Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

През лятото на 1985 година Русе получава още един повод за гордост и самочувствие и още едно признание, че е не само сред най-големите, а и сред най-проспериращите градове в страната. На площада в началото на ул.“Славянска“, който вече носи името „Канети“, е открит магазин „Минералсувенир“.
Отварянето на магазина е истинско събитие, славата му се разнася светкавично и не следва правилото „всяко чудо за три дни“. Напротив - русенци и гости на града с удоволствие влизат в „Минералсувенир“, който е
истинско царство на бижутерското изкуство и скъпоценните камъни
пред което дотогавашните златарски ателиета изглеждат като скромни занаятчийски работилнички. Щандовете са заредени подобаващо, продавачките са изискани, елегантни и компетентни, всичко е като приказка.
Идилията е разбита като изпусната на мраморен под кристална чаша една сутрин в началото на август, когато при идване на работа управителят на магазина установява, че вратата на касата със златни накити и диаманти зее отворена, а вътре няма нищо.
Шокът е неописуем - търговците
дори не са допускали, че някой може да прояви подобна дързост
но фактът е неоспорим и следва светкавичен сигнал в милицията.
Веднага се сформира оперативна група от специалисти за оглед, криминалисти, служители от Научно-техническото отделение /НТО/, следовател и прокурор.
На място се установява, че предната вечер касата е отворена, без да е разбивана, което прави силно впечатление на ангажираните със случая. Огледът показва още, че крадецът е извършил обира, като се е качил на покрива на съседните ниски сгради, счупил е стъклото на прозорчето към тоалетната и през малкото отворче е влязъл в магазина.
След като опразва касата, бандитът отваря отвътре входната врата, излиза на площада и потъва в тъмното.
След направените изчисления се разбира, че ударът е за 360 000 лева - българската кражба на ХХ век!
На помощ на русенската милиция идват специалисти от София.
„Длъжен съм да подчертая, че по онова време взаимодействието между отделните служби и окръжни управления на МВР бе много силно и на такива места се изпращаха хора, които внимателно оглеждаха ситуациите, без да допускат грешки с неумишлено заличаване на следите“, разказва разузнавач, работил по случая.
Двете групи старателно оглеждат магазина. Стъклата от счупеното прозорче са събрани и при изследването им
един от специалистите от НТО забелязва на стъкълце следа от малко пръстче
която се оказва златна за криминалистите и ги отвежда до извършителя на дръзкия обир.
Следата се завърта във въведената вече в Русе компютърна база данни, но резултат няма.
Това ни подсказа, че крадецът не е от криминалния контингент в региона, изпратихме отпечатъка от пръста в София по куриер от милицията и започнахме разработка на обира, обяснява криминалистът.
Според специалиста по взломните кражби в милицията касата е отворена или със собствен ключ, или с чукане. Никой от работещите по случая не иска да му повярва, поради което са разпитани всичките 14 касоразбивачи в града. Те обаче категорично отхвърлят версията сейфът да е отворен с чукане и поддържат тезата, че в случая е използван шперц.
Бъркотията става пълна, но от София идва светлина в тунела
След завъртането на следата по националната автоматизираната система се разбира, че пръстът е на 14-годишно момче от Толбухин /днес Добрич/. Справката за детето показва, че е криминално проявено, има родители, но страда от манията да пътува с влакове из страната без конкретна цел и посока - накъдето го завее вятърът. Обича и да ходи на море, където посещава боулинг зали - другата му страст.
Заради скитническите му жп разходки момчето няколко пъти е издирвано по молба на родителите му и винаги е залавяно в различни жп композиции от служители на Транспортна милиция.
Снимките му са разпространени из цялата страна
и резултатът не закъснява.
След три дни момчето, което ние условно ще наречем Гошо, е задържано в боулинг зала в Слънчев бряг и е докарано в Русе на разпит.
Разказът му пред психолог, криминалист и следовател започва да нарежда мозайката.
В нощта на обира Гошо слиза на Централна гара от влака от Толбухин и тръгва по бившата ул.“Толбухин“, днес „Николаевска“. На площада пред бившия Родилен дом вижда много къщи, качва се на тавана на една от тях и взема негодна пушка с рязана цев и раница, в която слага намерените там грозде и орехи. После се насочва по ул.“Толбухин“ и стига до магазин „Минералсувенир“.
Бляскавите стоки на витрината омагьосват Гошо
и в главата му се ражда идеята за обира, тъй като няма пари и не може да продължи пътешествието си с влак.
Погледът му се спира на малко незащитено прозорче на магазина, до което може да се стигне от покрива на съседната ниска сграда. Пъргавото момче бързо стига до прозорчето, чупи стъклото и понеже е слабичко, лесно се промъква през отвора. Вътре намира чук с желязна дръжка, вижда касата и успява да направи това, което изпечените касоразбивачи смятат за невъзможно. Чуква дръжката два пъти отляво и отдясно и вратата се отваря. Всичко е като приказка, само дето
вълшебните думички не са „Сезам, отвори се“
и не Али баба и четиридесетте разбойници обират съкровища от пещерата, а невръстният Гошо от Толбухин е попаднал на толкова злато и скъпоценности, колкото малко хора са виждали на едно място в живота си.
Малкият крадец бързо се окопитва и пълни накитите в открадната по-рано раница, после оставя чука на един от рафтовете на магазина, отваря отвътре входната врата и отива на Централна гара.
Оттам хваща влака за Кърджали, но по пътя слиза и се прехвърля на влака за Варна. Служители на Транспортна милиция го питат къде отива, но натрупалото опит в надлъгването с пазителите на закона момче хладнокръвно казва, че отива на гости у баба си и номерът минава. Затова
униформените не проверяват раницатата му
От морската столица Гошо се насочва с влака към Бургас и накрая акостира в Слънчев бряг.
На плажа до ресторант „Фрегата“ малкият крадец изсипва бужутата до един храст на закътано място и пали върху тях огън, за да унищожи всички следи. След това отива да играе боулинг, а златото и диамантите остават непокътнати. Изгарят само етикетчетата на отделните бижута, но огънят загасва бързо и не обхваща храста. Краденото съкровище остава скрито от очите на летовниците и на хората, които поддържат плажа.
След това признание русенската група отива до „Фрегата“ и намира всички откраднати обици, гривни, колиета, пръстени и скъпоценни камъни. Липсва само  една малка обеца. Бижутата са събрани, описани и върнати на „Минералсувенир“.
„Извадихме голям късмет, че Гошо нямаше мерак към злато и пари, а само към возене с влак, за което му трябваха само дребни суми за билети. Но искам да подчертая, че разкриването на този голям обир беше плод на добрата съвместна работа на всички, които бяха ангажирани в разследването му. Всяка подробност е важна - и забелязаният от човека от НТО пръстов отпечатък, и качественият оглед, и връзката между специалистите. Ако не бяхме открили уликите, Гошо щеше да си замине за Толбухин и щеше да стане неоткриваем. Бижутата на пясъка пък щяха да бъдат намерени от някого и ако той ги прибере, следите им щяха да се изгубят завинаги“, завършва разказа си разузнавачът.
След приключването на следствието малкият крадец е осъден на пет години лишаване от свобода и е настанен в затвора за малолетни в Бусманци.