Навръх Бабинден шефът на АГ-комплекса в Русе д-р Георги Хубчев обави, че скоро се очаква на бял свят да се появят близнаци, чиято майка е на 51 години. След като 62-годишната д-р Красимира Димитрова преди почти четири години успя да износи и роди своите момиченца, за медиците новата пациентка бе поредното предизвикателство. Добрата новина дойде девет дни по-късно и на 30 януари проплакаха бебетата Васко и Марио. Майка им е добре познатата в спортните среди на цялата страна треньорка по джудо Силвана Кисова. След първите седмици на възстановяване тя вече спокойно говори за всичко, което е преживяла по ин витро процедурите, бременността, раждането и, естествено, любимия спорт.
Сега мъниците се радват на 24-часовите грижи на неонатолозите, но здраво хапват и вече са възвърнали килограмите, с които са стартирали своя многобой на бял свят.
Всичко започнало много преди този щастлив януарски ден. Подготовка, проучване, изследвания - години наред Силвана и любимият й мъж обикаляли градове и болници.
Успехът дошъл от Плевен, където направили ин витро процедурата
Това станало в Клиничния институт за репродуктивна медицина "Св.Елисавета" от д-р Стефан Стефанов. Това е същата клиника, в която д-р Красимира Димитрова зачена своите момиченца.
"Тя и нейният опит не са ми били стимул, но сме се виждали в клиниката в Плевен. Познавам две жени, които родиха съвсем наскоро и бяха на по 48 години, а разликата до 51 не е чак толкова голяма, нали. Забременяването е Божа работа и ако Господ не е рекъл да имаш деца, то и на 25 години няма да можеш да заченеш. Ако обаче е решил да ти ги даде, той решава колко време ще те остави да им се радваш", казва щастливата майка Силвана.
В разбиранията си за света и живота на първо място за нея е свободата и правото всеки сам да си решава живота, а не други да го напътстват. По-нормално ли ви се струва някакви хора да зарязват децата си покрай магистрали, да ги бият, да ги изнасилват, да ги изтезават, риторично пита майката и съжалява, че все още българското общество не е съвсем готово да приеме различния начин на мислене и личния избор на всеки.
Решаващата стъпка да опита с ин витро обяснява съвсем лаконично - "така се стече животът ми". Станало от раз - първият опит успешен. Не желае да навлиза в конкретика, но е щастлива, че
децата носят гените на любимия й мъж
Преживяла съм всички процедури, стимулации, пункции, трансфери, всичко... Макар че организмът ми е съхранен, изстрадах доста, признава сега тежестта на майчинството.
Васко и Марио се появиха на бял свят на 30 януари, макар че според първоначалния график това събитие трябваше да се случи на 24 март. "Бях в съзнание през цялото време и като чух плача им, бях най-щастлива на света - дълго мечтаният миг. Несравнимо е, не може да се опише, само майките могат да го разберат", усмихва се мама Силвана.
Макар че през цялата бременност Силвана е била под лекарско наблюдение, едното от бебетата при ехографски преглед непрекъснато се скривало зад братчето си и не искало да покаже юначе ли ще е или фина госпожица. Този срамежливец се оказва Васко, който, макар да е по-дребничък от Марио, излиза първи на бял свят с тегло 1500 г и 40 см ръст. Секунди след него се появява Марио със своите 1900 г и 44 см.
Обратното броене на дните до срещата с бебоците
Силвана и мъжът й започват в началото на юли, когато първият тест за бременност от аптеката показва две чертички. Не бях напълно убедена, че е вярно, тъй като от лекарствата понякога се получават лъжливи показания, недоверчива е бъдещата майка.
"На 17 юли обаче, денят на света Марина, ми направиха кръвни изследвания в Плевен и потвърдиха най-хубавата новина. Тогава половин час трябваше да изчакам за резултата и беше най-дългият половин час в живота ми. Върнахме се в Русе и направо в манастира в Каран Върбовка. Запалихме свещ, помолихме се, благодарихме и си обещахме първото дете да носи в името си това на света Марина", разказва Силвана.
Изборът за името на Васко пък е свързан със св.Василий Велики, затова и родителите им се надяват светците да ги закрилят и да им помагат във всяко начинание. Такова обещание пък вече са дали всички колеги, приятели и роднини на семейството.
Щастието на Силвана е неописуемо, тъй като до раждането физически не се чувства добре, а и психически вече е достатъчно натоварена от дългия болничен престой. Коледа посрещнах тук, по Нова година изобщо не се чувствах добре и бях наистина изтощена, спомня си преживяното Силвана. Въпреки всичко оценява професионализма на лекарите и им е благодарна.
