585 години. Толкова се навършват днес от съдебния процес в Руан срещу една смела жена, показала на света, че най-голямата сила не е в мускулите и в мечовете, а в сърцата и вярата. Това е Жана д‘Арк, известна още като Орлеанската дева. Девата, канонизирана като светица, превърнала се в национална героиня на Франция заради храбростта и доблестта си през Стогодишната война. 
За традиционна дата на раждане на Жана се приема 1412 година, макар в декрета на папа Пий X от 6 януари 1904 г., приет след тържествено заседание, на което е разгледано причисляването й към светците, е посочена датата 6 януари 1409/1408. Самата Жана казва, че е на около 19 години по време на процеса, така че трябва да е родена през 1412 година. Тя по-късно свидетелства, че
преживява първото си видение около 1424 г. на възраст 12 години
Жана д`Арк е родена в село Домреми на границата на областите Шампан и Лотарингия в семейството на Жак д`Арк и Изабел Роме. Родителите й имат около 200 декара земя и баща й допълва земеделието с дребна чиновническа служба, включваща и събирането на данъци. Самата Жана никога не се нарича Жана Д‘Арк, а само Жана Девицата и уточнява, че в детството й са я наричали Жанет.
На 12-13 годишна възраст, по думите на самата Жана, тя за първи път чува гласовете на свети архангел Михаил, света Екатерина Александрийска и света Маргарита Антиохийска, които й казват да заведе дофина за коронация в Реймс. Тя казва, че се разплакала, когато си тръгнали и изчезнали, защото били много красиви. След известно време именно тези гласове й казват, че 
на нея и е писано да свали обсадата на Орлеан, да върне дофина на трона и да изгони англичаните
Когато Жана става на 16-17 г., отива при капитана на град Вокульор Робер де Бодрикур и обявява своята мисия. След като е осмяна, тя се връща в селото си и след година опитва отново. Този път капитанът, поразен от нейната настойчивост, е по-внимателен, а когато Жана точно предсказва печалния за французите изход от т.нар. Битка на херингите под стените на Орлеан, се съгласява да й даде хора, за да може да отиде при краля. Освен това й дава мъжки дрехи за прикритие.
Малкият отряд преодолява разстоянието между Домреми и замъка Шинон през неприятелската бургундска територия за 11 дни и на 4 март 1429 г. влиза в резиденцията на Шарл. Дофинът получава писмо от нея преди това, в което тя му казва, че непременно ще го разпознае. Затова 
той й устройва проверка като поставя на трона друг човек
а самият той застава в тълпата от придворни. Жана издържа на изпитанието и го разпознава. Обявява, че е изпратена, за да освободи страната от английското господство и поисква войска, за да свали обсадата на Орлеан. В Шинон Жана изумява Шарл VII със своята майсторска езда и безупречното познаване на игри, разпространени сред аристокрацията, за които е нужно съвършено владеене на оръжието.
В началото Шарл се колебае. Първо дава заповед да се провери девствеността на момичето, след това я отправя в Поатие, за да бъде подложена на разпит от божите служители и накрая изпраща хора до родното й място да проверят достоверността на думите й. След като не открива нищо, което да опетни репутацията на Жана, Шарл решава да й даде войски и я назначава за главнокомандващ. Водещите френски военачалници Етиен де Виньол по прозвище Ла Гир, Потон де Сентрайл и граф Жан де Дюнуа, които са от последните сили на отбиващите английските атаки в Орлеан, са длъжни да застанат под нейно командване. Началник на щаба става принц Жан II Алансон. Важно значение за това смело решение става факта, че 
Жана, в името на Бога, потвърждава правотата на престола на Шарл
и го уверява, че той е законният наследник, нещо, в което по това време мнозина се съмняват, включително самият Шарл.
На 29 април 1429 година Жана с неголям отряд пристига при обсадата на Орлеан. На 4 май нейната армия удържа първата си победа, превземайки бастиона Сен Лу. Победите следват една след друга и през нощта на 7 срещу 8 май англичаните са принудени да свалят обсадата. Така задачата, която френските военачалници преди нея считат за неизпълнима, е решена само за 4 дни. След победата при Орлеан започват да наричат Жана Орлеанската дева, а 8 май и досега се отбелязва всяка година в Орлеан като главен празник на града.
Окрилена от успеха, необикновената девица повежда армията към Реймс на 12 юни, като печели много победи по пътя и връща градовете обратно на Франция. На 16 юли град Реймс отваря вратите си, а на следващия ден се състои коронацията на дофина Шарл за крал на Франция под името Шарл VII. 
Жана настоява веднага да се нападне Париж
но кралският съд решава да се търсят преговори с Филип Добрия, който успява да окупира още по-добре Париж. Французите печелят още някои по-незначителни победи. На 29 декември Жана и нейното семейство стават благородници.
