Знаете ли кой и къде създава статуетките за награда „Русе“? Мястото, където скулптурата на Георги Радулов се превърща в бронзова отливка, е невзрачно и потайно. Ако го видите, никога няма да допуснете, че точно там се създават произведения на изкуството. Старата сграда, която прилича на авторемонтна работилница, се намира в Долапите, до самия бряг на Русенски Лом. Поради тайнството, което се сътворява в нея, и заради майстора, който е в основата на магията, леярната е местна забележителност.
Още отвън ни задушава остър пушек. Стопанинът Иван Ковачев ни посреща с извинение:
Така е, защото печем калъпите за русенските Оскари
Те са още в горещата утроба на пещта и скоро няма да я напуснат. А пещта не е това, което сме си представяли. Тя е просто паралелепипед, изграден от огнеупорни тухли и поставен директно на земята, с отвор отпред, през който огънят се подклажда. Изглежда примитивно. Такова е и мястото, където двама работници вадят готови отливки от формовъчната смес. Наоколо няма никакви модерни уреди, а майсторът просто свива рамене. И ни въвежда в технологията на процеса. Първо се прави восъчна отливка, после тя се опакова в гипс и шамот. След това се слага в пещта, където восъкът се разтопява и изтича, а калъпът се изпича. Температурата на печене достига 500-600 градуса. Когато калъпът е готов, в него се налива металът. Като изстине, калъпът се отваря ... и произведението на изкуството е готово. Следва тънката работа, която придава завършен вид на пластиката - шлифоване и нанасяне на патина. За да се получи патината, се използват различни киселини в зависимост от използваните сплави. Майсторът издава, че в неговата „лаборатория“ се използват и такива обикновени на пръв поглед вещества като син камък и нишадър.
През леярната на Иван Ковачев е минало какво ли не. 
Там е отлята новата бронзова фигура на Момчето с хидрата
от шадраванчето в Градската градина. Скулптурата пресътворява древногръцката легендата за битката на Херакъл със змея. Оригиналът е сътворен от маестрото Владимир Владимиров през 30-те години на миналия век от мозайка, но времето така го повредило, че се решило статуята да бъде отлята от бронз, а след това подходящо състарена.
Иван Ковачев участва и в реставрацията на Паметника на свободата. Пак в неговата леярна е отлята нова барелефна плоча с батална сцена за Паметника на загиналите в Сръбско-българската война, за да се постави на мястото на откраднатия оригинал.
Барелефите на оперните звезди на Русе Пенка Маринова, Кирил Кръстев и Николай Здравков също се раждат в невзрачното цехче край Русенски Лом. Там са направени двете статуи пред Русенския университет - на Ангел Кънчев и абстракцията, която символизира техническите специалности във ВУЗ-а. Буквите за надписите на голяма част от институциите в града, националният герб за областната управа и Административния съд, статуята на Димитър Ценов в Свищов и много други са излети все от Ковачев.
В двора на леярната стои макетът на внушителен орел 
Той е излят от метал по поръчка за арендатора от Долапите Дичо Дичев. Красивата и могъща птица сега украсявала беседка в двора на офиса му.
Наскоро от леярната му е излязло едно много красиво произведение на Мая Кубратова. Дамата сътворила герб за американският собственик на завод „Джи Ес Си“ в Тутракан, някокашната фабрика „Терма“. Ковачев с гордост показва снимка на изящното творение, за което се искала голяма прецизност при изработката. Централната фигура в герба е бича глава, защото, както обяснява майсторът, поръчителят бил зодия Телец. Отливането на кръстосаните брадви, барелефите отстрани, в които са вплетени ангелчета, също изисквали много точност.