"Какво да кажа -
ако не беше д-р Георги Хубчев, можеше да изгубя децата или аз да не оцелея
До края на живота си ще съм им благодарна, че улучиха точното време за раждането", обяснява пациентката на модерния АГ-комплекс и е категорична, че щастието си дължи на докторите, сестрите, акушерките и санитарките, а за неонатолозите д-р Радкова и д-р Панайотова трудно намира нови хвалебствени думи.
Като спортист и изключително здрав човек на Силвана никога не се е налагало да взема лекарства. Когато забременява, започва дълъг период на медикаменти. Взех си всички дози с години назад, обобщава треньорката и допълва, че това никак не й е понасяло. Била отпаднала, натежала, изморена, с нисък хемоглобин... Сега се възстановява и планира скоро отново да се върне в залата за тренировки. Надява се след време и нейните юначета да усетят удоволствието от спорта, но си е обещала да не ги принуждава по никакъв начин да обличат кимоната.
Визитната картичка на Силвана Кисова е джудото - този японски "път към гъвкавостта". Тренира от малка, а се специализира в бойното изкуство като ученичка в  Техникума по зърнопреработване, а след това продължава и в Националната спортна академия.
Макар на външен вид да изглежда елегантна и крехка, всъщност Силвана е
един от най-добрите състезатели и треньори по японското бойно изкуство
В нашия спорт също има много категории и не е задължително да си с внушителни размери, за да си добър, пояснява тя и допълва, че много фини дами избират за спорт именно джудото.
Спортът е създаден предимно за самоотбрана, но ние играем състезателен вариант за постигане на резултати. С бяло и синьо кимоно се обличат вече състезателите, макар че японците бяха много против това. Те държаха на белия цвят като символ на чистотата в мислите и спортсменската игра. Синият цвят обаче помага на съдиите да наблюдават по-добре двубоя и да решават кой джудист е спечелил точка, обяснява специалистката. Самата Силвана е с черен колан, джудист първи дан.
Каквито и умения да имаш, в днешните времена не е много безопасно да ходиш сам по тъмно, защото не знаеш дали насреща няма някой с оръжие - нож или пистолет. Силата в джудото е в техниката, в умението да излъжеш противника и да го обезвредиш.
Когато тренира състезателите си, Силвана се старае освен физическата подготовка, да ги въвежда и във философията на източното бойно изкуство. Учи ги на търпение, уважение към противника, самоконтрол, психическа твърдост и увереност в силите им. Вярата в победата е половин победа. Не можеш да излезеш на тепиха уплашен и да се надяваш да спечелиш. Всичко е в главата. Ако преодолееш притесненията си, имаш много по-големи шансове за успех и можеш да дадеш максимума от себе си. В спортната си състезателна кариера мама Силвана има
купи и медали както от джудото, така и от самбото - руски боен вариант
Сега е спокойна, защото грижата по състезателите е поета от възпитаника на Силвана Борислав Кисев. Той е един от състезателите, с които треньорката се гордее. 18-годишната Михаела Михайлова е най-новата й надежда, която въпреки тежката контузия в рамото не се е отказала и усилено тренира за предстоящите турнири. Тя е шампионка за жени до 23 години, но ще трябва да защитава титлата си. Добрият треньор разпознава шампиона още в детската възраст - по физиката, по характера, дори по очите. От всяко дърво свирка не става, но пък има и много скрити таланти, които се проявяват след като отключиш вратата на възможностите им, категорична е Кисова.
Но най-голямата награда, двата златни, по-ценни от олимпийските медали, Силвана получи не като състезател или треньор, а като жена. Знае, че я чакат много грижи, но и също толкова радост и любов. Възрастта изобщо не я е притеснявала никога. "Нямам намерение да се обяснявам на никого защо съм решила чак сега, какво се е случило и други подробности - факт е, че всеки има своята пътечка в живота и си я извървява сам - каквото му е писано, това е. Човек и на 30 години може да има тежка болест и да не успее да отгледа децата си. Аз съм спортист, здрава съм и нямам никакво намерение скоро да се предавам. Фактор "възраст" няма, има любов към живота", обобщава майката, която е нетърпелива да изведе момчетата на първата им разходка в парка.
Бел.ред. Силвана Кисова не пожела да бъде снимана и отказа снимки и на бебетата. Редакцията се съобразява с нейното желание.