- Г-жо Дочева, как изглежда русенският музикален фестивал през погледа на специалиста?
- В последните две десетилетия фестивалът премина в новите условия и по един неусетен начин продължи своите традиции, но някак ги обедини, направи ги свързани една с друга. По-рано традицията диктуваше в определена периодичност фестивалът да се посвещава на българското музикално изкуство, изпълняваха се български творби и се канеха най-добрите представители на българското изпълнителско изкуство. Ставайки директор на фестивала, Ива Чавдарова много добре знаеше за тези традиции и майсторски, неусетно и гъвкаво съумя да ги съчетае и да направи фестивала една съвременна, модерна структура, в която да се включат различни състави и изпълнители, български и чужди. Новите репертоарни идеи, новата съвременна визия за развитието на изпълнителското изкуство и на музикалното творчество Чавдарова приложи с голяма последователност и неотклонно развитие. Не си спомням да е имало сривове в реализацията на намеренията, нито големи компромиси. По някакъв, бих казала, даже загадъчен начин проблемите, които са възниквали, са се отстранявали и фестивалът е следвал своята визия.
- Можем ли да наречем „Мартенски музикални дни“ марка?
- Точно тази визия за развитието на „Мартенски музикални дни“, начинът, по който се провежда, в действителност прави от фестивала марка. Преди всичко тук има съчетание на отделни репертоарни серии, репертоарни модули във фестивалните програми. Например да си спомним поканените различни най-големи струнни квартети. Юрий Башмет и неговите проекти бих нарекла отделна серия. Това за мен е личен успех на директора на фестивала Ива Чавдарова, която създаде контакт с този световен майстор, и фестивалът го приобщи така, че той идва на всеки две-три години, дори в две последователни години, заедно със своя състав „Московски солисти“ и симфоничния оркестър, който оглавява. Нещо повече - Ива Чавдарова направи нещо, което не е лесно при артист от такава голяма величина - свърза Юрий Башмет с българското композиторско творчество. Виолистът изпълни с оркестъра си по забележителен начин композиция на българския композитор и диригент Емил Табаков.
Третата серия, която има голямо значение за фестивала, е със съвременните проекти. Това са връзките с много важни, големи имена и състави в европейското съвременно изпълнителско изкуство и изпълнения на съвременни композиции. Тук ще посоча и ансамбъл „Модерн“, и ансамбъл „Решерш“, който идва и на тазгодишното издание, и Ардити квартет, които имаха и майсторски клас. Това са големи имена, световни изпълнители на съвременна музика, за които пишат всички съвременни композитори в света. И аз изброявам далеч не всички имена, които са участвали във фестивала.
- Съвременната музика обаче не винаги достига до всички...
- Независимо от това, че за тези проекти има по-малко публика, аз намирам тази глава от дейността на фестивала за изключително важна. Защото независимо от своята външна елитарност /а аз намирам елитното изкуство за много хубаво изкуство/, независимо че няма масово посещение, тъй като не всички хора се изкушават от съвременните форми на музикалното изкуство, това е пътят. Сега говорим за Вагнер - а Вагнер е бил един от най-големите авангардисти на своето време. Авангардът е музика, която е предназначена за съвременниците и те трябва да я слушат, трябва да се научат да я слушат. Най-сигурният начин за това е да им се показва какво се създава в момента. И тук аз наистина се възхищавам от фестивалния мениджмънт в Русе. Независимо от упреците, които знам, че получава заради това, че изкуството не винаги е за хората /от това изречение - „Изкуството е за народа и за хората“ - винаги настръхвам/, като истински музикант, като музиковед и като човек, който знае какво означава иновативното да се показва периодично и по малко, Ива Чавдарова и нейният екип настояват на тази своя идея - това прави фестивала действително конкурентоспособен и съпоставим с всички големи фестивали.
- Къде стои русенският фестивал сред останалите?
- Познавам доста от тези фестивали и твърдя, че „Мартенски музикални дни“ със своята визия и репертоарна структура не им отстъпва. И колкото и тук публиката да е по-малко, а все още туристическата вълна да не се е придвижила насам, големи изпълнители и формации идват с желание, защото фестивалът ги привлича тъкмо с програмата си. Идват, тъй като се вижда, че това е сериозен, професионален фестивал, направен от професионалисти. Така трябва да се прави фестивал.
