Самозапалването е едновременна проява на безизходица и протест. Това коментира социалният антрополог Харалан Александров. По думите му самозапалването у нас се превръща в модел на самоубийство.

Голяма част от сънародниците ни живеят в ситуация на перманентно оцеляване и нищета. Хората у нас, които не са склонни към тарикатлък, често изпадат в нищета. Отказът на обществото да ги подкрепи, често води до пълно отчаяние у някои хора. Чрез особено болезнена и мъчителна смърт те правят и политически жест. Самозапалванията са и обвинение към всички нас. Перверзното разбиране за успех в България кара много хора да се самоизключват. Навсякъде по света има хора, които са по-зле от останалите, но в повечето страни за тях се полагат необходимите грижи - психологически или психиатрични, програми за социално включване, докато у нас това не се случва, посочи Александров.