В края на февруари 2011 година тишината и спокойствието в Бяла са взривени от убийството на познат местен герой с противоречива слава. Докато близките и приятелите на жертвата го описват като ведър и спокоен човек, готов винаги да помогне с каквото може, други хора, на които им се е наложило да имат вземане-даване с него, го представят в мрачна светлина.
Това е 38-годишният бивш културист Илия Джеков.
Синята лампа се завърта вечерта на 25 февруари
Около 23.14 часа е получен сигнал на тел.112 за кола в дере на пътя между Беляново и Кривина. На пръв поглед всичко изглежда като пътно произшествие. Огледът на трупа обаче преобръща всичко. Над дясното ухо на загиналия има огнестрелна рана. По-късно аутопсията установява и шест прободни рани в шията. Така няма съмнения, че известният като лихвар мъж не е пострадал случайно, а е зверски убит.
Криминалисти от Областната дирекция на МВР и служители от РПУ Бяла започват да изясняват ситуацията. Открити са свидетелите, които подават сигнала. Това са две момчета, които обясняват, че докато пътували с кола към Беляново, забелязали в снежната покривка на пътя следи от автомобил, които на няколко места се насочват към коритото на река Янтра, но после пак излизат на пътя. На завоя преди Беляново обаче следите водели директно към реката. Там младежите спират колата и виждат автомобил в дерето.
Предприето е незабавно претърсване на района покрай коритото на Янтра в посока Ценово. Тогава в отводнително пътно съоръжение е намерен портфейл с документите на Джеков.
Установени са хората, които за последно са контактували с него, проверено е
алибито на криминалния контингент в Бяла
В хода на работата се разбира, че Джеков говори по мобилния си телефон с 30-годишния Милен Енчев Димитров на 25 февруари вечерта. По време на разпита Димитров не отрича, че същата вечер около 20.30 часа е разтоварял с Джеков в района на Гара Бяла, но твърди, че след това се прибира вкъщи.
От разпечатките на мобилните оператори обаче се установява, че около 20.30 часа на 25 февруари Милен Димитров е бил в обсега на клетка, обслужваща Ценово, а не Гара Бяла. Оттам той говори със съпругата си Даниела, която също е разпитана. Това е фаталната му грешка.
По време на беседата жената заявява, че съпругът й е позвънил  за помощ, тъй като се намирал до разклона за Новград и няма с какво да се прибере. Даниела се обажда на баща си и го праща да вземе Милен. Около 23 часа тъстът действително отива да прибере зет си и го оставя до дома му на Гара Бяла. По време на разпита обаче Даниела казва на криминалистите още нещо и то много важно -  че дрехи, ползвани от мъжа й - маратонки, анцуг, суичър и връхно яке, липсват.
Следва оглед на автомобила на тъста. Тогава по предната седалка, на която е седял Милен, са открити следи от кръв, която отговаря на тази на Илия Джеков. Следва нов разпит на Милен Димитров, на който той променя първоначалните си показания. Новата му версия гласи, че на 25 февруари около 20.25 часа се срещнал близо до автобусна спирка на Гара Бяла с Джеков и седнал на предната седалка в управлявания от него „Ситроен Ксара“. Тогава на задната седалка седнал и непознат мъж в тъмни дрехи, с шапка на главата и мустаци. Тримата потеглили към Беляново, но по време на движението между Джеков и непознатия започнал спор за пари. Малко преди Беляново Джеков спрял, излязъл от колата и заплашил непознатия, че ще го хвърли от скалата. В този момент Милен видял, че мъжът вдига дясната ръка и стреля. Джеков паднал върху Милен, който се уплашил и побягнал към Новград. Оттам се обадил на жена си, а щом се върнал у дома, съблякъл дрехите си, сложил ги в сак и го скрил в шатха до мазето му.
Действително маратонките, анцугът, суичерът и връхното яке са намерени в шахтата, а кръвта по тях отново отговаря на тази на Илия Джеков.
Започва проучване на Милен Димитров.
По време на разпитите един от съседите заявява, че Милен му гостува на 21 февруари и иска от него
да му намери газов пистолет
да се защитава от бездомните кучета в района на Гара Бяла. Молбата е отправена именно към него, тъй като този съсед изкупува пистолети и ги продава на печалба. На 22-и той му намира чред посредник исканото оръжие, но Милен не го купува, защото няма пари. На следващия ден съседът и Милен отиват до Полски Тръмбеш на традиционния местен пазар. Там Милен взема от една тараба автоматичен нож за 6 лева.
