Всеки декември се правят обзори на отиващата си година, провеждат се анкети и се съставят различни класации. Русе също си има допитване и това е едно от най-устойчивите събития в обществения живот на града - анкетата за спортист на годината, замислена от предшественика на „Утро“ - вестник „Дунавска правда“. Това състезание, с което се слага край на спортната година, продължава десетилетия наред в различни формати, но с една цел - да се поощрят най-добрите спортисти и треньори, обществеността да им благодари за положения труд, за изтърпените лишения и за себеотрицанието в името на успеха. 
А успехът на всеки от тях е не само личен. Градът се гордее с него, радва се и трупа самочувствие
Достатъчно е да се изгледа един мач на „Дунав 8806“ в баскетболната зала или на възродения футболен „Дунав“, за да се види на живо каква енергия тече между състезателите и публиката. Но само това ли е - ами схватките на борците, победите на гребците, триумфите на боксьорите, атлетите и акробатите... Нека не изреждаме повече, защото рискът да пропуснем някого е много голям.
Анкетата за спортист на Русе прохожда от страниците на „Дунавска правда“. През 1963 година вестникът публикува емоционален и добре аргументиран призив на незабравимия журналист Любомир Гинев, който призовава най-заслужилите спортисти да получат своето признание. И сякаш провидял бъдещето и рисковете от подобни начинания, призовава за внимателен и задълбочен подбор на кандидатите. 
Рисковете наистина никак не са малко. По правило всяка класация ражда недоволства. Все някои се чувства ощетен, недооценен или пренебрегнат, все има теории на конспирацията, все се намират хора, според които съставянето на челната десетка не е работа на аматьори, а на професионалисти, сиреч да седнат шефовете на клубове и да се разберат... На недоволните обикновено организаторите са им виновни, макар че класацията се прави по възможно най-обективния начин - клубовете предлагат, журналистите гласуват, а спортистите с най-много гласове застават на най-високите места.
Но да се върнем към началото.
Връчването на отличия започва две години преди първата класация за Спортист на годината.
Първият отличен е гимнастикът Марин Кънчев
който през 1962 година е обявен за №1, титлата на следващата 1963 година е за парашутистката Надежда Ценарска. 
Първата същинска десетка е направена през 1964 година и това е началото на допитването със замисъла във вида, в който се провежда днес. Победител в нея отново става Марин Кънчев.
Ето как изглежда цялото подреждане:
1. Марин Кънчев - спортна гимнастика
2. Ана Христова - тенис на маса
3. Надежда Ценарска - парашутизъм
4. Борис Цветков - мотоциклетизъм
5. Петър Колев - футбол
6. Никола Йорданов - футбол
7. Бончо Бонев - кану-каяк
8. Румяна Бойчева - лека атлетика
9. Иван Ханджиев - волейбол
10. Силви Николов - бокс. 
Спортист на спортистите през следващите сезони /1965/ са пак Кънчев и Иван Маринов /водомоторен спорт/ /1966 година/.
През 1967 и 1968 година 
анкетата спира внезапно и без официални мотиви - просто някой е решил, че така трябва
Също така без обяснения гласуването се подновява през 1969 година, когато световният шампион по борба от първенството в Мар дел Плата Иван Илиев.
Пак борец стъпва на върха през 1970 година - това е европейският вицешампион за младежи Спас Ангелов.
1971 и 1972 са годините на гребеца Иван Бурчин - човекът, който заедно с Федя Дамянов носи на България първия олимпийски медал в гребането. Двамата печелят бронз на 1000 метра двойка кану.
През 1973 и 1974 година, отново без обяснения, анкета за излъчване на златна десетка е прекъсната, но пък в края на 1974-а се прави друго допитване - за тримата най-добри спортисти през трите десетилетия от 1944 до 1974 година. Понеже за БКП летоброенето започваше от 1944 година. 
Тройката на трийсетте социалистически години е следната: 
1. Йордан Вълчев - гребане
2. Атанас Желев - гребане
3. Иван Бурчин - кану-каяк.  