Примирието с Англия през следващите няколко месеца лишава Жана от поле за изява. На 23 март 1430 г. тя диктува заплашителното писмо до хуситите. Това е дисидентска група, която е скъсала с католическата църква и която побеждава изпратените да я накажат няколко предишни кръстоносни похода. Писмото на Жана обещава да отстрани тяхната лудост и фалшиво суеверие, като отнеме или тяхната ерес или техния живот. Но примирието с Англия е краткотрайно. Жана заминава за Компиен, за да може да помогне при защитата на града от английската и бургундската обсада.
На 23 май 1430 г., по време на едно от излизанията на французите от обсадения Компиен, героинята 
попада в плен на бургундите, които я продават на англичаните
за 10 000 златни лири. През декември 1430 година тя е преместена в Руан.
Започналото дело срещу Жана д‘Арк е за ерес, но в същността си е политически мотивирано. Въпреки че я съди църквата, тя е държана под английска охрана в светски затвор като военнопленница.
Делото се води от януари до май 1431 година. През цялото време девойката се държи смело и достойно, като демонстрира забележителен интелект. Ето един известен пример за това. Запитана дали според нея има благоволението на Господа, тя отговаря: „Ако го нямам, нека Бог ми го даде, а ако го имам, нека ме задържи там“.
Въпросът всъщност е уловка, предварително замислен капан
Според църковната доктрина никой не може да е сигурен дали има Божието благоволение и милост. Ако девойката е отговорила с „да“, тогава тя би била осъдена за ерес. Ако е отговорила с „не“, би признала собствената си вина. Разпитващите я са изумени от нейния отговор. Има свидетелски показания, че значителни части от записите са променени и фалшифицирани. Много от духовниците служат по принуда, някои дори под смъртна заплаха. Кошон й отказва подадените от нея жалби до Съвета на Базел и папата, който би спрял процедурата, манипулирана отначало докрай.
Според законовите формалности, за да се разследват случаите, свързани с вярата, ответникът следва да даде своето име, място на раждане, възраст, да посочи имената на роднините си и т.н. Първото заседание е напълно посветено именно на това. По време на първото интервю на 21 февруари Жана отговаря на 9 въпроса, извършва всички формалности, но веднага й се поставя капан - Кошон иска публично тя да рецитира „Отче наш“ и „Аве Мария“. Според жестоките инквизиционни правила,
всяка грешка или дори запъване по време на молитвата може да се тълкува като ерес
Жана излиза с чест от ситуацията, като настоява да направи това по време на изповед и като духовен човек епископът не може да й откаже. Междувременно същите тези закони на църквата го принуждават да пази в тайна всичко, което чуе по време на изповед. Кошон продължава да настоява, като я кани да рецитира молитвата в присъствието само на няколко уважавани личности, но девойката отстоява своята позиция - че ще го направи само по време на изповед, като по този начин печели първия двубой.
Жана д‘Арк поисква освобождаването си от веригите на краката, на което епископът отговаря, че това е принудителна мярка и предлага в замяна Жана да се закълне, че няма да напусне затвора, заплашвайки я, че в противен случай ще бъде призната за виновна в ерес. Тя отговаря: „Всъщност, аз желаех и сега продължавам да желая да избягам, такова е желанието на всеки затворник“.
На второто заседание на 22 февруари Жана отговаря на 12 въпроса, описва детството си, кога за първи път чува гласа на Бога, визитата си във Вокульорс и пътуването и срещата си с крал Шарл в Шинон.
На третото заседание на 24 февруари тя отговаря на 32 въпроса. Първата група въпроси се отнася за нейните видения и гласовете, които чува. Втората група от въпроси са за нейната младост, тя говори в големи подробности за Дървото на феите.
На четвъртото заседание на 27 февруари Жана отговаря на 53 въпроса. Разказва за гласовете на светиите, за първи път, наричайки ги с имена: Света Катерина, Света Маргарет и свети Михаил. Тя също споменава как в Поатие духовници са я разпитвали в продължение на три седмици, отговаря на някои въпроси за мъжките дрехи, включително за историята на меча в църквата на Сен Катрин де Фербоа и как бива ранена.
На петото заседание на 1 март Жана отговаря на 51 въпроса. Тя е запитана за писмото на граф д‘Арманяк, който се интересува кой от трите папи е най-истинският, и тя казва, че този, който живее в Рим. След това Жана прогнозира, че в рамките на седем години британците ще понесат голяма загуба и ще загубят всичко.
На шестото заседание на 3 март тя отговаря на 56 въпроса
Тя е запитана за ангели (теологичен въпрос) и за мъжкото облекло. Повдигнат е и въпросът за нейния опит за бягство, скачайки от кулата Боревуар (преди да бъде преместена в Руан).
След тези публични заседания и проучените материали по делото, се взема решение да се продължи с още разпити.
Следващите разпити са проведени при закрити врати в Руанския замък, водени от Жан дьо Лафонтен, по поръчка на епископа на Бове, присъстват и няколко други души.
На 10 март Жана отговаря на 22 въпроса. Те са свързани с обстоятелствата около залавянето и и конете и парите, с които разполага. Тя също говори за знака, който ангелът дава на краля, като дава само някои подробности.