- И вие смятате, че те се чувстват тук комфортно?
- Абсолютно съм убедена. Защото контекстът, който програмата на този фестивал създава за всеки от своите изпълнители, създава усещане на изпълнителите, че те тук са на мястото си. Те не слагат в биографията си някаква полусянка, която могат да изтрият от сайтовете си, напротив, всеки посочва участието си в „Мартенски музикални дни“, за тях това е фестивал с концепт. 
- Какво друго можете да откроите като емблематично за русенския фестивал?
- Друг елемент от фестивалната концепция, от фестивалната визия и програма е непрекъснатата линия на различни репертоарни рядкости, т.нар. раритети. Дори на сегашното издание на фестивала мога да посоча доста. Например Вариациите Диабели на Бетовен е нещо, което много рядко се изпълнява, при това не само на този фестивал, тъй като това е пиеса силно проблематична дори и за големи изпълнители. Друга репертоарна рядкост тук беше изпълнението на Четвърта симфония на Малер от ансамбъл „Музика Нова“ във версия за камерен оркестър на Малер-Симон. Ето, чухме ансамбъл „Решерш“, който ни показа една световна българска премиера, едно много добро произведение на Драгомир Йосифов, написано и с виц, и с музикантски сантимент. И още - едно фантастично изпълнение на Питър Максуел Дейвис, Осем песни за лудия крал, направени изумително, потресаващо силно от баритона Линдзи и целия състав.
Разбира се, веднага ще прибавя и Сутрешните молитви на Гия Канчели в изпълнение на Русенската филхармония с диригент Патрик Галоа. И една друга серия - „Духът на Русия“. Този вид свързващи елементи и идеи от концепцията включват изпълнители от различни националности - квартет „Кус“, Руската филхармония и Людмил Ангелов, който живее в Испания...
- С други думи, Русе може да се гордее?
- Независимо от това, че Русе за съжаление е град, който е останал наполовина, фестивалът сам по себе си е гражданин на света. Той много отдавна не е местно явление. И когато се говори за европейска столица през 2019 година, мисля, че този фестивал е една много сериозна визитка на град Русе. Защото толкова завършено, комплексно и професионализирано до последно явление в изкуството музика не бих могла да назова на друго място. С толкова голям мащаб и с такъв обем и с толкова разностранни пътища на реализация. Да припомним и камерната музика и една друга много важна линия: големи имена на бароковото изпълнителско изкуство. Ето, сега дойде „Ил Джардино Армонико“. Най-откровено ще ви кажа, че когато съм гледала този състав и по телевизията, и в интернет, не съм си представяла друго място, където ще мога евентуално да ги чуя, освен в Русе. И то точно така. Както чухме „Пандолфо“, както чухме „Кинг Сингърс“ и много други.
С една дума, фестивалът успява да бъде фестивал на всички свои граждани меломани, без да го прави на отвратителния принцип „За всекиго по нещо“. И това е голямото изкуство на фестивалния мениджмънт. Всеки намира за себе си своята ниша, но това не е масова програма с участия от хорова музика до фолклор и от камерно изпълнение до симфоничен оркестър - по една пиеса за всеки. И в този смисъл веднага трябва да добавя и инспирираната от традициите на града джаз линия. Ето, тази година дойдоха фантастични джазмени, братята Владигерови, заедно с контрабасиста Георг Брайншмид и изключителните Владимир Кърпаров и Стоян Янкулов-Стунджи.
Нека да си спомним също така колко майстори на инструмента дойдоха в Русе, колко майсторски класове се направиха, колко възможности за срещи и за контакти се създадоха. Млади пианисти се докоснаха до естетиката на световната легенда Паул Бадура-Шкода. И като казвам „естетика“, бих искала да подчертая, че това е същността на фестивала - неговата висока естетика. Дали правят джаз клуб или барокова вечер, симфоничен концерт, среща на цигулари или пианисти в един майсторски клас, дали е симфонична музика или е камерна, дали е модерна, съвременна - всичко е подчинено на много висока естетика, всичко е направено с много вкус и с голяма култура.
- Вие лично имате ли някакви опасения, че бихме могли да загубим част от този фестивал?
