110,6 лева финансов стимул за започване на работа в Русе
Обезщетението за безработица е 60% от средната заплата, но чисти. Връщането на работа при нормалното възнаграждение дава много под 40%, тъй като близо половината от увеличеното възнаграждение се удържа за осигуровки и данъци.
За да изкара тези допълнителни 110,60 лв. обаче, човек трябва да ходи ежедневно на работа - факт, който е обвързан с ангажимент за полагане на труд, разходи за транспорт, вероятно и по-високи разходи за храна през деня, облекло и други. Затова основният въпрос, който мнозина си задават, е „Струва ли си?“. И ако в средносрочен и дългосрочен план отговорът почти винаги е „да“, в краткосрочен нещата не стоят точно така. Особено когато вземем предвид обстоятелството, че в много случаи безработните често са изправени пред избор между пасивно получаване на обезщетения за безработица и активно търсене на по-нископлатена работа от тази, която са изгубили. Ако потенциалният трудов доход е по-нисък, капанът на безработицата може дори да надхвърли 100%, т.е. човек да е на нетна загуба от постъпване на работа, се казва в анализа на ИПИ.
За България капанът на безработица възлиза на 81,6%, като стойността му остава непроменена от 2011 г. насам. Това означава, че в състояние на заетост (и потенциално ниво на заплащане, равно на това преди да стане безработен), човек би получавал допълнителен доход в рамките на едва 18,4% от брутната си заплата, в сравнение с дохода, който получава като безработен. По този индикатор България се нарежда на 9-о място сред 27-те страни членки на ЕС.
Много от безработните в България нямат особен стимул да търсят възможности за заетост преди изтичането на срока, в който имат право да получават помощи за безработица. Една от причините за това е относително високият размер на обезщетенията за безработица у нас. България има третия най-висок коефициент на заместване на нетния доход след Латвия и Люксембург. Ако осигуряването се прави върху реалните доходи, при безработица обезщетението се равнява на 77% от нетната заплата при средно 55,6% за ЕС.
Дълготрайният престой извън пазара на труда не е в полза нито на гражданите, нито на осигурителната система. За част от българските граждани обаче този престой е осъзнат избор на „доброволна безработица“ с единствена цел получаването на обезщетения, посочват от ИПИ.
В същото време капанът на ниската икономическа активност и капанът на ниското възнаграждение за труд в България са сред най-ниските в ЕС. Този фактор би следвало да води до повишена активност при търсенето на възможности за навлизане или завръщане на пазара на труда, увеличаване на квалификацията и дохода или полагане на допълнителен труд от страна на работещите. Това обаче не се случва поради високия дял на структурната безработица в страната (разминаването между уменията на безработните и търсените характеристики за свободните работни места). Втората причина са териториалните дисбаланси, които не се взимат предвид при определянето на националните политики. Административното повишаване на минималната работна заплата и минималните осигурителни доходи са фактори, които оказват по-силен натиск върху заплатите в най-бедните области на страната и съответно ограничават търсенето на труд в тях, твърдят икономистите.