„Всичко започна, когато аз бях докторант, а сестра ми беше ученичка в 11 клас. Случваше се когато й е трудно с уроците по физика, да ми се обади по скайп и да ме помоли за помощ. Помагах - разказвах, обяснявах. Но понякога ставаше така, че тя след известно време пак се обаждаше със същите въпроси. Отново обяснявах. Когато един ден тя пак се обади, й казах: „Ама моля ти се, тъкмо излизам с приятели навън!“. А после реших да направя друго. Вместо тя по няколко пъти да ме пита за едно и също, а аз по няколко пъти да й повтарям едно и също, просто седнах и записах едно видео с моите обяснения. Скоро след това тя се обади с друг въпрос, пак по физика. Пак записах видео. После тя ги показала на приятели и те помолиха за видеа по други теми - първо по физика, после по математика, после искаха и по други предмети... Е, аз бях силен по физика и математика, по химия и по биология вече не бях толкова уверен. Но помолих моята учителка по химия тя да запише видео. И така се започна...“. 
Това разказва Дарин Маджаров, младежът, създал преди 4 години сайта Уча.се, който днес има 400 000 регистрирани потребители и с право може да се нарече най-голямото видеоучилище. В него има над 6500 видео урока и упражнения за проверка на наученото по химия, математика, физика, биология, история, география, български език и литература, Човекът и природата, Човекът и обществото, Околен свят, Роден край, музика, както и по езиците - английски, немски, френски, испански. Сред новите серии уроци са предприемачество и програмиране. Видео уроците са с продължителност около десет минути, разказът е придружен с картинки, обикновено анимирани, схеми, таблички. Така че да стане ясно и лесно за разбиране и научаване, казва Дарин Маджаров. 
Самият той е на мнение, че 
напълно е погрешно схващането, че днешните ученици не искали да учат
Просто материалът трябва да им се поднесе така, че те наистина да го разберат, а не да се чувстват като сполетени от бедствие, от което не могат да се спасят, разкрива вижданията си Маджаров.
„Когато вникването в материята не ти създава комплекси, е по-лесно и да разбереш, че за да преследваш и да постигнеш мечтата си, трябва да се потрудиш и да положиш усилия. И се радвам, че правим така, че за много ученици става постижимо това преследване на мечтите, което прави хората щастливи“, казва младият мъж. 
Той е роден в Дряново. Завършва средното си образование в Априловската гимназия в Габрово. Заминава за Германия, в университета „Якобс“ в Бремен се дипломира с магистърска степен по специалността „Електроника и компютри“. И след това започва докторантура в Белгия, в град Льовен, в Католическия университет, като темата му е свързана с възобновяеми източници на енергия и електрически коли. И точно тогава - още на първата година от неговата докторантура, започва приключението с видео уроците. 
Увлякох се, макар че първите клипчета бяха много грозни
рисувах на Paint, пък аз не мога и да рисувам, разказва Дарин. Но след бурния интерес на съучениците на сестра му към неговите „мини лекции в картинки и движения“, той самият усетил, че може би прави нещо ценно и полезно. Така към края на своята първа година в Белгия вече били създадени към 380 видеа, а децата, които ги ползвали, не спирали да се хвалят, че хем се забавляват, докато учат, хем започнали да изкарват шестици в училище. 
В един момент стана ясно, че трябва да се разработи сайт, където да се качат видео уроците, разказва младият мъж.
„Може на някого да му прозвучи малко странно, но аз винаги съм искал да си дойда в България. Докато бях в Белгия, много често си идвах, случвало се е дори в петък вечерта да взема самолета, да си дойда, а в понеделник да взема някой ранен полет и в началото на работния ден вече да съм си на бюрото“, обяснява Дарин.
И понеже вече се чувствал щастлив, работейки върху клиповете за учениците, а техните реакции му давали увереност, че върши нещо смислено, накрая той взел кардинално решение. След сериозни размишления и претегляния на ситуациите и хипотезите за развитие той се решил и отишъл при професора в университета в Льовен, който бил ръководител на докторантурата му. 
„С огромни притеснения му казах, че искам да напусна, като му обясних и причината. Бях сигурен, че това няма как да му хареса. За моя почуда обаче той ми каза: „Това, за което ми говориш, е нещо страхотно. Това е чудесна възможност! Радвам се, че си решил да й се посветиш. Тръгвай, ние ще те подкрепим“. 
И така, 
в края на 2012 година Дарин Маджаров се върнал в България 
и се посветил изцяло на идеята за сайта. Постепенно се събрал и екипът на Уча.се - учители от различни училища от цялата страна, програмисти, аниматори, дизайнери... Важното е, че всички работят с удоволствие и всеотдайно, че се забавляват, докато правят уроците - и това е гаранция, че нищо не се претупва през пръсти.
