Изненада, страдание, отчаяние, мъка, уплаха, страх, безнадеждност, болка, страдалчество, скръб, злочестина, обезверяване, песимизъм, униние, апатия, безсилие... Това ли изпитва човек, когато се изправи пред най-страшното изпитание в живота си? Така ли си отива душата, съпроводена от ридаещите стонове на разума?
Никой не знае това. Но така изглежда едно от най-известните лица на ужаса в световната култура, завещано на човечеството от Едвард Мунк, който напуска света на днешния 23 януари 1944 година. Това е авторът на емблематичната картина „Викът“, оценявана като едно от най-скъпите живописни произведения в историята. Платното има четири версии, като една от тях е купена на 2 май 2012 година на аукцион в „Сотбис“ за рекордните 120 милиона долара. Другите три версии се намират в два музея в Осло.
Едвард Мунк е норвежки живописец и график, който твори през периода между символизма и експресионизма. Силно изразителният начин, по който представя страданието, повлиява на развитието на немския експресионизъм от ранния XX век, поради което Мунк е считан за
основател на експресионизма в живописта
Неговите произведения получават широка известност през 1890 година и служат за вдъхновение на много млади творци.
Бъдещият художник е роден на 12 декември 1863 година в Одалсбрук, Норвегия. Едвард е второто от петте деца на военния лекар Кристиан Мунк, брат на известния историк П.А.Мунк. Когато момчето навършва пет години, майка му умира, а след това същата участ сполетява и 15-годишната му сестра Софи, към която Едвард е силно привързан.
Младежът израства в норвежката столица, като баща му се грижи той да получи добро образование.
През 1879 година Едвард Мунк постъпва във висшето техническо училище в Осло, но скоро след това се премества в Държавната академия за изкуства и занаяти. Посещава курсове по рисуване в Кралската школа по рисуване и е
силно повлиян от видния норвежки художник Кристиан Крог
Посещава последната изложба на експресионистите (1885), а на следващата година завършва „Болното дете“. Картината представлява портрет на сестра му Софи, чрез който Едвард предава личния си болезнен опит от преживяното. Картината е неговият пръв сериозен творчески успех, въпреки негативното отношение на критиката. Именно с нея художникът скъсва връзката си с реализма и с традициите на Крог.
Ранните творби на Мунк са основани на френския реализъм. През 1889 година той рисува портрет на лидера на столичния бохемски живот Ханс Йегер. Изобразяването на радикалния анархист се превръща в повратна точка в живота на норвежкия експресионист, както и в източник за вътрешно вдъхновение за него.
През есента на 1889 той представя своя изложба в столицата и получава държавна стипендия. Благодарение на нея се връща във Франция. Първоначално живее в Париж, а след това в Сен Клу. В продължение на четири месеца взема уроци по рисуване при Леон Бон, но
от по-голяма полза се оказва изучаването на старите и съвременните майстори на живописта
Работата му по цикъла картини, наречен „Фризът на живота“, включва негови работи, обединяващи темите за любовта, женствеността, страха, отчаянието и смъртта и е свързана с началото на 90-те години. През есента на 1892 година Едвард Мунк представя картините си от своя престой във Франция, след което е поканен да представи работата си и в Берлин. В Германия участва в изложба с местните художници и това му донася огромен, но скандален успех.
„Викът“ (1893; първоначално озаглавена „Отчаяние“), най-известната картина на Мунк, се смята за икона на екзистенциалното страдание.
Както при много негови творби, той рисува няколко нейни версии. „Викът“ е една от картините от серия, наречена „Фризът на живота“, в която Мунк изследва темите за живота, любовта, страха, смъртта и меланхолията.
Славата, която получава, го задържа в Германия.
Влиза в обществото на писатели, художници и интелектуалци
сред които има и много представители от скандинавските страни.
Лятото на 1899 година семейството му наема малка къща в Осгордстранде, на брега на Ослофиорд. По-късно Едвард Мунк си купува самостоятелна къща в същия град и през следващите двадесет години прекарва в нея почти всяко лято. Успехът му обаче е съпроводен от лични конфликти. Известна е връзката на Мунк с една млада и богата норвежка, която в продължение на четири години е била влюбена в него и е искала да се оженят. Но връзката им завършва трагично и в края на 1908 година той получава психическо разстройство.
Истинският проблем на Едвард е бил алкохолът
а към него трябва да се добави и общата му психическа нестабилност. Не може да се отрече, че и спомените от драматично завършилата му любовна история, продължавали да го измъчват. Приет е в психиатрична клиника, където прекарва около половин година. През този период продължава да рисува. През следващата година се наблюдават промени в стила му - той става много груб и рязък. В късните му картини изобилстват ярките контрастни цветове.
От 1909 година до смъртта си Мунк живее в Норвегия. Проявява интерес към работническото движение, но въпреки това продължава да рисува. Купува имот в
предградието Екели, където живее в изолация, заобиколен единствено от своите картини
Твори усилено и участва в международни изложби. Изработва графики и литографски портрети.
През 1920 година Мунк развива очно заболяване и поради тази причина почти спира да рисува. Страда от маниакално-депресивна психоза. През последното десетилетие от неговия живот творчеството му получава изключително признание и в повечето големи европейски градове се провеждат изложби с неговите творби. През 1933 година става кавалер на Големия кръст на Ордена на Свети Олаф.
Едвард Мунк умира на 23 януари 1944 година в Осло. Сред най-значимите му произведения са:
1892 - „Вечер на портите на Карл Йохан“
1895 - „Викът“ 
1894 - „Пепел“
1894-1895 - „Мадона“
1895 - „Пубертет“
1895 - „Автопортрет със запалена цигара“
1895 - „Смърт в болничната стая“
1899-1900 - „Танцът на живота“
1899-1900 - „Мъртвата майка“
1940-1942 - „Автопортрет: между часовника и леглото“
По материали от интернет