През последните години едно растение се радва на силен възход. Този гост от Изтока се нарича джинджифил и се използва в Индия и Китай от древността. В Европа се разпространява през 13 век благодарение на Марко Поло. Първоначално се използвал предимно в медицината. Завидна е славата му на афродизиак.
Пресният джинджифил има остър парлив вкус с аромат на лимон. В изсушен и стрит на прах вид се използва в кулинарията като подправка.
Резенчета пресен джинджифил се използват за направа на чай и като добавка в супи и сосове. В източната кухня се приготвя по всички познати технологии на печене, варене, пържене, много разпространен е в сладкарството под формата на сладка и бонбони. Участва във всяко къри. В Англия и САЩ от джинджифилов екстракт се приготвя бира, в Германия са известни джинджифиловите курабийки и сладкиши, а в Китай го захаросват. В миналото е имало цели улици, наречени „джинджър-стрийт“, на които са се предлагали продукти с джинджифил.
Джинджифилът е културно растение и не вирее в диво състояние. Родината му е някъде в Източна Азия, от Индия до Китай или Югоизточна Азия. Най-ранните документи за него са китайски. Конфуций (557-479 г. пр.н.е.) го споменава в своите „Аналекти“ и е известен с това, че не е сядал на масата без него. Според по-късни документи джинджифилът е внасян в Китай от Югоизточна Азия. Чрез арабите джинджифилът достига Древна Гърция и Римската империя. Също те го занасят и в Източна Африка около 13 век, а през 16 век португалците го занасят в Западна Африка. По същото време испанците занасят джинджифила в Америка и през 1547 г. Ямайка вече изнася 1100 тона джинджифил за Испания. Понастоящем най-много джинджифил произвежда Индия, следвана от Китай, Западна Африка, Ямайка, Тайланд и Австралия.
В джинджифила има около 3% есенциални масла, на които той дължи своя екзотичен аромат. Ароматните му масла съдържат различни фотохимикали, като най-голямо е количеството на зингибирин, следван от фарнезин и бисаболин. Полезните вещества в джинджифила са много - магнезий, калий, калций, фосфор, желязо, натрий и протеини.
Как се избира и съхранява джинджифил?
- Винаги, когато е възможно, избирайте пресен джинджифил - не само заради това, че има по-осезаем аромат в сравнение с изсушения, но и поради по-високите нива на гингерол, които се съдържат в него.
- Пресният джинджифил трябва да се съхранява в хладилника в хартиена кърпа. Така ще се съхрани около три седмици.
- Изсушеният джинджифил се съхранява в стъклен съд с капак на сухо, хладно и тъмно място. Можете да го оставите и в хладилника, където ще запази аромата си до една година.
Джинджифилът има силен сладникав аромат и същевременно доста лют вкус. Парливият му вкус се дължи на съдържащото се в него вещество зингиберон. Като подправка се ползва коренът на растението. Във всяка една страна го приготвят по различен начин - варен, задушен, печен, пържен, маринован, сушен или пресен.
Пресният джинджифил има силно парещ вкус и същевременно приятен лимонов мирис. В този си вид най-популярен е в Азия. Там пресният джинджифил се настъргва или нарязва, след което се накисва във вода за няколко часа. Добавя се към ястието малко преди сервирането им. Не бива да подлагате пресния джинджифил на топлинна обработка, защото допълнително ще увеличите неговия парещ вкус.
В Индия и Шри Ланка джинджифилът се запържва и се използва за сосове към месни и зеленчукови блюда. Нарязаният джинджифил се пържи с чесън или лук, защото ароматът му се смекчава, и в същото време се разгръща още по-добре.
В тайландската кухня смленият, но пресен джинджифил се добавя към кърито, комбиниран с кокосово мляко. В Индонезия пък много често използват пасти на основа на джинджифил и пресни люти чушки за намазване на месата преди печене. Колкото и странно да ви прозвучи, в горещия климат на Хималаите и Индонезия много често се пие чай от резенчета пресен джинджифил.
В кухнята на Китай джинджифилът или се запържва, или се вари. В ястията, които изискват по-дълго варене /като супите/ джинджифилът се нарязва на едри резени, за да отдава аромата си постепенно. При ястия за бързо запържване в уок се прибавя ситно нарязан/настърган джинджифил.
В китайската кухня друг начин за обработка на джинджифила е захаросването. Кората му се обелва, накисва се в хладка вода, след което се вари в много гъст захарен сироп.
В САЩ и Англия варят бира от джинджифилов екстракт, а в някои части на Азия правят сладка, бонбони и мармалади. Използва се и за ароматизиране на компоти - особено от круши. Много често се добавя в сладкиши и курабийки. В специалните немски сладки за Коледа също присъства подправката. Корените се използват за направа на ликьори и сиропи. Джинджифиловият сироп и бонбони са много подходящи за добавяне към сладоледи и дори плодови салати.
Днес ви предлагаме няколко идеи с този златен корен, който е едновременно и храна, и лекарство.