Ето че и Русе има възможност да се наслади на премиерата на филма, за който всички толкова много говорят и така искрено се надяват, че ще донеса мечтания „Оскар“ на Леонардо ди Каприо. Големият въпрос е: Заслужава ли го? Отговорът: Категорично - да!
„Завръщането“ е истински шедьовър на филмовото изкуство, защото в него виждаме всички съставки, които са нужни, за да може една обикновена филмова лента да се превърне в класика. А „Завръщането“ си е истинска класика! Имаме режисьор, който предлага модерно виждане върху изпитани методи, които са носели успех на не един и двама през годините. Имаме главен герой, който не просто е отдаден на работата си, а той живее за нея. Той диша заради нея. Той се храни заради нея. Той те кара да си мислиш, че гледаш нечии спомен от миналото на собствения му живот. Имаме един изпипан сценарий, посветен на книга, вдъхновена от действителни събития. Имаме поддържащ персонаж, който ни кара да изпитваме най-искрените чувства на омраза, на които сме способни. Освен всичко това, имаме и щипка компютърни ефекти, които да ни напомнят, че светът на технологиите година след година става все по-добър.
Сюжетът на „Завръщането“ ни пренася във времето, когато индианците все още са били господари на земите си, а европейците тепърва започват да проявяват интерес към богатствата, на които се радват местните. Главният герой се казва Хю Глас (Леонардо ди Каприо) и той е причината група американци да оцелеят в крайно недружелюбната природна среда, където господари са едно силно индианско племе, което има своя цел и посока, на които се изпречват пришълците. Филмът преминава от обикновен конфликт на цивилизациите в истинска жестока битка за оцеляване.
Режисьорът Алехандро Гонзалес Иняриту е наблегнал на един основен акцент - дишането. Да, на пръв прочит ви звучи малко глуповато, но не е така. Дишането е символ на борбата за живот. Всяка глътка въздух, която поемаме, доказва, че ние сме тук и се борим за съществуванието си. Всеки от нас има цел, за която живее и е готов на всичко, за да я постигне. Едни стигат до границите си, а други ги пречупват, поддържани от жаждата за живот. Глас е от втория тип.
Леонардо ди Каприо влиза до такава степен в ролята си, че ще го видим в най-добрата му възможна светлина. Ще го видим да се бие, да лази в калта, да храчи кръв, да повръща разложено месо и в най-общи линии да преживява отново и отново страданията на своя персонаж и всичко това в името на живота.
На помощ му идва Том Харди, когото никога досега не сте виждали в толкова силна роля. Да, това е човекът, който изигра Бейн в „Черния рицар“, Лудия Макс в едноименния филм и непреклонния Томи в „Бойна кръв“, но Джон Фицджералд е ролята, която несъмнено ще му спечели Оскар за поддържаща мъжка роля.
Когато гледате „Завръщането“ ще усетите онази аура, която се носеше от „Апокалипто“ на Мел Гибсън, но този път е добавен геният на Иняриту, майсторството на Спиро Гранд с камерата, отдадеността на Ди Каприо и присъствието на Харди. Към техния труд можем да прибавим фамозните компютърни ефекти и перфектните костюми на актьорите.
Ако се направи класация за най-бруталните филми, този ще бъде в челото със събранитге на едно място впечатляващ брой натуралистични и брутални сцени. Уменията да се представи реалистична сцена на насилие в киното са сред най-трудните, макар да не изглежда точно така. Ако е трудно да пресъздадеш интимната близост между двама души, то два пъти по-трудно е да покажеш как човек умира. „Завръщането“ е един от малкото филми, в които искрено ще се притесните за здравето на актьорите, което свидетелства за уникалната работа, която е свършена от екипа, стоящ зад целия проект.
Но стига думи. Както се казва в една реклама - не може да се опише това, което трябва да се види. И да се има предвид, че мнозина смятат „Завръщането“ за основен фаворит на „Оскарите“.