Стотици графити, рисунки, проекти и всеки от тях изкопчва някаква емоция. Нещо, което е вътре в теб. А ако това послание достигне до повече хора, мисията на младия русенски художник Мартин Иванов е изпълнена. Всички идеи за впечатляващите проекти в богатото портфолио на 25-годишното момче се раждат съвсем спонтанно, а основната му цел е да покаже, че в днешно време уличното изкуство е нещо повече от драскане на графити. Затова и младежът не разграничава, а обединява изкуствата, които най-много влияят върху ежедневието на хората, а именно - графитите, графичният дизайн и архитектурата.
Погледът на Мартин
винаги търси колкото е възможно по-креативни идеи за демонстрации на улично изкуство
Такъв ярък пример е и последният му проект, който е част от дипломната му работа и който предизвика силен обществен и медиен интерес. Преди няколко седмици младият график нарисува девет пана, носещи благородния дух на стария Русе, с които украси стените на Централна жп гара и на Автогара-юг. Една от любимите теми на младия художник е именно архитектурата в Русе. Затова и страда, че никой не поддържа красивата архитектура в града и тя се руши. И така се ражда идеята да вдъхне нов живот на западналите барокови колони на жп гарата, като ги вплита в поредния си артистичен проект. 
Закачиш ли се за това изкуство, то е до живот, виждаш нещата по свой си начин, който надграждаш с годините. То дава смисъл. Това пристрастява като тютюна, дори е по-силно от него, споделя младежът, който започва да рисува графити от 12-годишен.
Спомня си, че в този период в Русе е имало доста развита хип-хоп култура, която и до ден днешен тежи на българската хип-хоп сцена.
Това е култура, разделена на пет елемента, която е навлязла в България, но все още не се възприема в целия й разкош, казва Мартин.
По онова време деветокласникът в Гимназията по строителство със специалност „Строителство и архитектура“ забелязва рисунките на Енсан, Порн и други известни изпълнители и се вдъхновява. А сега, след близо 13 години, истински се вдъхновява от културата на Русе от периода края на 19-ти и началото на 20 век.
Точно това изобразяват и 
деветте стилизирани пана върху стените на автогарата, които са обединени под мотото „Старо Русе“
Те напомнят аристократичния дух на града, а Мартин разказва, че е ползвал книги със стари снимки и спомени на русенци, за да придаде автентичност на архитектурата и градската атмосфера.
От едно време културата, която е била тук, е заложена в архитектурата. Самото разположение на града - това е нещо уникално за мен, има един дух в центъра на Русе, който е много завладяващ. Много важни за детето са първите седем години, какво ще види то, и по един или друг начин самият град ме е изградил като човек, споделя младежът. 
Всъщност проектът, за който Мартин не е искал официално разрешение, му струва не повече от 10 лева. А самото изрисуване на паната с черен и бял акрил по снимки на стария Русе му отнема около две седмици.
Идеята ми е да покажа, че в днешно време
уличното изкуство е нещо повече от драскане на графити
че ако имаш въображение и концепция, не са нужни много пари, за да направиш нещо интересно, полезно и хубаво, както и да припомня, че в Русе се е развивала култура. Проектите като ми дойдат, си ги правя за себе си. Не съм искал разрешение от никого за този проект, не знаех дали ще дойдат полицаите и ще ми направят акт. Не бях сигурен и как акцията ще се въприеме от управниците, но още докато поставях паната усетих позитивно отношение, хората идваха при мен, носеха ми кафета, окуражаваха ме, разказва младият график.
Мартин завършва основното си образование в училище „Братя Миладинов“, но днес не си спомня защо решава впоследствие да се насочи точно към архитектурата. Той е роден на 13 септември, но числото 13 не е фатално за него, а дори е любимото му. То винаги го е следвало по един или друг начин - 
буквата му е 13-тата в азбуката, апартаментът му е номер 13, а в училище и във факултета често е бил 13 номер
Талантливият художник има по-малък с три години брат Владислав, който е професионален готвач в ресторантите по морските курорти, като същевременно следва втора година във Варна „Хотелиерство и мениджмънт“.
Имахме истинско детство, приятели навсякъде, а по необясними причини станеше ли скандал, аз бях винаги на мерника. Пазя много хубави спомени, едно време имаше повече въздух, а не като сега всеки с компютър и телефон. Не че сега е лошо, но преди беше някак си по-естествено. Бях много добър ученик, но не и отличник, спомня си Мартин. Като повечето тийнейджъри и той е вършел пакости, ходел е по дискотеки, пиел е бири с приятели, а в компанията им са били хулигани, но не и побойници. В девети клас обаче изведнъж част от групата спира с тези неща и изцяло се отдава на рисуването на графити. 
За училище ми даваха два лева, но аз ги спестявах, не ядях нищо и в края на седмицата си купувах по два флакона спрей за рисуване на графити. Така беше, докато завърших - всичко, което имах в джоба, отиваше за графити. В строителната гимназия имахме практика с валяци и бои и понякога оттам си тръгвах с пълна раница. Това е едно влечение, което набира скорост в един момент и трябва отнякъде да намериш боя, обяснява младият художник. Затова и само в ученическите си години Мартин 
има зад гърба си над 100 графита, които са предимно в Русе
С кои обаче се гордее най-много, не може да посочи и разяснява, че това са едни цветни петна върху стени, които носят послание, като част от тях се осъзнават с годините. 