- В една страна, където средствата никога не стигат, най-после трябва да се проумее, че човек може да яде по-евтин хляб, но в никакъв случай не трябва да се докосва до евтино изкуство. Това е пагубно. Добре знам какво означава едно изкуство да те извади от дъното в момент на отчаяние. И съм сигурна, че там не трябва да се пипа, въпреки че знаете колко много се пипа - особено в областта на изкуството, което не е масово. Хората трябва да имат възможност да се чувстват равностойни. Когато държавата и цялото общество не са способни да им създадат чувството за равностойност в икономическо отношение, ако човек се усеща равностоен в духовното си развитие, тогава трагедията не се състоява. Тогава просто има малко по-вехти дрехи. Но няма вехти мозъци, няма овехтели схващания, няма консерватизъм, няма пошлост. Когато се върви срещу пошлостта, срещу всичко онова, което е свързано с, както един голям учен го е нарекъл, „изкуството на долницата“, тогава нещата могат да ни изпълват само с огромно самочувствие.
- Преди време тук имаше идеи фестивалът да се съкрати до една седмица... 
- Аз пак ще кажа: би било престъпление спрямо хората, спрямо музиката, ако се посегне на този фестивал. Фестивалът трябва да остане в този формат, той трябва да има шансове да се развива и трябва да има подкрепа, само от това се нуждае този фестивал: ПОДКРЕПА. От това се нуждаят хората, които работят за него - да им вярват. В България въпросът с доверието е много тежък. А екип като този на Ива Чавдарова, който се труди по този начин само и само да го има фестивалът, трябва да чува от време на време едно „благодаря“, да усещат, че от това има полза, че хората ги разбират, а не непрекъснато да се боят, че някой ще дойде и ще каже: „Фестивалът става една седмица“. Когато контекстът е благоприятен и е отношение на съпричастност, доброжелателност от страна на обществото, тогава и тези хора ще работят повече и ще имат повече идеи... Защото фестивалът се прави с пари - да, но и с идеи, а идеите са много по-скъпи от парите. А парите, които се дават, не са и толкова много. Фестивалът има вид на много скъп, какъвто той всъщност не е. Това се дължи на контакти, на професионалния авторитет на тези, които го правят, на името им в световното музикално изкуство и музикалната съобщност.
- До каква степен сме съпоставими с това, което се прави по големите концертни и фестивални подиуми?
- Ние сме съпоставими. Това, че сме финансово по-зле, не бива да ни прави хора с лошо самочувствие. Ако имаме повече форуми като ММД и нещата се случват на това равнище, това може само да ни радва. Знам, че този фестивал имаше проблеми, знам го, тъй като нещата се разчуват, аз в България на нищо не бих се учудила. У нас е разпространена способността да загърбваме хората, които са възпитани да слушат класическо изкуство, изкуство, което те кара да се замислиш, да почувстваш нещо по-различно, изкуство, което не е само за забавление. Думата забавление стана вече като метастаза - ако не се забавляваме, значи страдаме. Ама оставете го тоя човек малко и да помисли, да се вгледа в себе си, да си каже: чакай, мен ме боли, може би зъб, а може би душата ме боли, може би искам да отида сега да чуя някаква предкласика или... тишината да чуя. Това не е лошо - човек да има понякога моменти на усамотение и да се запита как е, да чуе тишината, пък да вземе да реши да отиде на някоя театрална постановка или да дойде на фестивала. Ние отново взехме от следващия брат възможно най-лошото - сапунките, ситкомите, всичко онова, свързано с абсолютното отказване на мозъка да работи и на душата да чувства, а не взехме начина, по който работят, по който се съотнасят един с друг, пространствата за класическо изкуство, да не говорим за меценатите на класическото изкуство...
- Какво ще пожелаете на „Мартенски музикални дни“?
- Бих искала да пожелая на фестивала да се развие по някакъв начин фестивалният туризъм. Русе не е курортен град, но има отсреща Букурещ, а Букурещ е град на меломани. Така че може би в тази посока двете общини биха могли да помислят за развитие.
- Фестивалът е един от аргументите на Русе в състезанието за европейска столица на културата.
- Аз мисля, че този фестивал е най-силният аргумент на Русе. Не подценявам в никакъв случай нито театъра, нито художниците на Русе, но това е едно събитие вече с над 50-годишна история, а това се цени - запазените явления с традиция. И аз не знам дали Русе ще стане столица на културата през 2019-а, но в смисъла на своето фестивално ежегодие, той си е европейска столица на културата.