Юристката Анели Чобанова напоследък сравнително често може да бъде срещната и в родния й град Русе. За хората, която я познават само отдалече, това е повод за изненада. Тъй като българското правило е човек след като стане народен представител, да не се завръща там, откъдето е тръгнал. Примери за това има многобройни - от самото начало на т.нар.демократични промени, когато хора като Стефан Нешев и Свободка Стефанова смениха русенското си обикновено битие с депутатско, през фамозния Светослав Мичев, та до Елеонора Николова, която след синята си парламентарна кариера вече седма година е в антикорупционната комисия, известна като БОРКОР - и ту я оглавява, ту замества оглавяващия. 
Единици са русенците, които след меките персийски килими на Народното събрание са се върнали отново в Русе - отец Стефан Стефанов, Марко Тодоров, Екатерина Заякова и още един-двама... Анели Чобанова не е нито от едните, нито от другите. Тя не се прави, че не помни откъде е тръгнала - именно от Русе, именно от града на Дунава и на моряците - и затова и първата й диплома за висше образование е от Варна по специалността „Корабни машини и механизми“. 
В последните години обаче тя работи изключително по специалността, получена с втората й диплома - юридическата. Именно като юрист и като човек, занимавал се като депутат с драмите на хора с увреждания и деца с проблеми, Анели Чобанова бе един от първите комисари в учредената за първи път в България комисия за борба с дискриминацията. Фактически тя и нейните колеги създаваха нормите и практиките в тази непозната дотогава материя у нас, като проправяха път за тази сфера на дейности. Това окончателно 
направи името на русенката разпознаваемо за мнозина, изпаднали в откровена беда
Затова след като приключва мандатът на Чобанова в Антидискриминационната комисия, тя продължава да бъде адвокат отново на деца, на възрастни с нарушени права, на неправителствени организации, на пострадали от дискриминация. А нерядко сегашната й работа отново я отвежда в Русе, а също и в близките до родния й град Разград, Силистра, Шумен. 
Кръгът от проблеми, с които се занимавам напоследък, се очертава от три големи групи проблеми, казва Анели Чобанова. Това са дискриминационни проблеми, правата на децата и редките болести и достъпна архитектурна среда за хора с увреждания. Русенци вече знаят, че тя е адвокатът по делото, заведено от бившия областен управител Румен Януаров. Чобанова е адвокатът и на сегашния народен представител Искрен Веселинов по делото за дискриминационно отношение по политически причини, което е довело до уволнението му като шеф на Областното пътно управление. Буквално завчера стана ясно, че Административният съд на София-град отново връща делото в Комисията по антидискриминация за допроучване, обяснява Чобанова. Веселинов е завел делото през 2009 година, сега сме 2016-а, смятам да му заведа и едно дело за неразумен срок, казва правистката, според която 7 години наистина са прекалено много за подобно дело. Лошото е, че ако заведем такова дело, то ще бъде срещу държавата, респективно срещу Министерството на правосъдието, и накрая 
ще бъдат осъдени да плащат данъкоплатците, а не конкретният виновник
продължава тя. И припомня, че от 2012 година вече е въведено правилото самите държави да се справят с такива ситуации, а да не се завеждат делата в Страсбург. Глобата в този случай е до 10 000 лева, които несправедливо ще бъдат разпределени на гърба на общия данъкоплатец, обяснява Чобанова. Така или иначе, наказанието за с нищо невиновния данъкоплатец си остават и в двете ситуации - независимо дали делото ще е спечелено тук, или зад граница. 
„Лично аз застъпвам тезата, че е наложително да се направи национална ревизия от екип адвокати международници и да се види за определен период назад във времето колко спечелени и колко загубени дела има България в Страсбург и Люксембург. Да се види по какви причини е станало това, кои са били съдебните състави, които са издавали присъди, които в Страсбург и Люксембург падат - и тогава да има регресна отговорност. И глобата да я плаща длъжностното лице, което е причинител. Защото в условията на тази колективна безотговорност страда данъкоплатецът“, казва Анели Чобанова. И си дава сметка, че нейната на пръв поглед простичка теза всъщност е по своему революционна. Особено за държавата, в която от десетилетия виновни няма, особено ако те заемат някаква позиция, по-висока от кокошкар и обикновен бандит. За мен това е тест и възможност да се провери доколко тези, които постоянно говорят за реформи, са наистина реформатори, обяснява юристката. Според нея не би представлявало сложност да се направи ретроспекция на делата, водени срещу българската държава, дори до 25 години назад. 
Така всеки ще си получи заслуженото 
и освен това вече ще бъде далеч по-внимателен и по-грижливо ще се отнася към това, под което поставя подписа си, убедена е русенката. „А сега тези, които са допринесли за делата срещу държавата и а глобите, вместо да ги понижават, ги повишават. Очевидно ние българите не знам поради какви причини сме пасивни, когато стане нужда да отстояваме интереса на народа си. Гледаме единствено собствения си интерес, макар той да е временно материален“, размишлява Чобанова. 
