Тревога е чувството, което цари в едно от най-добрите русенски средни училища. Няма нищо фатално, всички са живи и здрави, няма драматични поражения. Но... лошото чувство остава, както се казва в един анекдот. 
Тревогата идва от факт, който май заплашва да се превърне в епидемичен за русенските гимназии. За втори път само през този месец наложено от педагогически съвет наказание се оспорва в съда. Както „Утро“ писа, в Административния съд се гледа дело по жалба на майка на ученик в СОУ за европейски езици. Тя оспорва наказаниета „забележка“, наложено на сина й заради счупен чин при пълната с опасности екстремна игра на „паркур“. Завчера мина третото дело по случая на Европейското. 
За разлика от него при втория случай вече е произнесено определение, което отменя част от действията на педагозите. Смущаващото е, че наказанието този път е свързано с... дрога! 
Но нека да разкажем за всичко поред. 
На 18 декември в русенското СОУ с преподаване на немски език „Фридрих Шилер“ дежурният учител на първия етаж долавя специфична миризма. Тръгва на обиколка и установява, че миризмата идва от тоалетните. Веднага отива при директора. 
На марихуана мирише! Няма никакво съмнение! 
- възкликва смаян директорът Пламен Иванов. Осем години съм бил контрольор в Психодиспансера, знам доста неща за наркотиците, ходил съм много пъти и в отделението, където са настанени наркомани в последна фаза, казва шефът на Дойче шуле. И признава, че още тогава е имал идея големите ученици да отидат да видят с очите си в какво се превръща човек след употреба на дрога. За съжаление, това е невъзможно, законът забранява външни лица да влизат там, коментира Иванов. Инак, убеден е той, нямаше как да се случи това, което е хвърлило в потрес немската гимназия. 
А историята продължава. 
Веднага е установено от кои часове са излизали ученици. Момиче и момче от два различни осми класа са с разширени зеници, ускорен пулс, неадекватни реакции. Това потвърждава подозренията на учителите, че двамата са пушили марихуана в тоалетната. 
След кратко шикалкавене и опити да се измъкнат, момичето и момчето признават. Девойката предложила, а младежът приел да изпушат една цигара. Осмокласничката потърсила за съдействие приятеля си от 10 клас. Той пък се обърнал към свой съученик - и цигарата била доставена. 
„Петичка“ - цигара марихуана за 5 лева
Викат и десетокласниците. И започват едни съчинения в духа на Кафка, Достоевски, Скот Фицджералд и Селинджър. Гаджето си чател с приятелката, когато съвсем случайно му звъннал съученикът и питал „Ко прайш?“. Спонтанно младежът казал, че гаджето иска „петичка“. И толкова. На другия ден пък приятелят отивал към училище да занесе учебник на някого си. И не щеш ли, гледа - цигара. Ха така! Каква ли ще е тази цигара? - рекъл си десетокласникът. И като предположил, че е възможно тя да е марихуана, решил да се възползва от странната случайност и да изкара някой лев, продавайки я на девойката от 8 клас... 
И разни други в този стил - изобретателността на съвременните тийнейджъри, особено когато трябва да се оправдаят за нещо, е почти безгранична. 
Версиите на участниците в драматичното събитие, разгърнало се по време на учебен час в елитното Дойче шуле, се повтарят в различни вариации при разговора пред комисия, в заседанието на която участват представители на Детска педагогическа стая и Комисията за закрила на децата, родителите, класните ръководители на децата. Четирмата участници в „приключението“ се оплитат в признанията си. Става ясно, че осмокласникът, който дотогава не е пушил никакви цигари, искал „да  види какво е усещането“. А девойката пък за първи път пушела в училище, тъй като приятели й били казали, че 
„било много весело да се пуши в тоалетната в училище“
Историята се разчува. Скоро за нея говори цялото училище. А разтревожени родители започват да настояват да се вземат незабавни мерки, защото се притесняват, че техните деца също могат да попаднат във вентилатора на уж невинното разпространение и употреба на дрога. 
„И без друго нещата с наркотиците в държавата са повече от сериозни. Децата научават за тях още от съвсем малки. Стига се дотам, че в час по български език във втори клас учителката дава упражнение на второкласници да съставят изречения с двойки думи, като една от двойките е „трева-суха“. И един от второкласниците съчинява изречението „Аз пуша суха трева“, разказва председателят на училищното настоятелство Мирослав Стойчев. Учителката се разтревожила не на шега и незабавно обърнала внимание на родителите на детенцето за неговото асоциативно мислене. И сега едно такова действие като необезпокоявано пушене на „мери джейн“ вътре в самото училище може само да развихри още повече както въображението, така и чувството за безнаказаност у учениците, убеден е Стойчев. 
Междувременно родители на деца от СОУПНЕ пишат писмо до училищното настоятелство, в което се казва: „Както сигурно знаете, защото в цялото училище се коментира от родители и ученици, а вече и в други училща, има инцидент - при който вътре в училището се внасят, продават и употребяват наркотици, засега само марихуана. Настояваме разпространителите, продавачите и маркетинговите участници, както и употребилите, да бъдат наказани най-строго. В противен случай 
възниква въпросът дали правилно сме избрали Дойче шуле за нашите деца!