Следващата година 
класацията се подновява и алеята на славата приема новите си герои:
1975 - Христо Желев - гребане 
1976 - Атанас Желев, Йордан Вълчев и Минчо Николов - гребане
1977 - Христо Желев, Любомир Петров, Петко Петков - академично гребане
1978 - Долорес Накова - гребане
1979 - Долорес Накова 
1980 - Петър Мандаджиев - конен спорт
1981 - Софка Попова - лека атлетика
1982 - Анелия Нунева - лека атлетика
1983 - Анелия Нунева 
1984 - Анелия Нунева 
1985 - Марияна Пенчева - волейбол
1986 - Анелия Нунева
Третият ауфтакт е през 1987 година, но още през следващата 1988-а гласуването е подновено и е спечелено от боксьора Милен Влахов. След него 
през преломната 1989 година побеждава бъдешият световен шампион по шахмат Веселин Топалов
През 1990 година, когато страната ври и кипи от политически страсти, спортът явно е забравен в годишните обзори. Реакцията идва през 1991-а, когато трите тогавашни клуба в Русе - „Локомотив“, „Спартак“ и „Дунав“, излъчват свои собствени победители. Пръв за „Локомотив“ е каякарят Милко Казанов, под номер 1 за „Спартак“ е бадминтонистката Татяна Христова, а „Дунав“ се гордее с таланта на Веселин Топалов. 
Следващата 1992 година също преминава в мълчание, което е прекратено през 1993-а и 1994-а, когато печелят Милко Казанов и джудистката Силвана Кисьова. 
Анкета няма и през 1995 година.
Казанов отново става номер 1 през 1996 година. 
Оттогава до днес вестник „Утро“ в партньорство с Община Русе не изпуска юздите на анкетата и това е най-дългият период в историята й, в който се провежда без прекъсване. 
През 1997 на върха са гребците Димитър и Станимир Атанасови, а след тях на най-високо стъпало се качва боксьорът Павел Сяров. 
През 1999 година „Утро“ прави анкета за Спортист на века
като изборът е сред състезатели, родени и израсли в Русе. Идеалната тройка е 1. Валентин Йорданов /борба/, 2. Христо Марков /лека атлетика/ и 3. Таню Киряков /спортна стрелба/. Само една скоба - тримата най-титулувани русенски спортисти, в с чиито успехи е саизмерима единствено световната титла на Веселин Топалов, щяха да останат незабелязани или по-скоро пренебрегнати от родното си място, ако не беше тази класация. Затваряме скобата.
Победителите в следващите годишни допитвания са следните: 
2000 - Стилян Божинов - акробатика
2001 - Миглена Маркова - гребане
2002 - Станимир Атанасов - кану-каяк
2003 - Станимир Атанасов 
2004 - Иван Христов - кану - каяк 
2005 - Мариян Бойчев шахмат 
2006 - Йордан Василев - кикбокс
2007 - Йордан Василев  
2008 - Елина Васева - борба 
2009 - Явор Христов - стрелба с лък
През 2009 година вестникът приема, че няма по-нормално, ако зачете и труда на треньорите, както и да отличи най-добрия отбор. Първото място при наставниците е поделено между Йордан Джамбазов /стрелба с лък/ и Сава Семков /борба/. Отбор на годината е „Дунав 8806“.
По-късно кръгът се разширява с още една категория - за най-добър приложник. Президентът на федерацията по борба Валентин Йорданов пък дава рамо, като учредява и връчва статуетки „Спортен Олимп“ - за спортиста, треньора и отбора на годината.  
2010 - Тайбе Юсеин - борба
2011 - Тайбе Юсеин 
2012 - Тайбе Юсеин 
- треньор - Георги Божков
- отбор - „Дунав 8806“ 
- приложник - Славейко Петров 
2013 Денис Димитров - лека атлетика 
- треньор - Георги Божков
- отбор - „Дунав 8806“ 
- приложник - Иван Маринов 
2014 Стойка Петрова - бокс
- треньор - Павел Сяров 
- отбор - „Дунав 8806“
- приложник - Славейко Петров
Ето как прелистихме историята на русенските спортни анкети. Славна или не толкова, тя със сигурност връща спомените на много хора към състезатели, оставили сериозна диря в спорта на нашия град и България.
В понеделник ще станат ясни новите кандидати за 44-ата десетка на мечтите - листите с гласуването на русенските журналисти за най-отличилите се през отиващата си година са вече при нас и ще публикуваме имената на финалистите в Топ 10.