Светла и оптимистична година за културата в Русе бе отминаващата 2015-а. Някои от изявите поставиха отново града в националния афиш - нещо, от което Русе се беше отдалечил тревожно в последните години. Славата на национален културен център, която напоследък беше взела да излинява, сякаш почна да възобновява блясъка. При това го няма усещането, че това се прави с напън и на всяка цена. Напротив - нещата изглеждат така, сякаш хората, които правят изкуство тук, просто се завръщат към обичайното си състояние. И правят това, в което са най-добри - създават постановки, концерти, изложби, като ги превръщат в събитие, способно да възхити много и различни публики. 
Като безспорен фронтмен в културните събития на Русе за изминалата година се очертава Операта - по брой постановки, премиери, спектакли и концерти извън Русе и в чужбина Русенска опера определено доминира. Нещо повече - именно екипът на операта се оказа, че е ангажиран не само и единствено с художествените си задачи, но и с позиция. А без нея всеки културен институт, вторачил се единствено в себе си, в приходите от билети и в „реформата“, постепенно се изпразва от съдържание. Солистите, оркестрантите и хористите отделиха време и се включиха за пореден път /единствени от Русе/ в Европейската театрална нощ и пак те излязоха на площада, за да заявят 
възмущението си от избутването на културата в девета глуха линия 
с мизерните заплати и пренебрегването на всичко, що е свързано с даването на пари от сегашното Министерство на културата. 
В художествено отношение Русенската опера имаше своите многобройни възходи през 2015-а. Един от тях несъмнено беше постановката на мащабната творба на големия руски композитор Дмитрий Шостакович „Катерина Измайлова“. Режисьор бе Вера Немирова, която пристигна от Германия, за да направи своята версия на режисираната от нейния баща Евгений Немиров 50 години по-рано творба. Тя предизвика фурор с премиера на фестивала „Мартенски музикални дни“, като отзвукът беше тъй зашеметяващ, че през есента русенци бяха поканени да покажат драмата в зала 1 на НДК в София. За да пожънат още веднъж фурор. 
Още няколко спектакъла на Русенската опера напълниха до предел зала 1 на НДК, в която местата са близо 3400! Там публиката възторжено приветства  русенските „Кармен“, „Трубадур“, „Аида“... Успоредно с това афишът на операта за спектакли и концерти в Русе беше наситен, като местните ценители отново бяха зарадвани с представления и интригуващи концерти и през лятото в рамките на фестивала „Сцена край реката“.   
Специално внимание заслужава открояването на
русенската балетна трупа като самостоятелен артистичен ансамбъл
който от известно време не само изпълнява достойно всички танцови интермедии в оперни постановки, но и поставя свои собствени спектакли. Балетът отново записва своята страница в културната история на Русе, като под ръководството на своя директор прима балерината Силвия Томова казва своето арт изречение с класики като „Кармен“, „Спящата красавица“, „Лешникотрошачката“, но и с авторски балетни модерни феерии-провокации като „Полет към светлината“, „Ромео и Жулиета“, „Откровения“, „Странен отряд“.   
Всичко това представлява огромен букет аргументи за наградата „Русе“, която операта получи тази година, за двете поредни Кристални лири с русенски адрес, а най-вече - за авторитета на института, който доказва, че музикалната слава на Русе е жива. 
За славното име на музикалната кауза в Малката Виена работи блестящо и международният фестивал „Мартенски музикални дни“, който тази пролет поднесе своето 55-о издание. Ансамбъл „Московски солисти“ и виртуозът на виолата Юрий Башмет, „Кремерата Балтика“, Румънският национален оркестър и бароковите майстори от ансамбъла „Цигулките на Краля Слънце“ дадоха шанс за изискано докосване до музикалното вълшебство. Усещането за празник допълниха 
зашеметяващите пианисти Андреас Керн и Паул Цибис, които сътвориха уникална черно-бяла пиано-битка
както и любимците на русенци Минчо Минчев, Светлин Русев, Пламена Мангова, Емил Табаков. Специален жест направиха бивши възпитаници на Училището по изкуствата, които се завърнаха от различни краища на света в града на младостта си, за да направят напълно безвъзмезден концерт като Фестивален оркестър. А новият акцент във фестивала бе моделът, адресиран към най-младата публика - с концерт на възглавници и ред атрактивни моменти. 