И позицията на Мирослав Стойчев при последвалото заседание на Педагогическия съвет в Дойче шуле е категорична: участниците в дрога-сценката трябва да получат своето наказание. За да знаят, че подобно поведение е недопустимо! 
На съвета при разглеждане на точката с казуса първоначалното предложение на директора било трима от участниците - двамата осмокласници и десетокласникът, продал цигарата - да бъдат наказани с преместване в друго училище със срок до края на учебната година. Четвъртият - този, който се занимавал с „маркетинга“ и осигурил продавача на „петичката“, било предложено да бъде наказан с предупреждение за преместване в друго училище. Освен това и на четиримата поведението трябвало да бъде намалено на „незадоволително“. 
По време на обсъждането обаче бащата на момчето, което само осигурило връзката между останалите трима, се засегнал от обвиненията към сина му. И взел да задава въпроси как училището предпазва децата от наркотиците. А това повечето от учителите възприели като директен упрек. И скочили с второ предложение - и четвъртият младеж също да бъде наказан с преместване в друго училище. Гласуването е безапелационно: 51 от преподавателите гласуват и този десетокласник да бъде преместен, против това са 37. 
Глас народен - глас Божи! - казва директорът Пламен Иванов. И за да има ефект наказанието, той предприема позволена от закона бърза процедура по даване ход на заповедта за наказание. Пред опасността от това родители да започнат да отписват децата си от училището, пред 
заплахата този скандален случай да превърне виновните в герои
сметнахме, че преместването трябва да стане възможно най-бързо, обяснява директорът. 
И тогава десетокласникът, осигурил „логистичната връзка“, подава жалба в Административния съд. Като в нея обяснява, че „незаконосъобразно е допуснато и предварително изпълнение на обжалваната заповед. Не са налице предпоставки по чл.60 ал.1 от АПК... Не са налице твърдяните от органа опасности, както и тези, предвидени от закона... Целяната превенция от предварителното изпълнение на заповедта е хипотетична“. 
Преди седмица състав на Административния съд в Русе излиза с определение, което гласи: „ОТМЕНЯ допуснатото предварително изпълнение на заповед...“. Основанието е, че липсват „безспорни данни за заплаха на психичното здраве на учениците в СОУПНЕ, произхождаща от присъствието на... в учебните занятия“, както и липсват доказателства, че би настъпила трудно поправима вреда, ако изпълнението на заповедта се забави.
Ще обжалваме в законния срок, обясниха от Дойче шуле. Но са по-притеснени от факта, че всяко наказание, дори и при доказана вина, се оспорва от родителите. 
Излиза, че само и единствено училището е виновно за всички беди и произшествия, клати умислено глава директорът Пламен Иванов. 
Училището е най-големият самотник 
Ако се случи нещо наистина фатално, тогава ние сме на прицел, но когато искаме да вземем мерки, преди колата да се е преобърнала и да е полетяла надолу в урвата, тогава никой не желае да сподели с нас отговорност, коментират преподаватели.
Родителите с всички сили бранят чадото си от наказание. И в тази пламенна отбрана предпочитат да забравят, че наказанието за провинения е онзи механизъм, който дава възможност на малките или по-пораснали деца да проумеят грешката си, а като запомнят наказанието - най-вече дискомфорта и срама от него, да не повтарят това, заради което ги е сполетяло.
В момента родителите на днешните ученици са онези, които раснаха в условията на разпад на ценности, стойности и морал, във времето, когато внезапно всичко стана позволено, а робуващите на етика и правила бяха осмени и наречени жалки и смешни неудачници. На такива родители трудно може да се обясни, че усещането за всепозволеност, което те създават у децата си, ще доведе най-малко до нервен срив и депресия, когато те се изправят пред първия проблем, в който няма да го има шанса за привилегировано разрешаване. А тепърва предстои да тръгнат на училище децата на онези, които раснаха изцяло в условията на „българска демокрация“, за които ученето вече трябваше да бъде „забавно“, децата на онези, за които най-важното е да натруфят малките си куклички и да ги заведат на конкурса „Малка Мис и Малък Мистър“... 
Интересен щрих отбеляза председателят на областната организация на Синдиката на българските учители Пламен Атанасов. Когато русенски синдикалисти споделили с колегите си от страната за последвалото изправяне пред съда на школски директори заради наказание на ученици, столичани споделили, че в София имало дори специална адвокатска кантора, която се занимавала изключително с подобни случаи - оспорване на мерки, взети от училищата спрямо учениците. Така че не е изключено тепърва това явление да се превърне в масова практика, подозират от учителския синдикат.    

Из правилника на едно българско училище преди Освобождението 
Глава 8. „НАКАЗАНИЯ“
/които и родителите, и обществото са приемали като нещо крайно необходимо, за да станат децата хора - б.а./
Всяка събота вечер учителят мъмри лошите и ленивите ученици пред всички останали
Съобщение писмено до родителите за небрежността и леността на сина им с молба и те да вземат мерки. 
Затриване името на ученика от таблицата на похвалните
Записване имената на злонравните на черната таблица на усрамлението.
Изпъждане от училището на непоправимите, като предварително се предизвестяват училищните епитропи и началствующи.