От септември в Комплексния онкологичен център в Русе пациентите имат възможност да разговарят, да споделят своите притеснения, мрачни мисли и проблеми. Това става благодарение на Православна програма за подкрепа на онкологично болни и техни близки. Тя се осъществява за първи път в Русе в сътрудничество между Русенската митрополия и Комплексния онкологичен център. Човекът, който беседва с пациентите, изслушва ги и им помага в сложния път към търсене на вътрешен баланс, е Огнян Узунов. Узунов е завършил Сравнително религиознание в Нов български университет в София и има опит в подобна деликатна дейност. Как се работи по програмата в Русе - с този въпрос се обърнахме към управителя на Онкологичния център д-р Камен Кожухаров.

- Д-р Кожухаров, как научихте за тази програма?
- Научих за нея от писмо, което получих от Русенската митрополия. В него митрополит Наум предлагаше заедно да реализираме тази православна програма и питаше дали бихме дали съгласието си. 

- Какво всъщност представлява програмата? 
- В писмото митрополит Наум уточняваше, че става дума за модел, който е разработен и осъществен по общинска програма „Здравно училище за онкологично болни и техните близки“ във Варна. Патрон на тази програма е бил ректорът на варненския Медицински университет, впоследствие министър на образованието, проф.Анелия Клисарова. Идеята е била реализирана в клиника по медицинска онкология към УМБАЛ Варна. Вече е издадено и ръководство, в което моделът на работа е описан ясно и подробно.  

- Дълго ли размишлявахте какъв отговор да дадете?
- Аз съм отворен към такъв тип дейности, от една страна, защото съм убеден, че трябва да се пробва всичко ново, което би помогнало на болните, а също и на нашата работа, а от друга - докато човек не опита и не види как действа такава идея, не може да бъде сигурен в позитивния или негативния й ефект. А в този случай с голяма доза сигурност можехме да очакваме положителен ефект. Така че не се колебахме дълго. 

- В какво се изразява дейността по програмата?
- Когато обсъждахме конкретната работа, аз се убедих, че Огнян Узунов е не просто диалогичен човек, а именно човекът, който притежава дарбата да изслушва и деликатно да насочва хората в мислите и нагласите им към положителното. Трагедията на хората, които търсят нашата помощ, е ясна, тя не се нуждае от доказателства. И всеки от тях има нужда от внимание, от време за индивидуален разговор. Повечето от пациентите имат потребност да споделят, просто да излеят от себе си натрупаните тревоги. А при нас и лекарите, и сестрите, са твърде заети, за да отделят подобно време за беседи. Пък и ако трябва да бъдем точни, нашите болни не винаги са склонни да разкриват най-съкровените си страхове и грижи пред медицинския персонал - парадигмата „пациент-медик“ изгражда една нагласа, строго определени очаквания с предимно служебен характер, докато с човек „отвън“ разговорът тръгва някак по-откровено... С други думи, предложението на митрополит Наум дойде съвсем навреме и днес, няколко месеца след като програмата работи, мога да потвърдя, че ползата от нея е голяма. 

- Как по-точно се извършва дейността? 
- Започнахме с благословията на Българската православна църква, финансирането също идва оттам. Предварително изработихме график и отделихме кабинет, където Огнян се среща с пациентите, като разговорите са конфиденциални. Беседите са на четири очи, така че нищо да не нарушава атмосферата на доверителност. Така хората могат да споделят и личните си тревоги, често разкриват страховете си, понякога разказват и за ситуацията в семействата си. По съвсем различен начин върви разговорът, когато той не е със служебно лице от персонала, а с човек, който е дошъл отвън и не носи бяла престилка. Аз много добре си спомням как някога, когато самият аз бях редови лекар, в относително спокойните часове, примерно на нощни дежурства, се е случвало някои от пациентите да идват при мен и да споделят обикновени житейски неща. И съм забелязвал как след това лицата им светват, те се чувстват по друг начин. А при нас, при спецификата на заболяванията, които лекуваме, е още по-важно болният да намери опора, разбиране, позитивизъм. 

- Усещате ли вече ефекта от беседите по програмата с пациентите?
- О, да! Чувства се определено разреждане на напрегнатата по начало атмосфера в центъра. Персоналът също усеща ефекта - когато болните са по-спокойни и умиротворени, това се отразява върху всички. Обстановката като цяло е по-спокойна. Когато хората знаят, че има с кого да си поговорят за себе си, това ги кара да се чувстват по-малко незначителни, не толкова изгубени в драматичната ситуация, в която ги е запратила болестта. 

- Какви хора откликват на предложението за събеседване? 
- Досега са проведени над 90 беседи, като около  70% от пациентите са жени. Хората получават информация за това, че всеки четвъртък и петък има възможност да се запишат за разговор. Те сами избират дали да отидат, или не. Често се случва така, че като видят колко по-спокоен се завръща от такава беседа човекът от съседното легло, след това и другите се записват. А при нас има и хора, които не са от Русе, близките им са далече, те изведнъж кардинално сменят не само нагласите си, но и средата, така че за тях е още по-важно в ситуация, нагнетена от трагедията, която ги е сполетяла, и в тази непозната обстановка да имат възможност да споделят и да срещнат разбиране. Понякога пък някои от пациентите щадят своите близки и не искат да говорят с тях за здравословната си драма. А сме човеци - социални същества сме, имаме нужда от разговори и споделяния. И тук помага програмата на митрополията.

- А може ли да се каже, че програмата помага и съвсем конкретно? 
- Ще ви кажа един пример. Болна жена, на която предстоеше операция за отстраняване на гърда, като разбрала, че тези беседи се осъществяват съвместно с Русенска митрополия, споделила, че преди години са започнали да изграждат параклис в селото, в което живеят, но заради неуредици строежът бил още наникъде. И Узунов успял да мотивира жената, ако операцията мине успешно, тя да се посвети на довършването на начинанието. Така селото благодарение на нея ще се сдобие с параклис. И болната вече насочва вниманието си към това, което й предстои да върши, след като излезе от болницата. 

- Изключително религиозен характер ли имат беседите? 
- Напротив. Всъщност в основата на разговорите стоят не толкова църквата и религията, колкото идеята да се дадат насоки за смислен и целенасочен живот с онкологично заболяване. А религията дава духовна опора за това.

- Какво предстои?
- Засега по програмата се работи само с пациентите. Иска ми се догодина да разширим дейността и да започне работа и с близките на болните. И едните, и другите, имат своите страхове - пациентите се тревожат за своя живот, а близките им преживяват възможната загуба на любимите си хора. Ако с родствениците също се водят откровени и доверителни разговори, това със сигурност ще донесе облекчение за всички. Всъщност, ние вече правим стъпки в посока на развитие на програмата. Ще търсим съдействие и от специалистите в Кабинета по болката. Партньорството с митрополията ни е ползотворно, намирам, че подобна иновация от страна на църквата, базирана на вече доказани практики, е правилният подход за сътрудничество между църква и лечебни заведения. И се надявам да продължим и да развиваме сътрудничеството си и в бъдеще.