Редовен клиент на склад за търговия с плодове и зеленчуци започнал да се възползва от добрите взаимоотношения с продавача и да щипва от оборота му. И тъй като системно обираният бизнесмен не само се усъмнил кой е крадецът, но и го видял с очите си да бърка в чекмеджето с дневните постъпления, решил да го заснеме.
Работните отношения между двамата стартирали през 2011 година, а година по-късно клиентът започнал да зарежда плодове и зеленчуци само от склада на новия си приятел. Отношенията им станали близки като клиентът имал картбланш да товари стока, а да се издължава чак при следващото си зареждане. Задълженията му били записвани само в неофициална тетрадка, в която борсата водела собствена счетоводна отчетност. Търговията на склада вървяла повече от успешно, като дневно оборотът стигал до 10 000 лева.
През октомври 2012 година обаче бизнесменът засякъл, че от приходите за деня липсват четири петдесетолевки. Сетил се, че по-рано именно близкият му клиент е плащал с едрите банкноти, и го питал дали знае точно колко пари му е оставил. След уклончивия му и нееднозначен отговор търговецът вече имал едно на ум.
Така през февруари 2013 година клиентът отново отишъл да зарежда от склада. Работещите в борсата отишли да купят кафе и безалкохолно от близката будка, а крадливият клиент побързал да щипне част от оборота. Докато чакали да им приготвят напитките, склададжиите хвърлили едно око на борсата си и видели как партньорът им прибира в джоба си банкноти от чекмеджето. По-късно се оказало, че липсват доста двадесетачки, но точно колко така и не станало ясно. 
Търговецът се обърнал към полицията с разказ за случилото се, но отхвърлил съвета на униформените да сгащят крадливият мъж с белязани банкноти. Причината - не му харесало, че трябва да инвестира собствени пари, които да бъдат част от делото незнайно колко дълго време без право да ги ползва. Затова решил на собствена глава да проведе разследване - като го филмира, докато върши престъплението. Така в четири отделни дни мобилен телефон, оставен на бюрото, заснел как клиентът бърка в чекмеджето и взема пари. Целенасочено обаче търговците оставяли сравнително дребни суми, тъй като досега сметките им показвали, че са олеквали значително. По преценка на търговеца, докато уж пазарува от него и му плаща за стоката, тарикатът всъщност му е оскубал около 50 000 лева. 
В края на март той казал на клиента си, че знае какви ги е вършил и има доказателства, като му предложил да подпише запис на заповед, с която се задължава да му върне компромисната сума от 30 000 лева. Хитрецът се съгласил, но няколко дена по-късно подал жалба до прокуратурата, в която твърдял, че насила и със заплахи е принуден да подпише заповедта. По време на разнищване на случая обаче се оказало, че именно оплакващият се е вършил престъпления. Така стигна до съд, а обвиненията срещу него бяха за отмъкнати едва 1515 лева.
На първа инстанция крадливият клиент бе оправдан, тъй като според съдиите няма безспорно установена стойност на откраднатите пари. Самите ощетени търговци само предполагали, че това са ориентировъчните им липси. Затова и съдът сметна, че след като е неясен размерът на откраднатото, неясно е и самото престъпление. На втора инстанция обаче магистратите излязоха с различно становище - че има красноречиви доказателства за отмъкнати 120 лева. Затова осъдиха тариката на 4 месеца условно с 3 години изпитателен срок. Присъдата може да се обжалва и пред Върховния касационен съд.