На 12 март е разпитвана два пъти и отговаря на общо 24 въпроса. Те са свързани със знака на царя, виденията на светците, а също баща й и майка й (включително съня на баща й за нейното възможно заминаване) и плановете да бъде освободен херцогът на Орлеан.
На 13 март тя отговаря на 31 въпроса.
Орлеанската дева най-накрая разкрива какъв е бил знакът
а именно короната, която според нея, ангел донася от небесата в покоите на Шарл в замъка в Шинон. Повечето от въпросите през този ден касаят именно това събитие и някои подробности на военните кампании.
На 14 март е разпитвана два пъти и е отговорила на 18 въпроса. Те засягат опита за бягство при скачането от кулата и подробности за разговорите със светиите. Когато казва, че света Екатерина и е обещала място в рая, на Жана е напомнен начинът, по който е бил екзекутиран по нейна заповед Франк д‘Арас, че е взела коня на епископ Санлиского и че е нападнала Париж в деня на празника, както и че носи мъжки дрехи. Жана отрича тези дейности като грях, настоявайки, че Франк д‘Арас е убиец и присъдата му е изпълнена след законен съд, на епископа дава разписка за коня, а мъжките дрехи носи по повеление на Бог.
На 15 март тя отговаря на 27 въпроса. Попитана е дали е допустимо да избяга от затвора, на което тя отговаря утвърдително. Също така я питат дали е готова да носи женски дрехи, ако иска да отиде на литургия, но тя казва, че е обещала на царя. Други въпроси засягат това дали е готова да се подчини на волята на църквата, както и подробности за разговорите със светиите и дали е в състояние да разграничи ангел от демона.
На 17 март Жана е разпитвана два пъти, отговаря на 48 въпроса. Те са свързани с отношението към църквата, нейните доспехи, разговорите със светиите, както и използването на имената Исус, Мария. В допълнение, Жана е попитана дали Бог мрази англичаните, на което тя отговаря, че не знае, но е сигурна във френската победа.
На 18 и 22 март епископът събира в дома си заседателите
и прочита откъси от разпита. На 24 март регистърът с материалите от разпитите се чете на френски на Жана д‘Арк и тя потвърждава автентичността му, добавяйки само две подробности. На 25 март епископът отново я пита дали желае да се облече в женски дрехи, но тя отказва, молейки го да присъства на литургията в мъжко облекло.
Ереста се счита за углавно престъпление само при повторно нарушение. В желанието си да сломят волята и я държат при много лоши условия в затвора, английските стражи я оскърбяват, а трибуналът я заплашва с мъчения, но всичко е напразно, защото девойката отказва да се признае за виновна. На 24 май Кошон прибягва към подлост - завежда Жана до готовата вече клада и чак тогава обещава да я премести от светски в църковен затвор, ако подпише документ, че се отказва от ереста и се подчинява на църквата. Документът, който й е прочетен, е заменен с друг и неграмотното момиче слага кръст на него. В подменения документ се казва, че тя се отказва от всичките си заблуди. Естествено, Кошон я връща обратно в светския затвор.
След няколко дни
Жана започва да носи отново мъжки дрехи
макар преди това да се е съгласила да се облече в женски. Причините, които се посочват за това, са, че женските дрехи са й били отнети насила или че тя се е страхувала от изнасилване и опозоряване. Това е достатъчно условие трибуналът да се произнесе, че отново е попаднала в своите заблуждения и да я обвини, че е еретичка, вероотстъпница и идолопоклонница. 
Църковният съд в Руан я обвинява в ерес и на 30 май 1431 г. я изгаря на клада на площада на стария пазар. Когато пламъците я обземат, тя моли за кръст, който да държат пред нея, и на няколко пъти проплаква: „Исусе!“ Много от присъстващите плачат. След като умира, англичаните показват обгорялото тяло, за да не се създава легендата, че е успяла да избяга. След това го изгарят до изпепеляване, за да предотвратят събирането на реликви, а праха разпръскват в Сена.
Стогодишната война продължава двадесет и две години след смъртта на Жана д‘Арк
След края й Шарл VII нарежда да се съберат всички документи, свързани с процеса на Жана, и да се предприеме разследване на неговата законосъобразност. Разследването разглежда документите на процеса, разпитва оцелели свидетели и единодушно решава, че по време на процеса са допуснати груби нарушения на закона. През 1455 г. папа Каликст III нарежда да се започне нов процес и назначава трима представители да следят за неговото съблюдаване.
Съдът в Париж, Руан и Орлеан провежда разследвания в родните земи на Жана. Легати на папата и съдията разпитват 115 свидетели, включително майката на Жана, нейни другари по оръжие и обикновени жители на Орлеан.
На 7 юли 1456 г. съдията прочита присъдата, която е, че всяко обвинение срещу Орлеанската дева се опровергава от разпита на свидетелите. Първият процес е обявен за невалиден, а копие от протоколите и обвинителния акт символично са скъсани пред събралата се тълпа. Доброто име на Жана д‘Арк е възстановено.
През 1909 г. папа Пий X я обявява за блажена, а на 16 май 1920 г. папа Бенедикт XV я канонизира.
По материали от интернет