Почти 10 000 километра прелетяла по маршрута Токио-Мюнхен-София японката Юмико Хаясака, а след това пропътувала още триста и нещо километра, за да се озове в Русе. 16 часа беше полетът - летяхме през Мюнхен, обяснява тя. Скоро й предстои същото време да лети обратно. Юмико в продължение на десет дни търпеливо проучваше архивни материали в читалнята на Държавния архив. Внимателно подредени пред нея книги, папки, документи й отваряха страница след страница биографията на постройки, датирани с печата на далечния 19 век. 
Тя говори невероятно добър български език, а пише значително по-грамотно от много българи! - ми казва началникът на русенския архив Стефка Маринова, докато ме води към читалнята, за да ме запознае със специалистката, пристигнала от далечната държава. При все че знам, че шефката на архива не е по суперлативите и обикновено не сипе хвалби от любезност, въпреки това оставам искрено изненадана - младото момиче говори съвършено езика ни. 
Преди десет години дошла за първи път в България, тогава още била студентка магистрантка в университета Хосей в Токио. И тъй като работела по темата за архитектурата и градоустройството в България от 19 век, решила, че най-точният начин да изследва темата е, като пристигне тук и, естествено, като научи български език. 
Така 
момичето, родено в префектура Фукушима, се озовало във Велико Търново
Още по време на следването си във факултета по архитектура, Юмико вече знаела, че ще се посвети на проблемите на градоустройството. 
„По принцип при нас в Япония обикновено който иска да се занимава с изучаване на европейската архитектура, като правило се заема с архитектурата в страните от Западна Европа. И най-често младите хора, които се посвещават на тези изследователски проблеми, заминават за Италия, Франция, Англия. На мен обаче ми се стори далеч по-интересно да видя как стоят нещата с градоустройството в Източна Европа - това е едно бяло петно за нас, една непозната материя, а аз бях сигурна, че има не по-малко интересни неща, отколкото в добре изучената класика на западноевропейските държави. На мен ми се искаше да проуча старите периоди на градоустройство в Източна Европа и по-специално на Балканския полуостров. Прочетох някои книги за Полша, Чехия, България и 
установих, че България ми е най-интересна
Това е страна, където има удивително преплитане и съжителство на различни култури и религии - и православието, и мюсюлманството, те от своя страна правят историята на държавата и народа доста по-сложна. А тя си е такава и далеч преди Средновековието - от древния тракийски период през времената, когато тези земи са били част от Римската империя, а и след това тук винаги е имало преплитане на различни народи и нрави“, казва Юмико. 
И така през 2004 година тя се озовава във Великотърновския университет за две години. През първата година учи български език, през втората е специализант по археология. Просто защото във Великотърновския университет няма специалност архитектура, засмива се Юмико. С българския, с който сега се справя отлично, й е било доста трудно, признава тя. „Особено граматиката доста ме поизмъчи. Няма нужда да обяснявам, че българският е много далече от японския, това е ясно, единственият плюс е, че вашите букви са по-малко. Но за да мога да изучавам архитектурата и различните стилове и направления в градското строителство, при това отпреди повече от век, трябваше да науча езика“, казва японката. 
Оттогава датират и първите й пътувания в страната. Първият град, който посетила след Велико Търново, бил Копривщица. „Удивително красиво! Направо възхитително!“, клати глава момичето и обяснява: „Много интересно се подреждат впечатленията от старинните ви градове. Те са едно 
впечатляващо съчетание на Европа с Азия
Има някакъв определено доловим азиатски дъх - особено комбинацията на конструкцията на къщите - половината дървена структура, другата половина - каменна“. 