Друг съсед допълва картината. Той свидетелства, че на 24-и Милен му дава пари да му купи стоп патрони за газов пистолет от пазара в Бяла. Като ги взема, Милен се среща в барче с продавача на отказания газов пистолет и го взема, като в замяна  дава въздушната си пушка.
След сделката двамата излизат от барчето, Милен Димитров зарежда газовия пистолет и стреля по бездомно куче, което се отдалечава накуцвайки. Явно това е било тренировка за предстоящата стрелба по Джеков.
При първоначалния оглед на мястото на убийството пистолетът не е открит. Впоследствие
рибар го намира на брега на Янтра
От направената балистична експертиза се разбира, че именно това е оръжието, с което е извършено престъплението на 25 февруари.
Следват нови разпечатки на мобилните клетки в района на убийството. Установено е, че на 25-и в 21.40 часа има проведен разговор между Илия Джеков и Милен. После следва разговор между Джеков и съпругата му и телефонът му млъква. Завинаги. СИМ картата на Милен обаче е регистрирана на клетка в Ценово, до мястото на произшествието, както и на клетка в района на дома му.
При проведените нови разпити Милен Димитров признава, че Илия Джеков го притиска за дадени пари на негов познат, които така и не получава. В случая става въпрос за беленчанин, който отива на работа във Франция и му трябват 9950 лева. Милен гарантира връщането на сумата от гастарбайтера, но това така и не става повече от шест месеца. Следва натиск от Илия и накрая Милен подписва запис на заповед, че парите ще бъдат върнати, защото приятелят му е сериозен.
Парите обаче не са издължени и кредиторът вече си ги иска много напористо. Така се стига до срещата на Гара Бяла. Там обаче Милен се появява въоръжен с нож и газов пистолет, а на Джеков
и през ум не му минава, че вече се е превърнал в мишена
Бившият културист кани неизправния си клиент в колата, където разговорите продължават. Така Димитров успява да го оплете в предварително намисления си план. Започва да играе ролята на примирен и казва, че има наследствена къща в Беляново, която може да предостави като гаранция за дадения на неговия приятел заем. Джеков се съгласява да отидат още същата вечер да я видят, тъй като му предстои среща в селото с човек, когото също трябва да притисне за пари.
Двамата тръгват и малко преди Беляново Милен стреля от упор с газовия пистолет в главата на лихваря. Той започва да криволичи с колата, но успява да спре. Тогава Милен му нанася 6 удара с нож в шията и окончателно го убива. После изтиква ситроена с трупа в дерето и се прибира с колата на тъста си.
Разкриването на убийството коства три безсънни денонощия на работещите по случая полицаи, които бързо си свършват работата и перфектно - за екзекутора на лихваря няма надежди да се размине с възмездието. Милен Димитров е задържан за постоянно в ареста в очакване на делото срещу него.
На първото дело на 18 април 2012 година обаче Димитров пробва  да пласира друга версия.
„Той /Джеков - б.р./ беше спрял пред блока, обади ми се да говорим, слязох, а той ме напръска с някакъв спрей и ме натика в колата си на задната седалка. Караше някъде, но аз не виждах накъде. По едно време спря колата и ми каза: Слизай, а аз идвам да те убия! Пистолетът ми беше в джоба и стрелях. Не помня дали съм го удрял с нож, много моменти ми се губят. Но помня, че излязох от колата и хукнах да бягам. И не аз съм бутал ситроена в пропастта. Докато бягах обаче чух, че на два пъти колата се форсира. Изглежда Илия още не беше умрял и натискаше газта“, каза пред магистратите Милен Димитров.
Той отрече да дължи и един лев на Илия и го описа като жесток човек със здрави връзки, който държал половината Бяла заради лихварската си дейност. После и тази версия за действия при самозащита се пропука. Записите на заповед за заема на приятеля си подсъдимият обясни със заплахи от Джеков срещу със семейството му.
„Показа ми снимка на жена ми и на дъщеря ми пред детската градина. Достраша ме за тях и реших да убия Илия, за да не убие той моите жени“, каза в съдебна зала Милен Димитров.
В крайна сметка на 4 юни 2012 година Окръжния съд го прати за 20 години в затвора. На 11 ноември присъдата бе потвърдена от Апелативния съд, а на 8 март и от Върховния касационен съд.