На 25 октомври 1441 г. в Кремона Франческо Сфорца и Бианка Мария Висконти вдигат тежка сватба в абатството Сан Сигизмондо. В типичния италиански ренесансов стил тържествата продължават няколко дни и включват отрупани с всякакви ястия трапези и турнири, които забавляват гостите на младоженците. Пред 16-годишната булка и 40-годишният й съпруг е сложена огромна бяла торта. Цяла армия от сладкари се труди дни наред, докато възпроизведе от захар и ядки тorrazzo -  главната камбанария на катедралата в Кремона. Впрочем със своите 112.7 м това е третата най-висока тухлена камбанария в света след кулата на църквата „Св.Мартин“ в Ландсхут, Бавария, и църквата на Дева Мария в Брюж, Белгия. На четвъртия етаж в тorrazzo се намира най-големият астрономически часовник в света, направен от баща и син Франческо и Джовани Батиста. Циферблатът му представлява небето със зодиакалните знаци, а слънцето и луната се движат през тях. Но това е само любопитна подробност, докато сватбата има исторически последици за Италия и кулинарни за света.
Бианка Мария е незаконна дъщеря на херцога на Милано Филипо Мария Висконти, последен от владетелите от рода Висконти, и Агнес дел Майно, дъщеря на милански благородник и придворна дама на съпругата му Беатриче. Твърди се, че Агнес е единствената жена, която той истински е обичал. Франческо Сфорца също е незаконно роден, той е един от седемте незаконни синове на професионалния военен Муцио Сфорца и Лучия да Торсано, за която освен името не се знае нищо. Когато Бианка е на 6 години, баща й я сгодява за 24-годишния Франческо. Това не е необичано за онези времена. От една страна, Бианка има богата зестра, която включва територии в областта около Кремона. От друга, Висконти обещава на Сфорца да го направи законен наследник на херцогството. Това обаче са взаимоизгодни пазарлъци, за да се постигне главната цел - Сфорца е добър военен водач и Висконти прави всичко възможно да го привлече като главнокомандващ на миланската армия в битката й срещу Венеция. За всичко това на 23 февруари 1432 г. е подписан договор между двамата, защото Висконти докрай остава недоверчив към Сфорца. И в следващите години дори на два пъти се опитва да разтрогне годежа на дъщеря си с амбициозния Сфорца - през 1434 г., когато той взема страната на папа Евгений IV, който го праща да се бие срещу Милано, и през 1440 г., когато Висконти решава да сгоди Бианка за маркиза на Ферара, Модена и Реджо Леонело д‘Есте. Второто обаче според историците е политически натиск Сфорца да напусне съюза, сформиран от Венецианската република срещу Милано.
Само година след това в абатството Сан Сигизмондо Бианка и Сфорца получават благословията на висшите духовници. Спомняте ли си голямата бяла торта реплика на тorrazzo? Тя е първообразът на халвата нуга, която на италиански се нарича torrone, което е производно от тorrazzo. Според някои това е легенда, но монография, публикувана от Търговската камара в града през 1914 г., разказва тази история, както и Карла Споти в документалното издание „Il Torrone di Cremona“. Друго доказателство за връзката на нуга с Кремона се съдържа в писма, запазени в местния архив, според които през 16 век в някои аптекарски магазини се е предлагала нуга. 
В сватбената нуга на Бианка и Сфорца, направена от  яйчен белтък, мед, захар и аромати, вероятно е имало орехи и кедрови ядки. Бадемът ги измества едва през 17 век, когато нугата минава границата и влиза в Марсилия под името Nux gatum или орехова торта. В района на Монтелимар Оливие дьо Сер започва да отглежда големи масиви с бадеми и не след дълго те стават основна добавка към нугата. Днес във Франция десертът се нарича touron, а в Испания turron. Предполага се, че името нуга пък произлиза от латинското nucatum. Кулинарната история пък прави препратки към Ориента, където сладкиш, направен от захар, шам-фъстък, портокалова вода и ванилия, се наричал haloua или halwa, от hlou - сладък.
И ако в Италия, Франция, Испания нугата е класически десерт за коледните празници, у нас тя прави компания на бялата халва с ядки на трапезата на Сирни заговезни. Заради по-меката и ароматна текстура някои хора я предпочитат, докато твърдата бяла халва е главна героиня в традиционното хамкане, което е голямо забавление за децата.
И накрая да кажем защо сватбата на Бианка Мария Висконти и Франческо Сфорца има и историческо значение за Италия. Двамата имат седем деца и слагат началото на династията Сфорца, която управлява повече от 80 години Ломбардия като херцози на Милано.

Домашна нуга

Необходими продукти:
1 белтък
2 ч.ч. пудра захар
1 ч.л. глюкоза
2 с.л. мед
2 с.л. вода
60 грама печени белени бадеми
Начин на приготвяне:
Дъното и страните на тава (10х15 см) се покриват с хартия за печене. Белтъкът се разбива на сняг в огнеупорна купа. Смесват се захарта, глюкозата, медът и водата в малък тиган. Котлонът се включва на много ниска температура и сместа се оставя, докато достигне 175 градуса, което обикновено отнема от 3 до 5 минути. Съдът се маха от котлона и с постоянно бъркане сместа се прибавя на струйка към белтъка. Бърка се, докато се сгъсти. Накрая се добавят бадемите. Получената смес се разпределя върху тавата с оризова хартия, като се натиска хубаво, за да стане плътен слой. Покрива се с още един пласт хартия за печене, а отгоре се поставя някакъв лек предмет, който да притиска. Нугата се оставя да изстине, след което се нарязва на квадрати или правоъгълници.
Вместо бадеми могат да се добавят други печени ядки - лешници, шамфъстък, орехи, макадамия или комбинации от тях.