Тази красота и смесица на влияния, в която могат да се прочетат невероятни страници от историята, омагьосва специализантката от Страната на изгряващото слънце. След като се завръща в Япония и завършва магистратурата в частния университет Хосей, тя става докторант по архитектура и градоустройство в Токийския университет. Темата й отново е с основен акцент България и нейните постройки, свързани с търговия, икономика и социални услуги. От 2009 до 2011 година успоредно с токийската си докторантура Юмико Хаясака е докторант и в Българската академия на науките. През 2011-а се завръща в столицата на Япония и работи върху дисертацията си. Три години по-късно защитава своя труд. Заглавието е „История на българското градоустройство по отношение на търговията през 19 век“. 
Моят интерес е насочен по-специално към търговските сгради и търговските квартали от този период, при това изключително в Северна България, от Стара планина до река Дунав, обяснява Юмико. В дисертацията си тя споделя изследвания, направени във Велико Търново, Русе, Видин и София. Така че 
Юмико се запознала с Русе още тогава - при предишните си идвания
докато работи по дисертацията. Сега обаче, след като вече е доктор на науките и работи в Токийския университет, тя продължава своята тема. И тъкмо това я води отново в Русе - за да задълбочи и конкретизира своите проучвания, като ги допълни с нови факти и впечатления. 
„Тук през 19 век е имало много православни търговци и те са били изключително активни в дейността си, като са изграждали търговските взаимоотношения между Западна Европа и Османската империя. А това е в пряка връзка с търговските сгради, които аз проучвам - ханове, дюкяни, маази“, казва японката. И издава, че нейното желание „да рисува историята“ вече я води към книга, в която Русе ще бъде един от важните акценти. Аз още не съм издала и дисертацията, така че най-вероятно книгата ще включва нея, а освен това и новите ми изследвания в Русе и в Свищов, обяснява Юмико. 
Точно затова тя изучава много съсредоточено документите, които се пазят в русенския Държавен архив. Интересни сведения се откриват в запазените архиви на православната община, казва изследователката. Заедно с работата с документите тя обикаля Русе и разглежда запазените сгради от периода, който я интересува. Те не са много, но за нея всеки елемент е от значение. 
Русе е един много приятен и, най-важното, много спокоен град
особено на фона на изключително динамичния Токио, където животът тече денонощно, казва тя. Като човек, който вече многократно е идвал в България и е живял тук доста време, деликатно се опитва да подмине темата за изненадите, които обичайно шокират чужденците, пристигнали от по-цивилизовани местообитания. Свикнала съм с България, имам много приятели тук, усмихва се Юмико. Е, българската железница и автобусните връзки между градовете в България са като отпреди два века в сравнение с това, с което се придвижват японците в родината си. Но пък тук нещата с Wi-Fi са много по-добре, отколкото при нас, бърза да сподели Юмико. При нас на обществени места е доста трудно с интернет връзките, докато при вас във всяко кафене имаш свободен достъп, обяснява тя.  
„Харесва ми това, че хората в Русе са дружелюбни, говорят по-бавно от софиянци, освен това говорят български, който аз разбирам - в София не само че говорят бързо, но нерядко западният диалект остава за мен една загадка. Освен това аз 
много обичам гледката, която се открива тук от брега на Дунава
Не преставам да се удивлявам на това, че на другия бряг, от другата страна на реката, е друга държава! В Япония това няма как да се случи! Около нас навсякъде има море и то е нашата граница с всички останали държави, с целия останал свят...“, казва японката. И въобще в България се чувствам добре, признава тя. Харесва българските празници - като Баба Марта с мартеничките. Допада й българската кухня - от нея пък най-любимото й е шкембе чорба. Харесвам и други ваши ястия, но шкембе чорбата ми е любима, а пък моите български приятели ми се смеят, обяснява Юмико и сама се засмива. Освен специализираната литература чете и художествена - прозата на Георги Господинов, сега си е купила романите на Милен Русков, тепърва й предстои да ги чете. 
Юмико вече е в София, където също се рови в архивните съкровища от документи. След няколко дни се връща в Токио. Но през лятото ще дойда отново, имам още доста работа в Русе, уверява тя на сбогуване, усмихната слънчево и сърдечно.