„Правилото ни е: трябва да ставаме все по-добри. Толкова добри, че като се обърнем назад, да се смеем на това, което сме правили преди време. Затова сега успоредно с новата работа ние правим наново и някои от първите видео уроци“, обяснява Дарин. 
Използваме различни, малко нетрадиционни начини, за да въведем съвременните ученици в съответната дисциплина, казва той. В някои от тях се използват елементи от познати на днешните момичета и момчета видеоигри, другаде се дават примери, които интригуват. Като, да речем, в 
урок по химия, който започва с кратичко видео с покрива на Софийския университет
Въпросът е какъв цвят е бил покривът, преди да стане зеленикав. И защо сега е такъв? Обяснението е, че първоначално сградата на СУ е била покрита с медна ламарина - с характерния бакърен цвят. И постепенно медта се окислява от кислорода, за да добие този зеленикав оттенък. 
Радостното е, че сайтът се радва на интерес не само от страна на учениците. От 400-те хиляди редовни посетители учениците са 280 000 ученици, 55 000 са родителите, 30 000 - студенти, а 25 000 са учители.
„Има много преподаватели, които ползват новите техонологии, знам, че често в час те пускат и нашите видео уроци, спират на пауза, когато трябва да дообяснят нещо или има въпроси от учениците. Други учители пък дават „за домашно“ учениците сами да се запознаят с темата от нашите видеа, а после в час допълват и доразработват вече прочетеното. Така тези учители спестяват време, а и в час те влизат в ролята на ментори, каквито и трябва да бъдат, вместо да губят време в повтаряне и потретване на едни и същи неща. А и така се постига още нещо - 
учителите могат и дори получават стимул да развиват своята креативност
казва Дарин Маджаров. 
И отговаря на закономерния въпрос за финансовата страна на проекта: „Да, наистина, това, което правим, струва доста пари. В началото като седнах и изчислих колко средства са нужни, направо се хванах за главата. Отидох на няколко места с предложение да инвестират в проекта, някои откликнаха. Но това беше само начална инвестиция. Тя не би могла да трае вечно, а пък ние да не формираме никаква печалба. И така след дълги колебания се изправихме пред дилемата или да въведем някаква такса за ползване на сайта, или да затваряме. И на 14 февруари 2014 година обявихме, че въвеждаме годишен абонамент от... 49.80 лева! Понеже сега е много модерно цената на винетките да се изчислява колко е на ден, и ние изчисляваме: нашият абонамент излиза по 14 стотинки на ден! Колкото една дъвка! Тази сума е колкото два частни урока или дори колкото един при „реномиран“ преподавател. Преди датата 14 февруари 2014-а изпратих лични писма до 500 от най-честите ни посетители и обясних ситуацията. Но и аз, и колегите ми сме наясно, че ако никой не плаща за това, което правиш, значи не го правиш като хората. За наша радост срещнахме разбиране и потребителите не само не намаляха, а се увеличиха. И сега продължават да се добавят по около 400 души дневно нови ползватели...“.
Сега сайтът се посещава редовно не само от българи в България, но и от деца и учители в 65 държави по целия свят. 
Наши уроци се гледат в Африка, в Канада, дори в Северна и в Южна Корея
казват от екипа на Маджаров. Наскоро им писал учител от Молдова, бесарабски българин, благодарил им за специалното приложение по български език за децата в чужбина. Възнамеряваме да работим активно в това направление, както и да въвеждаме и други нови неща, обобщава Дарин Маджаров.
Скоро всеки от учениците потребители вече ще си има свой собствен герой, който като преминава през упражненията и тестовете, ще получава оценки и ще се вижда как израства в интелектуалното си развитие.
От екипа на Уча.се разработват и възможността цели училища да се състезават по усвояване на знанията.
Така ще стане окончателно, че най-добрите училища не са задължително в София, както са свикнали да си мислят софиянци, засмива се Дарин. И подчертава: все пак, най-важното е, че техният сайт помага на българчетата да постигат премъдростите на знанието, без да се страхуват и без да намразват учебните дисциплини.
Нещо повече: сайтът помага много от учениците да открият свои неподозирани таланти. Момче в Шумен, което сега е в пети клас, но отдавна е решило, че ще следва медицина, вече е минало материала по биология за класове напред.
„Това е друго достойнство на нашия сайт - не ограничаваме младежа и не поставяме бариери: еди кое си се учи в шести клас и точка! Има деца, които напредват далеч по-бързо от връстниците си и няма причина те да не преминават по-бързо в следващия курс на съответната дисциплина. такова е образованието на бъдещето - подпомага всеки да открие собствените си таланти и ги подкрепя в това“, казва Дарин Маджаров.