Той е един от хората, които са видели най-много наздравици в живота си, защото това е част от работата му вече 30 години. Името му е Светлозар Бурмов, а професията му - музикант, по-точно диджей, създавал и създаващ атмосферата на безброй сватби, дискотеки и всякакви веселби.
Покрай работата на пулта хиляди пъти е казвал и са му казвали „Наздраве!“, но малцина знаят, че за него наздравицата е повече от добро пожелание, защото е доказан майстор винар и произведените от него напитки наистина са еликсири.
Хубавото вино става с мерак и много грижи. На първо място е гроздето и всичко започва с грижите за него. Чак след отглеждането и прибирането на добра реколта идва производство на благословената течност, в което
трябва да се влага не само много старание, а и истинска любов
казва признатият винар, който има и документ за майсторлъка си.
През февруари 2007 година Бурмито, както го наричат близки и приятели, печели трета награда в Русе за производство на домашно вино.
Тогава още не беше замряла традицията Община Русе и „Винпром Русе“ да организират за Трифон Зарезан конкурс за домашно вино. Организаторите слагаха на донесените шишета номерца, за да се запази анонимността и класирането да стане честно - според дегустацията, а не според производителя на виното. Аз занесох от моето червено винце реколта 2006-а, с което много се гордеех, разказва Светльо.
Ден преди празника телефонът му звъни с покана да отиде в Общината за награждаването на победителите в конкурса.
Като отидох и видях какви мастити производители на вина са се наредили в Кръглата зала, се зачудих защо са ме поканили, но като чух, че виното ми е класирано на трето място, ме обля
много приятна топлина
гордее се призьорът.
Лозето не ще молитва, а мотика, припомня Светльо стара поговорка и пояснява - около лозите трябва да се окопава от май до началото на юли, за да няма в редовете трева, която да задушава гроздето. Пръскането пък се прави по строго определена схема на всеки 10-15 дена. Ако между две обработки завали дъжд, производителят пак трябва да сложи пръскачката на гърба и да мине между редовете, за да предпази реколтата от мана. През август гроздето се оставя да се налеее, а в края на септември се бере.
Спазвал съм това разписание стриктно и никога не ми е изневерявало. Научил съм го от баща си, който беше специалист по билкоизкупуване в Окръжния кооперативен съюз и разбираше от тези неща. Но това е по-лесната част,
оттук нататък се показва майсторлъкът
в правене на вино, казва Бурмито.
Гроздето трябва да се обере в слънчев ден и да се смели в съд с вместимост поне 100 литра. За предпочитане е зърната да се изронят, защото чепките придават тръпчив вкус на виното. След като мине бурната ферментация, която трае от 3 до 5 дни, започвам да преточвам всеки ден ширата, за да може в съда да влезе кислород. Понякога го правя дори два пъти на ден -
за да може винцето да види стопанина си
както се казва. След 20 дни източвам виното и го наливам в буре, като на отвора поставям тензух, а върху него торбичка с пясък, за да го предпази от мушички. Когато виното улегне към 60-ия ден, го вадя, измивам бурето, отново го наливам и запушвам здраво отвора. После точа от канелката и виното се съхранява, защото в него не влиза въздух. През март източвам бурето в бутилки, които запечатвам с парафин и имам вино, което колкото повече отлежава, толкова по-хубаво става, издава технологията си майсторът.
Светлозар Бурмов наближава 62 години, но те нито му личат, нито го притесняват и той продължава да забавлява русенци с подбраната си музика.
Израснах в семейство, което ми даде всичко в този живот. Баща ми е с икономическо образование и много държеше да го последвам в професията, затова записах Икономическия техникум. Завърших го успешно, но сърцето ми не беше там, разказва Бурмов.
В ученическите си години той попада в компания, чието ядро са все познати и днес имена - Иван Григоров, Теодора Константинова, Иво Жейнов, Красимир Корфонозов от Първа гимназия /днес „Христо Ботев“/. Така купоните му са не със съучениците от Иконома, а с новите му приятели.
