Обичайте семейството и работата си и ще бъдете щастливи! Това е житейското верую на един от най-успешните и талантливи хора в света, оставил наследство за поколения напред - Уолт Дисни. Предприемчив, безстрашен в осъществяване на идеите си, неуморен в преследването на целите си, Уолт също е мъжът, влюбен 41 години в съпругата си Лилиан, и бащата, който изцяло и докрай се раздава на дъщерите си Даян и Шарън. В Холивуд ги наричат „аномалия“, защото в меката на киното традиция е семействата да се разпадат по-бързо от пясъчни кули. Всяка свободна минута Уолт прекарва с Лилиан и дъщерите си, а идеята за Дисниленд се ражда, когато води двете си малки момичета на въртележка. „Той седеше там и си мислеше, че би трябвало да има повече неща, които родителите и децата да правят заедно. Така се роди идеята за „Дисниленд“, споделя Даян през 1998 г. пред „Сан Франциско кроникъл“.
Мисълта за увеселителен парк, в който да се забавляват не само децата, а и техните родители, се загнездва в главата на Уолт Дисни и той стремглаво и рисковано се впуска в осъществяването и на този проект. Ипотекира къщата си, влага всичките си пари и когато това се оказва недостатъчно, иска помощ от колеги, но те му отказват. Според тях проектът граничи с лудост и в него само ще бъдат закопани безумно много пари. Уолт намира изход, и то в лицето на „големия враг на киното“ - телевизията, която всяка седмица му дава ефир да излъчва своите анимационни филми. Сделката е повече от успешна и за двете страни - великият аниматор печели милиони, с които построява Дисниленд, а благодарение на него телевизията се превръща в медия за семейно развлечение.
Уолт е баща и на най-известната мишка в света, която става символ на Disney Brothers Studio, създадено съвместно с брат му Рой. В Мики Маус той вижда своето второ Аз и дава собствения си глас на рисунката. През 1934 г. февруарският брой на списание Better Homes & Gardens разказва, че когато Уолт работел като художник в Канзас Сити, в работилницата му се щурали мишки и той често споделял с тях парченца сирене. Една вечер много смел мишок се качил на чертожната му дъска, за да получи дажбата си, без да подозира, че не след дълго ще се превърне в най-известната рисунка. Първата скица на Мики Маус Уолт прави през 1928 г., докато пътува във влак. Любопитна подробност е, че първоначално мишокът е трябвало да се казва Мортимър, но Лилиан не харесва името, защото е тромаво, и убеждава Уолт да кръсти любимото си рисувано животинче Мики. Истинско признание за таланта, упоритостта и креативността си Уолт Дисни получава по време на премиерата на първия пълнометражен анимационен филм „Снежанка и седемте джуджета“. Когато Уолт вижда, че публиката плаче на сцената със смъртта на Снежанка, разбира, че е постигнал целта си. От този миг до наградата „Еми“, трите Златни глобуса и двадесет и двата Оскара го делят само следващите рисувани шедьоври като „Пинокио“, „Бамби“, „Фантазия“, „Пепеляшка“, „Питър Пан“, серията „Алиса“, влезли в световната културна съкровищница.
И този велик филмов продуцент, режисьор, сценарист, озвучаващ актьор, аниматор, търговец, артист и филантроп, който се раздава без остатък във всичко, е изключително скромен само в едно - храната. Самият той се храни съвсем простичко и изобщо не се притеснява да посреща гости в къщата си в Холивуд с макарони със сирене. „Уолт харесва основни храни. Много обича чили. Закуската му обикновено е от яйца, препечена филийка, плодов сок и от време на време наденица. Обядът е от един сандвич, мляко, кафе. Винаги иска кафе на обяд. Понякога секретарката му ми се обажда, за да ми каже какво е обядвал, защото ако нещо не му допада във вечерята, винаги използва извинението, че вече го е ял за обяд“, разказва съпругата му Лилиан. Често любимият му обяд е смес от два вида консерви чили - с боб и с месо. Когато през 2009 г. голямата му дъщеря Даян основава семейния музей „Уолт Дисни“ в Сан Франциско, на почетно място в него е окачен списък с любимите храни на баща й: печено пиле с дресинг и сос, печено агнешко с картофи, панирани телешки кюфтета, яйца и, разбира се - чили боб. Към ястията обичал да има само един вид зеленчук - царевица, грах, задушен спанак или домати. Салатите също не се отличават с изобилие на продукти - моркови и зеле, домати и краставици, единственото „разточителство“ е салатата Уолдорф. Уолт не си падал много по десертите, предпочитал плодове - пресни или консервирани, но харесвал и крем карамел, хлебен пудинг, лимонов меренге пудинг, печени ябълки. Любимият му десерт обаче бил лимоновият пай. И именно рецептата за този лимонов пай, предоставена от семейство Дисни, включват през 1974 г. в книгата си „Петзвездни любими рецепти“ 34-ият президент на САЩ Дуайт „Айк“ Айзенхауер и съпругата му Мейми.
Най-често заради предпочитанията на Уолт си патела икономката и готвач на семейство Дисни Телма Хауърд, защото той мърморел разочаровано, когато тя готвела нещо, което не обича. Веднъж Телма направила сметанова торта, а Уолт, който изобщо не бил фен на тортите, дал воля на оплакваческа тирада. „Толкова ме изнерви, че загребах от сметаната и я запратих по него. Тя се размаза по лицето му. На мига той грабна сметана и я хвърли към мен. След това започнахме да се замеряме със сметановата торта. Доскоро имах сметана на тапета...“, разказва Лилиан. Ако това ви се струва детинско, какво ще кажете за факта, че и на 55 години Уолт с часове си играел на мини жп линията, станала прототип за неговата развлекателна империя. Той пазел докрай детето у себе си, защото както сам казвал: „У когото детството не е свършило, у него и творчеството продължава вечно“.
 