Няколко силни премиери зарадваха театралната публика в Русе. Зрителите аплодираха „Ревизор“ в постановка на Николай Урумов и с известния Иван Бърнев в главната роля. А само в последните месеци ДТ „Сава Огнянов“ зарадва публиката си с две класически творби - „Сирано дьо Бержерак“ на режисьорката Бина Харалампиева с Герасим Георгиев-Геро като Сирано и „Дванайсета нощ“ на режисьора Петър Денчев. Към тях се прибавя и пастелната поетична драматургия в „Бяло върху бяло“ по пиесата на Майя Праматарова с гост режисьор Венцислав Асенов. Спектакъл, който навява асоциации и буди пориви, съзвучни със стиховете на американската поетеса Емили Дикинсън. На голям успех се радва и
сполучливият експеримент за театрално-танцова композиция 
по разказа на Йордан Йовков „Шибил“ с участието на танцьори от Фолклорния танцов театър „Найден Киров“. 
Тази година обаче беше белязана и със съкрушителни загуби за русенския драматичен театър. Отидоха си от този свят неподражаемият комик Минко Минков, актрисите Марина Кьостебекова и младата Яна Стефанова Хернани, тихо напусна земната театрална зала и критикът и драматург Василен Васев, автор на няколко книги за русенския театър.
А един от категоричните запомнящи се моменти в театралната 2015-а за русенци със сигурност ще бъде Есенният театрален салон и по-специално гостуването в него на театър „Маска“ от Букурещ. Преди да покаже нестандартен прочит на Шекспировата драма „Ромео и Жулиета“, в продължение на две вечери трупата накара с
удивителните си пластични миниатюри на площада и приказни персонажи
русенци да затаят дъх пред удивителното чудо на актьорското майсторство. 
Знакови изложби подреди в салоните си Русенската художествена галерия, която доближи русенските ценители до проникновения колоритен свят на Василка Монева, до тревожните образи и послания на Стефан Божков, до майсторството на испанския маринист Едуардо Диес, до пейзажите и портретите на старозагорски художници от различни поколения. Огромен интерес предизвика поредното издание на биеналето „Изкуството на миниатюрата“, на което Художествената галерия за първи път е организатор. 
Множество експозиции - тематични, индивидуални и общи, подредиха и членовете на Дружеството на художниците в Русе, които отбелязаха 70 години от създаването на дружеството. Една от тези изложби бе с два адреса - в Русе и в София, където русенци показаха свои работи в зала „България“. 
Сред арт събитията, които не бива да се пропускат в списъка на годината, която отброява последните си дни, са 
първият международен Биг бенд парад
който организира Биг бенд Русе. Това донесе на оркестъра с диригент Димчо Рубчев Кристална лира - награда, която се смята за равностойна на „Оскар“ в българския музикален бранш. И стане ли дума за русенския Биг бенд, задължително тръгва асоциативната верига с джаза - Рубчев често радва русенци с концерти, в които интерпретацията на джазови стандарти е еликсир за сетивата. А джазът в Русе очевидно също е една от сферите на изкуство, които къде спорадично, къде последователно и съзнателно връщат блясъка на града. В това число и с поредното издание на националната джаз среща, която само преди месец превърна Доходното здание в миниатюрна вселена на свободната музика. Каквато виждаше неизтощимият артистичен Дон Кихот - Петър Петров-Парчето, на когото приятели и съмишленици през 2015 година посветиха книга. И това е най-малкото, което Русе може да направи за своите истински звездни имена. Защото без тяхното звездно минало трудно би могло да се мисли за каквато и да светлина днес. И утре.