Тогава много се слушаше „Бийтълс“, „Ролинг Стоунс“, Карлос Сантана и други западни групи и изпълнители, а аз имах почти всичките им плочи, защото
музиката беше в кръвта ми още от детските години
Като се събирахме на тавана на Теодора, аз осигурявах музикалното оформление на купоните, но татко не искаше и да чуе за моето хоби. След казармата ме накара да продължа образованието си в академията в Свищов, но там започнах да се занимавам с диджейство, а двете дини ми натежаха под една мишница и напуснах института, разказва Бурмито.
Още със завръщането си в Русе той се заема здраво с музиката по дискотеки и барове и дели диджейството заедно с още един известен русенец - Чавдар Иванов-Чарли, станал по-късно собственик на шивашката фирма „Чарлино“ и едноименния хотел.
Музикант къща не храни, казва баща му и много настоява Светьо да започне работа в „Ремонтстрой“ като счетоводител.
Там кариерата му трае точно един месец. Всяка вечер е по дискотеки, а
сутрин отива на работа с червени очи и умиращо за сън сърце
Накрая директорът му казва, че не е за тази работа и младежът с облекчение напуска.
Следва кратък разговор вкъщи, в който става ясно, че Светлозар е роден за музикант и най-после баща му приема да го остави да следва мечтите си, защото разбира, че по-важно е синът му да е щастлив човек, а не нещастен чиновник.
Точно по това време се открива място в Изчислителния център. Запаленият рокаджия Бурмов кандидатства с мерак, защото изчислителните машини представляват огромни магнетофони - техника, която му е в кръвта. Но и там не се заседява дълго.
През 1984 година му се обажда зам.-директорът на дирекция „Музика“ в Русе Стайко Стайков и го кани на нова работа - да се грижи за музиката по заведенията.
Тогава по ресторантите и дискотеките трябваше да се пуска голям процент българска музика, друг процент музика от соцлагера и 20-30 на сто западни песни, които се слушаха най-много. Записите в Концертно бюро ги правех аз, а проверяващи от така наречения Шести отдел на дирекцията проверяваха дали задължителното съотношение се спазва стриктно по заведения и дискотеки. За да не изляза без вина виновен, правех описи на музиката, която им давах на диджеите и при нарушение актовете бяха за тях, спомня си Светльо.
В годините на диджейството се жени за
момиче със сродна музикална душа
Илона ми беше комшийка от много време, но чак през 1978 година я погледнах с други очи. Разбрах, че обича рок бандите като мен, поканих я на вечеря, която се превърна в стъпало към бъдещия ни съвместен живот, разказва Светлозар.
Семейството има двама сина, които вече са зрели мъже на 30 и 33 години, но не вървят по пътя на музиката - точно както баща им не е поел пътя на своя баща. Все пак не са много далеч - занимават се с кулинария и единият е в кухнята на „Ла Страда“, а другият на „Мястото“.
1990 година се оказва преломна
в живота на диджея Бурмов.
Тогава е поканен да се грижи за музиката в Радиоцентъра от Иван Статев, който работи на пулта, но му трябва помощник.
За тази работа за първи път ми потрябва дипломата ми като счетоводител, защото тогавашният директор Цолка Генова търсеше човек, който хем да има качествата на диджей, хем да може да пише фактури за реклами, обяснява Бурмов.
Така той се грижи за музиката в Радиоцентъра, превърнал се междувременно в Радио Русе, вече 22 години, като през последните пет прави музикалното оформление и в Операта като саундмейкър. Наред това диджеят продължава да весели русенци по сватби и тържества, но с изричното условие, че няма да пуска чалга.
Стигна се дори до един куриоз. На една сватба родителите на младоженеца дойдоха при мен, стиснаха ми ръката и казаха, че са се женили именно на моята музика, аз съм бил дисководещият на тържеството, спомня Светльо.
Съвместно с диджейството той е озвучавал концертите на Лили Иванова, Васил Найденов, дует „Ритон“, Веселин Маринов и редица други величия в българската естрадна музика. Въобще е човек, чийто живот е минал между символите на двата вчерашни празника - виното и любовта. Но на въпроса какво празнува на 14 февруари, отговаря с усмивка - аз съм винар, а винарите ценят хубостта и любовта.