Учени от САЩ откриха каква мозъчна активност провокира самотата, пише технологичното издание "Уайърд".

Контактът с други човешки същества е полезен не само от психологическа гледна точка. Той помага и на еволюцията. Групата от хора по-лесно е намирала подслон и храна, отколкото отделен човек е могъл. Инстинктът да търсим комфорт от присъствието си в група също е дълбоко вкоренен. Когато бъдем лишени от контакт често ставаме самотни, разстроени и нещастни.

Екип от учени от Масачузецкия технологичен институт (МИТ) идентифицира частта от мозъка, която отговаря за чувството на самота – дорзалното ядро в мозъчния ствол (ГРЦ). Там се съдържат клетъчни вериги, които според изследователите са отговорни за желанието за социализация след период на изолация.

„Доколкото разбираме, това е първият път в който някой свежда чувството на самота до клетъчен процес”, заяви Кей Тай, един от главните автори на изследването. „Сега имаме отправна точка за истински проучвания по темата.”

До момента са изследвани само мишки, като е установено, че животните, оставени да пребивават в група, имат неактивни определени неврони в дорзалното ядро. По време на изолация тези неврони стават чувствителни на социален контакт и когато отделената мишка бъде пусната отново при останалите невралната активност се повишава.

Освен това някога отделените са далеч по-социално настроени от тези, които никога не са били изолирани.

Изследователите също са открили, че при животните с по-висок ранг с социалната йерархия процесите се открояват повече. Това предполага, че те са по „податливи на самота”.

„Когато си доминираща мишка вероятно обичаш социалната среда. Ако си от подчинените мишки, които биват тормозени постоянно, вероятно не ти е толкова забавно”, обяснява Тай.

Това е едно от първите изучавания на мозъчните реакции при изолация.

„Много изследвания на човешката психология нуждата от социална връзка, особено при самотните хора. Нашето разбиране за невралните механизми под това състояние е много малко”, заявява ръководителят на екипа Гилиан Матюс.

По-нататъшната работа на учените ще е насочена към установяването дали невроните просто отчитат самотата или я предизвикват, както и как разликата в невроните означава различно ниво на социалност.

„Донякъде това сигурно ще може да се определи от вътрешните мозъчни характеристики, но смятам, че наравно с това, ако не и повече, можем да го отдадем на средата в която индивидите се развиват. Това са напълно отворени въпроси. Към момента можем само да спекулираме”, обяснява Тай.