Йордан Дамаскинов е роден през 1964 година в Русе. Завършва Право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ през 1992 година. В продължение на 1 година е младши съдия в Русенския окръжен съд, след което работи 4 години като съдия в Русенския районен съд. Напуска съдебната система и 2 години работи като юрисконсулт в държавно предприятие, след което от декември 1999 година досега е съдия в Русенския окръжен съд. Магистратът е част от търговската колегия, а рангът му е съдия във Върховния касационен съд. От 2011 година съдия Дамаскинов е член на Съюза на съдиите в България /ССБ/. От 2013 до лятото на 2015 година е председател на русенската секция на организацията. А от края на ноември е един от седемте члена на ръководството на съдийския съюз. 
Съдия Дамаскинов се съгласи да сподели с читателите на „Утро“ личното си мнение относно случващото се в съдебната система. Магистратът прикани и своите колеги да коментират публично актуалните теми като заяви, че би се радвал да разбере и техните мнения от страниците на „Утро“.


- Съдия Дамаскинов, темата за съдебната реформа за пореден път се нареди сред най-актуалните в общественото пространство. Защо според вас се стигна до това и съдът ли е най-големият проблем днес?
- Българското общество има големи проблеми в момента и съдът далеч не е най-големият от тях. Но през съда минава чувството за справедливост на българските граждани, което е накърнено дълбоко. Затова съдебната реформа, насочена към отстояване независимостта на съдиите, е от особено значение. Предполагам, че повечето хора не разбират в какво всъщност се изразява тази реформа. За съжаление, има и колеги, които също не разбират. Двигател на сегашната реформа беше подалият оставка министър Христо Иванов, въпреки че точно тази формулировка - че той е гарант и двигател - се оспори като невярна. Аз имам дълбоки съмнения, че след неговата оставка някой ще продължи в същия дух.

- Тоест да разбирам, че вие сте подкрепяли идеите на министър Иванов?
- Абсолютно ги подкрепях. Надеждата не е умряла, че някои от тези идеи ще бъдат довършени. Разделянето на Висшия съдебен съвет /ВСС/ на две колегии - на съдии и на прокурори, всяка от които ще решава самостоятелно кадровите въпроси, е един голям успех, който само допреди 3 години беше немислим. Давам конкретен пример с един наш изстрадал колега - Мирослава Тодорова. Без да коментирам същността на нейното дисциплинарно нарушение /съдия Тодорова бе наказана заради забавяне на две дела - б.а./, комисията от ВСС, която трябваше да предложи конкретно дисциплинарно наказание, излезе с предложение за едно по-леко, а точно прокурор обоснова, че трябва да се наложи по-тежко наказание. Не е етично прокурор да определя какво наказание ще се налага на съдия. Професиите са коренно различни. Тогава ясно се показа, че има сериозен проблем в съвместното управление на съдиите и прокурорите от един орган.

- Много ваши колеги са на мнение, че съдии и прокурори работят чудесно заедно. Според вас не е ли така?
- Това не е така, защото прокурорите във ВСС започнаха фактически да доминират и никое решение, касаещо съдия, не можеше да мине без прокурорско одобрение. 

- А според вас фигурата на главния прокурор действително ли е поставена на пиедестал и той е недосегаем, тъй като няма кой да контролира действията му?
- Да, такъв е.

- Кой трябва да го контролира?
- Добро предложение, което не се възприе, беше създаването на фигура на независим заместник главен прокурор за противодействие на корупцията, който да може да разследва всеки, включително и главния прокурор. Когато абсолютната власт се разпредели поне между двама души, опасността да се злоупотреби с нея е по-малка. Не искам да коментирам нито личността, нито службата на главния прокурор. Единственото, което мога да пожелая на колегите прокурори, е след толкова години един ден да видят главен прокурор от кариерата. Прокурор, който години наред е работил именно като прокурор - доказал е своите професионални и морални качества в тази професия. Защото последните главни прокурори са съдии, адвокати... сякаш мястото на главния прокурор не е за редовите прокурори.