Той твори много бързо и със замах.
Без значение колко е голям един графит, направата му отнема не повече от един ден, казва младежът, като обяснява, че при правенето на графити, преди това те се скицират, но понякога се случва да има и импровизации, които са спонтанни.
След като завършва средното си образование през 2007 година, се налага младият художник да работи около три години и дори не се замисля за висше образование. Работи по строежи, в „Технополис“, по морските курорти, но винаги намира време и за графити.
Не спрях и за миг да рисувам, дори и през работно време. В „Технополис“ демонстрирах едни скари и имаше едни листчета, върху които постоянно драсках, спомня си той.  
В този период майка му забелязва, че Мартин постоянно рисува, като директно отправя предизвикателство към него и му казва:
Хайде да видим колко може да рисуваш, отиваш да учиш в университет
Това обаче налага Мария да замине в Германия, за да работи и да издържа двете си момчета по време на следването им. 
Мартин кандидатства само във Велико Търново, а специалността „Графичен дизайн и визуални комуникации“ е първото му желание. Изпитът включва направата на плакат 50/70 см по определена тема, а на младия художник се пада да твори карнавал.
Точно преди изпита работех в курорта „Слънчев бряг“ в кухнята на бар по 16 часа, а след тежкия работен ден се подготвях за изпита. В близост до бара имаше виенско колело и на изпита веднага ми хрумва да изобразя именно него на плаката, разказва Мартин. Именно този карнавал му носи отлична оценка и младежът е приет в желаната специалност. 
След заминаването си във Велико Търново, амбициозният млад график се хвърля направо в дълбокото и се захваща с много работа.
Усетих, че съм попаднал на точното място, в точната специалност и се пуснах с главата напред. Когато преподавателите, по-голямата част от които са стари художници, видят, че имаш потенциал, ти казват определени работи, в които ти трябва да се вслушаш и да продължиш да действаш, споделя Мартин. 
Не след дълго се ражда и идеята за
един от по-значимите проекти в творческата биография на младия график
- украсата на дървета във Велико Търново с гнезда с шарени яйца.
След финала на този проект си казах - аз наистина ли го направих, наистина ли се получи. Започнах проекта около 20 дни преди Великден, като тогава градът кандидатстваше за европейска столица на културата. Имаше един офис, а над него около 4 метра високи стъбла на дървета. Хрумна ми да украся подрязаните клони с огромни великденски яйца и щъркели. Точно тогава бях взел няколко специални стипендии за художествена дейност извън факултета на обща стойност 600 лева. Дадох всичките си пари за материали, но направих проекта. Първо започнах да го правя в квартирата, а след това се преместих в едно ателие по стенопис във факултета, където ми помагаха приятели. Свършихме проекта навръх Великден точно събота вечерта преди празника, а жителите на Велико Търново направо избухнаха, разказва Мартин.
Зад гърба си младият график има стаж в Испания, където преди година изкарва един семестър по програма „Еразъм“, както и лятна практика в сценографско студио в градчето Мурсия. Шефката му Мария Хосе му дава за поръчка училище с огромни стени, а реализацията на мащабния проект отнема на младежа половината от лятото.
Това ме обогати, защото разбрах как в чужбина се отнасят към уличното изкуство, но не ми се връща отново там, споделя Мартин. 
Огромното му желание е да реализира разнообразни проекти за подобряване визуалния облик на Русе, но не знае с кого да се свърже. Иначе има доста идеи за стени, които са в лошо състояние. Последната, която му е хрумнала, е за огромна стена около гимназия „Елиас Канети“, на която да се направи огромен портрет на нобеловия лауреат Канети. 
Въпреки че има и много актове и глоби за графити през годините, младият художник е убеден, че уличното изкуство е цяла култура, която е много силна заради живия контакт на улицата и която не може да бъде спряна.
В България не може да се разбере, че трябва се правят повече фестивали, акции, за да се покаже, че стените могат да бъдат нещо повече. В чужбина, за да овладеят тази култура, канят различни артисти от цял свят с утвърден стил в графитите. Така се показва на младото поколение графитаджии, че това е начинът за бъдещо развитие на културата, споделя Мартин. 
След защитата на дипломната си работа, за която все още няма определена дата, талантливият художник планира да замине за Виена при майка си, но не за да остане там завинаги, а за да направи и изгради нещо, което после да върне тук. 
Извън рисунките и графитите Мартин много обича да спортува, като фаворитите му са тенис на корт и тенис на маса, който може да играе с двете ръце. Обожава да пътува, тъй като това му отваря очите, както и да прекарва времето си с приятели. Мечтае Русе да се възроди, хората да живнат, да има работа за всички, да няма толкова гладуващи, градът да бъде по-спокойно и по-добро място за живеене. Радва се на малките неща в живота, защото без тях няма големи, но силно го натъжава бездействието, застоят и нечовечността.