Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

Корупция! Тази дума държи като котва страната ни на опашката в Европа и съвсем отчетливо прозира от всеки мониторингов доклад на Брюксел за България. Лепкавите й пипала са плъзнали във всички сфери на обществения и икономическия живот и пият ненаситно жизнените им сокове. Русе не е изключение, категоричен е бивш криминалист, който е пряк свидетел как преписки за извършени престъпления в миналото се прекратяват от прокурори под натиска на влиятелни личности.
През зимата на 1995 година русенски бизнесмен подава жалба в полицията, че изпратените към фирмата му милиони празни кашони за цигари с 20 жп вагона от чужбина вече няколко месеца не пристигат. Искането е да се извърши проверка и да се установи съдбата на изпратената му стока за милиони левове.
По случая е изготвен план за действие и е определен оперативен работник, който започва разследване по трансграничната афера. Извършена е проверка във фериботния комплекс във Варна, където е трябвало да пристигнат вагоните. Първоначално оттам твърдят, че няма пристигнала жп композиция за фирмата на тъжителя. При по-задълбочената проверка обаче се установява, че
вагони са получени от друга фирма
която е току-що учредена и не е имала търговски взаимоотношения с чуждестранния производител на кашоните. При допълнителната проверка излиза и фактът, че служителка от митницата на комплекса незаконно пренасочва вагоните от Русе за Свищов и веднага след това обаче напуска работа без видима причина. 
Констатирано е още, че кашоните от вагоните са продадени на половин цена в цигарени комбинати от организаторите на престъпната схема. По това време в страната съществуват няколко завода за производство на кашони за цигари и чрез тази сделка престъпниците правят дъмпинг на българското производство. Дали обаче стоката е изтъргувана от Свищов или някъде по пътя от Варна до дунавския град, не става ясно.  
След известно проучване се стига до заподозрян в схемата с пренасочването на вагоните и му се пуска призовка за разпит в районното полицейско управление. Вместо това обаче се обажда влиятелен полицейски шеф и привиква на разговор оперативния работник и началника му. Двамата докладват резултатите от разследването и посочват мерките, които са предприети за разкриване на кражбата.
Полицейският шеф остава видимо доволен от доклада, но към края на разговора казва
„Абе какво да направя, като колегата ми от друго ведомство ме помоли за съдействие по този казус“
Настъпва мълчание, след което домакинът на срещата пита не може ли друг човек да поеме случая. Началникът на оперативния работник се съгласява и му подава преписката по разследването да я резюлира с името на посочен от него оперативен работник с икономическо образование.
„Не успях да разбера този ход, но предположих, че с тази промяна шефът иска да покаже на колегата си, че все пак е взел някакво отношение по въпроса до момента“, обяснява криминалистът.
Дни по-късно големият полицейски шеф отива на крака при началника на групата за разследване и си предлага услугите да помогне, ако има някакъв проблем при разрешаване на случая. Предложението е отхвърлено, защото случаят вече е документиран и се очаква в най-скоро време да бъде докладван в прокуратурата. Шефът не остава доволен от отказа, но не казва нищо и си тръгва.
Тъй като на практика престъпната дейност по проверката е документирана, като остава само оперативният работник по преписката да я изпрати в прокуратурата, криминалистът излиза в отпуск. Веднага след това 
преписката е иззета от разследващия полицай от живо интересуващия се от случая началник
и е пренасочена в друга служба в РДВР, която я изпраща в прокуратурата с мнение за прекратяване поради липса на доказателства за кражба на вагоните и стоката в тях.
Един петък следобед криминалистът е привикан в следствието и му е предявено обвинение за рекет, подкуп и други подобни грехове заради прекратена преписка. С мръсната поръчка е натоварен най-младият следовател, който слуша дадените му от високо място указания и ги изпълнява, макар че срещу полицая не е извършена каквато и да е проверка. Набеденият се опитва да поиска доказателства за отправените му обвинения, но не получава отговор. Вечерта пък по новините в БНТ съобщават, че криминалист от Русе е задържан в ареста за вземане на подкуп.
Ставаше въпрос за мен, но в същото време аз си бях у дома и никой не ме е задържал. Целта на този ход бе по всякакъв начин да ми се въздейства да прекратя да дълбая по случая, разказва вече бившият полицай. И уточнява, че въпросната преписка, заради която всъщност го притискат, не е била при него дори и един ден. Други негови колеги са били натоварени с проверката по нея, така че той не е можел да я прекрати дори и да иска. 
