашия град, както и заключителният концерт, посветен на борбата на народите за мир. Тогава се предвижда и първото изпълнение на творбата на изтъкнатия английски диригент и композитор Алан Буш - „Кантата за майор Томпсън“. За тема на своята кантата Алан Буш е взел подвига на английския боец майор Томпсън, загинал в борбата срещу фашизма в България. Музикално творбата е изградена върху Ботеви революционни песни“. 
Един поглед, обърнат назад във времето, казва много за първите създатели и участници във фестивала. А те, верни на професионализма, на естетическото си кредо и на финия си усет, са успявали да намерят пътеките, през които да преведат истинското изкуство, за да може то да оцелее въпреки идеологическите трънаци и стръмните комунистически урви и да остане вярно на стотиците хора, които имат истинска потребност от него.