„Омразната осморка“ - експериментът на Тарантино за филм само с гадове
Десетина години след края на Гражданската война в САЩ, насред заснежените планини на Уайоминг, в един дилижанс пътуват ловецът на глави Джон Рут (Ръсел) и заловената от него Дейзи Домерг (Лий). Те бързат към градчето Ред Рок, където Рут, известен по тези места като Палача, да предаде Домерг на властите. Пътят ги среща с двама странници - майор Марк Уорън (Джаксън), чернокож бивш войник на страната на Съюза, сега опозорен ловец на глави, и Крис Маникс (Гогинс), ренегат от армията на Конфедерацията, който твърди, че е новият шериф в града.
Страховита буря ги заставя се подслонят в Галантерията на Мини, спирка на дилижансите в планински проход. Там те са посрещнати не от собственика, а от четирима непознати. Боб (Бичир), който наглежда бизнеса, докато Мини е на гости при майка си, Освалдо Мобрей (Рот), палачът на Ред Рок, каубоят Джо Кейдж (Медсън) и генералът от армията на Конфедерацията Санфорд Смидърс (Дърн). Те тихо и кротко се греят на камината и пият разредено кафе, в очакване на по-добри метеорологични условия. Но случайни хора тук няма и много скоро осмината разбират, че може и да не стигнат до Ред Рок. Защото всички са готови да се сбият с Рут, за да докопат наградата за главата на Дейзи Домерг.
Филмът не е класически уестърн, има елементи на криминален съспенс и хорър, а крайното насилие заприличва на гротеска. Затова пък диалозите са типично по тарантиновски живи и приковаващи вниманието. Впрочем Тарантино е и сценарист. За „Омразната осморка“ той казва, че това е „най-забавният зимен уестърн на всички времена, колкото и мрачен и суров да е филмът ни“. Дали е забавен, всеки ще прецени сам, но безспорен факт е, че в него няма нито един положителен герой.