В момента тя работи за няколко неправителствени организации и има много частни клиенти, в това число и от чужбина - от Швейцария, Великобритания, САЩ. Отначало ми беше странно, когато разбирах, че ме намират чрез интернет, сега вече свикнах, казва Чобанова. Явно в глобалното село се разчува нейната склонност да поема случаи с човешки драми, а също и това, че съумява да постигне положителен резултат за своите клиенти. Едни от емблематичните нейни дела са тези за лекарски грешки. Наскоро спечелих едно такова дело, пояснява Чобанова и уточнява, че тя заедно с други двама колеги юристи работи за Центъра за защита правата в здравеопазването, ръководител на който е д-р Стойчо Кацаров. Центърът беше създаден от една емблематична фигура - Теодора Захариева, която беше болна от рак и до последния си дъх защитаваше правата на онкоболните, припомня Анели Чобанова. Делото, което тя е спечелила преди дни, е на обикновен човек, който в резултат на операция за дископатия получава увреждане в двигателната активност и в половата потентност. Доказахме лекарска немарливост и сега чакаме да влезе в сила решението, според което на човека трябва да се изплатят 100 000 лева плюс 30 хиляди законна лихва, казва юристката. 
Но най-покъртителните случаи, с които тя се занимава, са с деца и техните права. Само за миналата година имах два такива случая, които са симптоматични - за тревожното състояние на ситуацията с детските права и с хората, които решават да печелят от това, казва адвокатката. 
Единият случай е за 
дете, на два пъти извеждано от биологичното си семейство по фалшив сигнал
при което първия път е пребито от бой в центъра, в който е настанено, а втория път със счупена ръка го закарват в „Пирогов“. Реагирахме по единствения адекватен начин и успяхме да върнем детето в семейството, това е един от тези случаи, които адски натоварват психиката ми - когато виждаш, че се сблъскваш с болни мозъци, които съзират в детето единствено някакъв начин да печелят пари, това е безумие, казва Чобанова. И след кратка пауза допълва: „Но този и други подобни случаи ме убедиха, че у нас има „детска мафия“. При това тя не е от вчера. Целта е да се продават деца в България и най-вече в чужбина. Мъж ми разказа за сестра си, която живее зад граница, и иска да си осинови дете от България. Насочили я към въпросната мафия, в град недалече от София, откъдето поискали на семейството 15 хиляди евро, за да им осигурят дете, ненавършило три годинки...“. 
Вторият тежък случай на Чобанова, свързан с правата на децата, бил за две момченца, братчета, от пернишко село. Голямото е било на месец и половина, когато са го извели от семейството на двамата безработни родители, пак по сигнал. Настанили бебето в приемно семейство. Приемната майка е на 67 години - само този факт, че толкова възрастна жена взема едно съвсем невръстно детенце, вече ме накара да се усъмня, казва Чобанова. И отбелязва, че при положение че за отглеждането на едно дете приемен родител получава около 700 лева на месец, това понякога се превръща в нелош бизнес, особено ако социалните работници не си свършат както трябва работата с проучването на приемното семейство и с наблюдението впоследствие. Делата се водят близо две години и половина, докато накрая детенцето се връща у дома. Съпротивата беше огромна - направо 
имам чувството, че това момченце - едно такова хубаво, русичко, беличко - вече е било спазарено
казва Чобанова. 
А докато тече съдебната битка за хлапето, междувременно се разиграва друга драма. Майката ражда друго момченце и Конфедерацията за защита на децата настанява майката и бебето в приюта на отец Иван в Нови хан. Намерили се хора, които съобщили на социалните, че има дете в риск и те се обаждат на свещеника, известен като  благодетел на много несретни души. „Само през трупа ми ще го вземете!“ - отсякъл отец Иван. Социалните издебват, когато свещеникът заминава на лечение, и пристигат с полиция и прибират бебето. „Заведохме дело и за него, но самата директорка на социалните нареди след около 5 месеца детето да бъде върнато. Междувременно в центъра за настаняване то беше прекарало две двустранни бронхопневмонии с хоспитализация и е диагностицирано като астматик“, казва юристката. 
Много сложна и деликатна е материята при случаите с деца, убедена е русенката. И застъпва мнението, че трябва да има по-сериозни изисквания към хората, които стават социални работници. „В момента единственото изискване е образователен ценз - да имат средно образование, и нищо друго! Нямам нищо против, но те стават социални работници с двумесечен курс и често след това решават човешки съдби и животи. Те изготвят социални доклади, които не са регламентирани в нито един законов акт, но се приемат от съда. Това само по себе си е недомислие - един неюридически акт изведнъж става юридически, без да може да бъде оспорен! И когато той е съставен от човек, който напълно случайно е станал социален работник, тогава нещата стават наистина страшни“, твърди адвокатката. И не възнамерява да се спира по пътя на трънливата борба, която води.