- Вие сте част от ръководството на Съюза на съдиите в България, който винаги е с активна позиция, включително и сега покрай събитията около съдебната реформа. Кажете какви конкретно са вашите искания?
- Основното, което дълбоко възмути съдиите, които членуват в тази организация, е, че в новата съдийска колегия съдиите, избрани от съдии, остават 6 от 14 членове. И отново не се изпълнява изискването на световните стандарти за гарантиране самоуправление и независимост на съда - в подобен кадрови орган значително мнозинство от съдиите да бъдат избирани от съдии. „Историческият компромис“ включваше леко мнозинство само с 1 член на съдийската квота над тази, избрана от Народното събрание /НС/. На временната комисия към НС и на сегашния състав на парламента дори това се видя прекалено много, което е още едно доказателство, че компромисите вредят. Който прави компромиси - губи. По-добре е да загубиш, отстоявайки докрай убеждението си, отколкото да правиш компромиси и да се подиграят с теб. Много от колегите се чувстват просто измамени от това, което ни се поднася. В същото време приемаме окончателния акт на Народното събрание като законодателен орган, ние сме юристи, не можем да постъпим другояче и приемаме, че той отразява волята на суверена - българския народ. Но тъй като имаме различно мнение какво е полезно за гражданите, мисля, че е нормално да го изразим. Така както търпим много често доста неприятните оценки за нашите крайни съдебни актове като несправедливи.

- Факт е, че вашите колеги разбиха едни стереотипи, след като облечени с тогите си излязоха пред сградата на Съдебната палата в София и се срещнаха очи в очи с гражданите. Вие подкрепяте ли това тяхно действие, което е безпрецедентно в съвременната история?
- Така е. Абсолютно ги подкрепям, въпреки че формата на изразяване на мнение е крайно необичайна за нашата професия. Председателят на Върховния касационен съд /ВКС/ Лозан Панов запали искрата и спечели сърцата на магистратите със своята реч на тържественото събрание по случай 135 години от създаването на ВКС. Както в „Речта на краля“ се въодушевихме да кажем не на страха и стига вече толкова. Тук в Русе в понеделник вечерта излязохме четирима съдии пред Съдебната палата - двама от Районния и двама от Окръжния съд дойдоха специално да изразят по този начин позицията си. Други двама колеги се задържаха при нас. Това беше доброволно, без специална организация, без тоги, но с новия знак на везната. 

- Успяхте ли да разговаряте с граждани през това време?
- Не. Това беше спонтанна реакция на колеги, които не искат да стоят по кабинетите си и да се правят, че в страната не се случва нищо, което да ни засяга. Но се съгласявам, че тази форма на изразяване на позиция изглежда смущаваща за много колеги.

- Но пък точно това не показва ли съдиите като едни обикновени хора в очите на гражданите, които ги припознават като свои съмишленици?
- Не мога да си обясня защо са тези резерви. Ще се радвам, ако чрез вашия вестник разбера и други мнения. По начало изразяването на публична позиция не е популярно при нас, съдиите, като поведение. Допреди години съдиите бяха твърдо убедени, че не трябва да имат никакви обществени изяви, отбягваха срещи с медии. Бяха убедени, че най-добрият начин, по който могат да се изявят, е с техните съдебни актове и тяхното поведение в залата. Проблемът е, че много от съдебните решения са специализирани и дълги. В медиите се коментират накратко, а понякога - неправилно. Общият лош образ на съда е изграден от политиците, защото имат някакъв интерес от това, а и от някои медии. Но в никакъв случай не е изграден от прякото впечатление на хора, които са участвали в съдебни заседания. Жалко е, че нашата благородна професия стана изкупителна жертва за големите проблеми на българското общество.

- Действително често политиците си измиват ръцете с вас, но пък част от недоволните граждани недоумяват от какво сте недоволни, след като имате престижна високоплатена професия, която идва точно от техния джоб на данъкоплатци. Как на достъпен език бихте им обяснили вашите искания?
- Нашата борба е за независимост на съдиите, защото явно много овластени хора искат да виждат в нас едни скъпоплатени чиновници, които треперят за местата си и са готови на всякакви услуги, за да ги запазят. Но истинският съдия е смел и не е зависим. Независимостта на съдията е основна предпоставка за справедливост на съдебния процес, тоест независимостта на съдията е необходима на българските граждани, а не е лична привилегия.

- