Наклонената кула в Пиза има един съперник по слава и популярност. Това е Галилео Галилей, дошъл на белия свят на днешния ден точно преди 450 години в Пиза.
Галилео е първото от седемте деца на дребните благородници Винченцо Галилей и Джулия Аманати. Освен с титлата си баща му Винченцо е известен като музикант, композитор и музикален теоретик, автор на популярната книга „Диалог за съвременната музика“.
Галилео е обучаван от родителите си до десетгодишна възраст. Когато през 1574 семейството се премества във Флоренция, с образованието му се заема живеещ наблизо свещеник. Впоследствие момчето постъпва в манастира Санта Мария де Валомброза, където получава католическо образование, но вместо да стане монах или свещеник,  през 1579 година баща му го връща във Флоренция с обяснението, че момчето има зоболяване на очите.
Така през 1581 Галилей постъпва в университета в Пиза, където
първоначално учи медицина и философия, а след това и математика
Липсата на пари го кара да прекъсне обучението си, но пък съдбата му се реваншира. През 1589 година със съдействието на маркиз Гуидобалдо дел Монте на Галилей е предложена работа като преподавател по математика в университета. Малко по-късно младият преподавател се премества в Падуанския университет, където до 1610 година чете лекции по любимите си геометрия, механика и астрономия. Това са и най-плодотворните му творчески години, през които прави някои от най-важните си открития.
През 1610 Галилей получава почетна длъжност в двора на Козимо Медичи, велик херцог на Тоскана и негов бивш студент.
Първите си съществени успехи Галилео постига в механиката
Аристотел учи, че тежките предмети падат по-бързо от леките и безброй поколения учени приемат това твърдение заради авторитета на древногръцкия мислител. Галилео обаче решава да го провери и след редица експерименти открива, че Аристотел не е прав. Истината е, че тежките и леките предмет падат с една и съща скорост, ако не се смята въздействието от триенето на въздуха.
Разбрал истината, Галилео предприема следващата крачка. Той измерва внимателно разстоянието, което падащи предмети изминават за определено време и открива, че то е правопропорционално на времето (секундите), през които те падат. Това откритие, което доказва еднаквото ускорение на телата, е значително само по себе си. По-важното е, че Галилео успява да обобщи резултатите от поредица експерименти  в  математическа формула, която се превръща в универсален инструмент.
Друго важно откритие
на Галилео е законът за инерцията. Преди него, пак под давлението на Аристотел, се смята, че един движещ се предмет забавя от само себе си движението си и спира, освен ако някоя външна сила не го кара да се движи. Но Галилей прави серия опити, които показват, че това общоприето схващане е погрешно. Ако възпиращите сили, да речем триенето, бъдат премахнати, предметът ще продължи да се движи до безкрайност. Този важен принцип, повторен недвусмислено от Нютън и обявен като Първи закон за движението, е един от основните принципи във физиката.
Най-прочутите Галилееви открития са в областта на астрономията. В началото на XVII век в астрономическата теория цари небивала възбуда: води се остър спор между последователите на Коперниковата хелиоцентрична теория и привържениците на традиционното схващане, че Земята е център на вселената.
Още в 1604 година Галилей е заявил публично, че Коперник е прав но не може веднага да го докаже. Пет години по-късно разбира, че в Холандия е изобретен уред за наблюдение на небесните тела. Макар че разполага със съвсем бегло описание, италианецът разбира какъв е принципът на уреда и сглобява своя далеч по-добра и мощна тръба за наблюдения. След това
новият телескоп става най-добрият му приятел
и в продължение на една година Галилей се отдава на изучаване на небето, като прави цяло съзвездие важни открития.
При наблюдения на Луната астрономът вижда, че тя не е гладко кълбо, а с изпъстрена с много кратери и високи планини. Небесните тела, заключава той, не са нито гладки, нито идеални, те имат същите неравности, с каквито се отличава Земята.
Наблюдава Млечния път и разбира, че в крайна сметка той е съставен от огромен брой отделни звезди, толкова далечни, че гледани с просто око, приличат на мъглявина.
Изследва планетите и вижда, че около Юпитер обикалят четири луни. Това е ясно доказателство, че астрономическо тяло може да се върти не само около Земята, а и около друга планета.
Наблюдава Слънцето и открива слънчевите петна. Всъщност те са забелязвани и преди него от други учени, но Галилей успява да привлече вниманието върху тях с публикуването на подробните си наблюдения и направените изводи.
Той забелязва, че планетата Венера има фази, подобни на лунните. Това е важно доказателство, което отговаря на Коперниковата теория, че Земята и всички други планети се въртят около Слънцето.
Неспиращите открития носят
голяма слава, но и големи изпитания
на Галилей. Най-трудно му е да се справи с гнева на Църквата, която не понася откритата му подкрепа за теорията на Коперник, че Земята се върти около Слънцето. Това за висшите сановници е ерес, защото нищо подобно не е споменато в библията, следователно не е част от божия промисъл и не е вярно.
Така през 1616 година Галилео получава нареждане да не проповядва повече идеите на Коперник, да не ги подкрепя и въобще да се въздържа от коментари на тази тема. Така през следващите няколко години ученият мълчи, за да не свърши на кладата.
Промяната идва, когато земният наместник на свети Петър се възнася на небето, а на папския престол  през 1624 година се възкачва личният приятел на Галилей от обучението му в манастира в ранната му младост папа Урбан VIII. Макар и доста двусмислено, той дава да се разбере, че тегнещата над Галилео забрана вече негласно е отменена.
Следващите шест години Галилео посвещава на
най-прочутия си труд - „Диалог относно двете главни системи на света“
Това е книгата, в която теорията на Коперник не само е обяснена, но и доказана с убедителни аргументи. Книгата е одобрена от църковната цензура и е издадена през 1632 година, но висшият клир не може да я преглътне и засилва натиска си над папата да оттегли подкрепата си за Галилей. Така се стига до призоваването на учения пред съда на Инквизицията в Рим, където е обвинен, че грубо и безцеремонно е потъпкал забраната от 1616 година.
Но не само папата подкрепя Галилей. Много духовници в ренесансова Италия му симпатизират и знаят, че той не е еретик и враг на вярата, а приятел на знанията и точните науки. Пък и целият процес толкова видимо е съшит с бели конци, че започването му е грешка, която трябва да се поправи по деликатен начин, та хем подсъдимият да не пострада, хем честта на Инквизицията да бъде запазена. Така се стига до искането Галилей да се отрече от твърденията си, че Земята се върти, в замяна на което няма да гори на клада, а ще бъде поставен под нещо като домашен арест във вилата си в Арчетри.
69-годишният Галилей застава пред съдиите си и лаконично се отрича от досегашните си астрономически твърдения.
Но не губи достойнството си
на излизане от залата казва на глас достатъчно високо, за да бъде чут „И все пак тя се върти“.
В Арчетри той продължава да пише по въпросите на механиката до самата си кончина през 1642 година.
Откритията на Галилей го нареждат във вечния пантеон на безсмъртните личности, дали тласък на развитието на човечеството, но по-важно от всичките му открития взети заедно е едно негово фундаментално постижение. Той успява да накара учените да разчупят догматизма и схоластиката и да изследват света и явленията в него с истински научни методи.
Науката не му остава длъжна. Днес на негово име са наречени единицата за ускорение Гал, европейският проект на спътникова система за навигация „Галилей“, летището „Галилео Галилей“ в родната му Пиза, Галилеевите спътници на Юпитер и апаратът на НАСА за изследване на гигантската планета, кратер на Луната и на Марс... няма да ни стигне мястото да изброим всичко. А и не е нужно
Завещано от Галилей
* Библията не ни учи на това как е устроено небето; Тя ни учи как да възлезем на Небето.
* За да бъде унищожено учението на Коперник, съвсем не е достатъчно да бъде затворена нечия уста. Трябва да бъде забранена астрономията, а също трябва да се забрани на всички да поглеждат към небето.
* На света няма по-голяма ненавист от ненавистта на невежия към знанието.
* Не можеш да научиш никого на нищо, а можеш само да му помогнеш да го открие за себе си.
* Не се чувствам длъжен да вярвам, че Господ, който ни е надарил с чувства и разум, е възнамерявал да забравим за тях.
* Нищо велико на този свят не е извършено без страст.
* Предпочитам да открия една истина, дори и в незначителните неща, отколкото дълго да обсъждам най-големите въпроси, недостигайки до никаква истина.
По материали от интернет