Иван Ковачев разказва, че неговата леярна единствена в областта може да лее бронз. Затова и русенските скулптори редовно работят с него. Георги Радулов, Мая Кубратова, Делян Хубенов, Нина Иванова са най-честите му клиенти, а напоследък и кметство Долапите му е възложило художествена поръчка -
гипсова фигура на брюкселския Манекен Пис
Символът на Брюксел, известен не само като Пикаещото момче, но и като малкия Жулиен, скоро ще украси и Долапите /подробности на страница „Уикенд“/.
Копието на емблемата на белгийската столицата вече е почти готово и майсторът с удоволствие го показва. А кметският наместник Светлин Савов не може да го нахвали - пластиката била дар от Ковачев и то не единственият - той откликвал на всички нужди на кметството. При това всичко правел благотворително.
Савов не пропуска да каже, че леярят Ковачев е единственият майстор, който прави амуниции за коне. И за „жартиерите“ на тролейбусите пак него търсят. Ковачев е единственият, който отлива корабни витла, една изключително трудна работа, защото има ъгли и наклони, които ако не се спазят, витлата отиват по дяволите.
Леярят разказва, че те се отливат по много специален начин. Понеже са големи, половината перки се поставяли в земята, а другата половина се покриват с разглобяеми капаци. Местните корабособственици са му редовни клиенти. Е, сега заради кризата тези поръчки замрели.
Като става дума за криза, се сещам, че тя у нас не е само икономическа, а повсеместна. Затова се изкушавам да попитам Ковачев има ли наследници в занаята и какво мисли за професионалното образование у нас. Сякаш го настъпвам по мазола. Макар да не е многословен, майсторът отсича: Ако професионалното образование не се оправи,
след 10 години в България няма да има кой да работи!
Възпитаникът на Механотехникума и бивш кадър на Корабостроителницата се коси, че няма син, комуто да предаде занаята. Само една дъщеря, която е студентка. Сега младите искат да стоят пред компютър и да получават заплата поне 1000 лева, а никой не мисли кой ще произвежда в тази държава, удивлява се майсторът.
И разказва, че самият той се е запалил по леярството от баща си. Усвоил тънкостите на този занаят в Корабната, а когато и там производството тръгнало надолу, излязъл на частна практика, за което не съжалява. Така вече 14 години си вади хляба с този малък бизнес. Той му носи и голямо удовлетворение, защото общува с различни хора, включително и с хора на изкуството.
Най-добрият рибар сред леярите и най-добрият леяр сред рибарите
Така се шегува Иван Ковачев за другата си краста извън професията. И двете титли му подхождат, додават работниците му и го насърчават да разкаже за подвизите си с въдица. Няма нужда от много приказки, снимките на стената говорят достатъчно - там той е все с големи риби, истински трофеи. Най-големият сом, който съм хващал, е 70 кг, не може да сдържи гордостта си рибарят. А после ни повежда към едно помещение, за да покаже това, с което пори водите на Дунав. Лодката му наистина е внушителна - канадска изработка и носи знаковото име „Сталкер“ /от едноименния научно-фантастичен филм, в който сталкерите са водачи на тръгналите на тежки и опасни изпитания хора/. Снабдена е с мощен мотор „Ямаха“.
Иван разказва, че хвърля въдици по реки и язовири, но най-много обича да пори водите на Дунава. Русенски Лом също не подминава, не е случайно, че „офисът“ му се намира край него. Споделя, че реката го разтоварва и му пълни душата.
А тя, душата на майстора, се оказва широка
Неговите работници и приятели издават, че когато уловът е богат, всички разбират. Леярната не е само място за усилна работа, но и за много купони. Най-вече подплатени с неговите рибни специалитети. Приятелите му разказват легенди за уменията му. Споделят, че на Никулден при него винаги има риба в изобилие за канени и неканени гости. Не само на празника, но и на другия ден потокът не секвал, защото винаги имало какво да се опита. Една стара мъдрост гласи, че който умее да се весели, той умее и да работи. Е, Иван Ковачев е от тези хора, които каквото и да захванат, го правят с душа. А това е тайната на всеки успех.