Лимоновият пай на Уолт Дисни

Необходими продукти:
4 яйца, разделени
1/2 чаша прясно изцеден лимонов сок
1/2 чаша вода
1 с.л. желатин
1 ч.ч. захар.
1/4 ч.л. сол
1 с.л. настъргана лимонова кора
за основата:
1 1/2 чаши натрошени пълнозърнести бисквити
6 с.л. масло
за топинга:
бита сметана
настъргано индийско орехче

Начин на приготвяне:
Фурната се загрява до 180 градуса. Натрошените бисквити се омесват с разтопеното и охладено масло и се разпределят равномерно, като се притискат по дъното и стените на тавичка за пай с диаметър 22 см. Тавичката се слага в загрятата фурна и основата се пече 10-12 минути. След това се оставя да се охлади.
През това време в малка купа се разбиват жълтъците заедно с лимоновия сок и водата до сгъстяване. Желатинът се накисва в малко вода и след като набъбне се прехвърля в купа, която се слага на водна баня. Добавят се солта и половината от захарта и се бъркат, докато всичко се разтопи. Прибавя се яйчената смес и се бърка непрекъснато, докато сместа се сгъсти. Купата се маха от водната баня и се прибавя настърганата лимнова кора. Сега купата с яйчения крем се поставя внимателно в друга, по-голяма купа, пълна с ледена вода. Оставя се за 20 минути или докато кремът стане достатъчно гъст, така че като се сипва от лъжица, да образува купчинка.
Белтъците се разбиват до меки върхове. Лъжица по лъжица се добавя останалата 1/2 чаша захар, като след всяко добавяне се разбива хубаво. Разбитите белтъци внимателно се добавят към изстиналия яйчен крем. Полученият пухкав крем се изсипва в тавичката върху основата от бисквити и отгоре се настъргва малко индийско орехче. Слага се в хладилник за няколко часа, за да стегне желатинът и паят да може да се реже. Преди сервиране се украсява с бита сметана.