Погнатият служител запознава с казуса русенски прокурор от Главна прокуратура, който го 
съветва да наеме поне двама адвокати, като единият задължително да е от София, защото казусът е много сериозен
Какъв сериозен казус може да представлява този случай, след като срещу мен няма никакви доказателства и два пъти е правена консултация по случая с прокуратурата в Русе, като вторият беше в районното управление, където бяха разглеждани всички събрани материали, пита го полицаят и прекратява разговора. 
В крайна сметка в период от две години криминалистът се бори за правдата и с помощта на двама русенски прокурори успява да докаже, че е невинен. Впоследствие научава, че съветът да бъде обвинен в участие в схемата дава авторитетен русенски адвокат, за да се въздейства на психиката му и той да се откаже от случая с вагоните. Един ден криминалистът го среща на улицата и го пита защо е направил тази гадост, а защитникът започва да му се оправдава с думите „Нали знаеш, аз съм само един адвокат, други вземат решенията“.
Криминалистът е дълбоко убеден, че истината и законноста трябва да възтържествуват и прави няколко законни обжалвания, но така и не се стига до положителен резултат. Най-накрая в Окръжна прокуратура се намира достоен прокурор, който прекратява обвинението срещу него, като посочва, че то му е предявено по следствено дело срещу други лица, с които той няма нищо общо. Освен това е образувано без предварителна проверка от МВР, без доказателства, без разпити на свидетели, при изтекъл срок за воденето му, което е абсолютно неправомерно и в явно противоречие с предоставените правомощия на прокурора, предявил обвинението.
Макар и много рядко, съдбата не оставя без последствие участниците в такива схеми
В полицията е получен сигнал за откраднат копирен апарат „Минолта“, последно поколение, който е докаран специално за презентация в хотел „Рига“. Започва разследване и докато текат издирвателните мероприятия, криминалистът получава сигнал от свой информатор, че откраднатата „Минолта“ се намира във фирмен офис на бул.“Цар Освободител“. По думите му и компютрите на въпросната фирма са придобити по престъпен начин.
На посочения адрес веднага са изпратени униформени полицаи и те действително откриват откраднатата техника. Оказва се, че фирмата се води на дъщерята на същия полицейски шеф, който усилено съдейства кражбата на вагоните с кашоните за цигари да не види бял свят. И според съществуващото правило „аз пазя твоя гръб, ти - моя“ и този случай не стига до съда.
Малко след това в полицията е получен сигнал, че нова „Лада 2107“ се продава на части от гараж. Разследването показва, че колата е обявена за издирване и по случая има образувано дело срещу неизвестен извършител. Скоро вече има заподозрян в кражбата. Той обаче категорично отказва да признае, че е откраднал ладата и казва, че тя му е дадена от жена с думите  „Колата повече не ме интересува, прави с нея каквото искаш“. Мъжът я вкарва в гараж, за да мине известно време, но понеже не може да плаща наема, започва да я разпродава на части, при което попада в полезрението на полицията. 
В хода на разпита същия ден обаче заподозреният се огъва и проронва
„Ако ви кажа истината, те ще ме убият“
„Кой ще те убива за една кола?“, репликират го разпитващите и езикът на задържания се развързва.
Разбира се, че полицейският шеф, който опъва чадъра над делото за пренасочените вагони, има две дъщери, които развиват съвместен бизнес, но при разпределянето на печалбата едната дъщеря и мъжът й остават силно обидени.
На разпит е привикан съпругът на дъщерята с изчезналата от „Рига“ „Минолта“, който разказва, че за да отмъсти, решава да унищожи ладата, която се води на името на балдъзата му.
По време на разпита попитах съпруга, щом не се има с баджанака си, защо не е помолил жена си да разговаря със сестра си. Той обаче ми отговори, че отношенията между двете сестри са много по-тежки отколкото са тези между мъжете им, обяснява криминалистът. Затова той дава ключовете на ладата на своя позната и я моли да я махне повече да не я вижда. Така колата достига до външен човек, които я разпродава на части, докато в същото време полицията я издирва като открадната. Този случай също е прекратен в прокуратурата поради „липса на доказателства“. 
В крайна сметка прокурорът, прекратил незаконното обвинение срещу криминалиста по делото с кашоните, е принуден да напусне прокуратурата и става адвокат, а полицаят преждевременно е пенсиониран.