Дамян ЛАЗАРОВ
Русенската галерия да носи името на невероятния и неповторим художник Кирил Станчев, живял и творил през миналия век в град Русе. Подписка с това искане на над 1000 души внесох в Община Русе на вниманието на кмета Пламен Стоилов и председателя на Общинския съвет Христо Белоев. Тези, които искаха да видят увековечено името на Кирил Станчев, знаят, че в голяма част от живота си той рисуваше класическа живопис само със шпакла, което даваше възможност за доразвиване на познатите представи за обеми и перспектива. Използваше топли и студени тонове в невероятни съчетания. Стилът му бе неподражаем и при изобразяване на риби, реката и природните и дадености, пълни с напрежение и емоционално очакване.
Чести гости в ателието му бяха Дечко Узунов и Ненко Балкански, които говореха с бай Киро с преклонение и респект. От тях разбрах, че тримата са били в кръжеца на княгиня Евдокия, меценат на хората на изкуството в България. В Русе още се помни случаят със собственика на известна американска фирма за селскостопанска техника, известен френски художник, който, виждайки картини на бай Киро, прекъсва преговорите и иска да го заведат в ателието му. Никога повече не видях художник, който да гледа свой колега с такова възхищение и уважение. Извади чекова книжка и остави бай Киро да попълни сумата срещу няколко негови картини. На другия ден прави жест и продава прословутите джондъри /както и до днес мнозина наричат машините на „Джон Диър“ - б.а./ на фабрично заводски цени, с което държавата спести над 5 милиона долара.
При среща с корифеите на живописта в Москва показах две снимки на картини от него и ефектът бе: „Невероятно! Това е класика!“ Дълго ме разпитваха за художника и наредиха да ми дадат резбована палитра от абанос и комплект шведски шпакли, като ме предупредиха, че такива неща се дават на богоизбрани.
Изгонвайки Людмила Живкова от ателието си, когато започнала да го съветва, тя забрани да се правят изложби на произведенията му, като за София забраната остана до живот. Разпореждането бе използвано от отговарящите фактори за живописта да се правят, че не съществува явлението и стила Кирил Станчев.
Ако Кирил Станчев се беше родил в някоя цивилизована държава, щеше да бъде в пантеона на безсмъртните. Затова някои нации наричаме велики, защото помнят и пазят миналото си, което е база за настоящето и надграждане на бъдещето.
Всичко това е казвано и писано, но го припомням, защото не всички го знаят.
Заявлението с искането галерията да се нарече на Кирил Станчев завършва с това, че в Русе винаги е имало плеяда добри художници, но много отдавна точно той е припознат като художника на града. При обособен кът в галерията с негови произведения при подходящо осветление и обстановка, картините му ще продължават да носят естетична наслада и удоволствие за русенци и атракция за чужденците. Не може град с претенции като Русе да се лишава от тази възможност.
Преди няколко дни бе оповестено, че председателят на Общинския съвет оттегля предложението си за даване име на Русенската художествена галерия. Мотивите за това са, че гилдията на художниците не е на едно мнение по предложението и галерията по подобие на Националната да остане Русенска. 
Междувременно подкрепата за подписката надхвърли 3000 души, като сред тях са представителната част на гилдията, общински съветници и голяма част от русенския елит.
Дълги години работих с чужденци, които, възхищавайки се от няколко картини на бай Киро в кабинета ми, ме караха да ги заведа в галерията и разочарованието им бе пълно от вида и и от това, че липсват картини на Кирил Станчев. За умните хора отношението към културата е един от основните критерии за оценка на персоните, които представят града.
Но наистина, за хора основно закърмени със селския мегдан, да ги убеждават за необходимостта и състоянието на културата като еманация на човешкия дух и интелект е непосилно занимание. Без аналог е това, че в началото на миналия век във Виена са създадени две фабрики за задоволяване на естетичните нужди на русенци за декоративни елементи на сградите и вътрешните им обзавеждания. Това е оформяло културните критерии и стремеж към красота и съвършенство. Продължението е музика и живопис. Като част от тази неповторима атмосфера е и изкуството на Кирил Станчев, неповторим като техника, въображение, резултат. Картините му и след 60 години изглеждат все така свежи и неподражаеми.
Не е най-важното дали така наречената галерия в този си вид ще носи името на Кирил Станчев. С това той няма да стане по-щастлив. Смисълът на предложението е да се запази и съхрани творчеството на Кирил Станчев по подходящ начин за радост и оформяне художествения вкус на русенци и да се използва като бизнес начинание за посещение на чужденци, за което съм се убедил многократно. В каноните за управление да се отбележи, че галерията е огледало, в което се отразява интелектът и отношението на местната власт към културата.
Необяснимо е, че след такава представителна подписка се представят несериозни и повърхностни аргументи, които говорят за елементарност и арогантно отношение към представената част на русенския елит.
Решението тя дори да не бъде допусната за обсъждане в Общинския съвет се приема не само от мен като реквием за русенската култура.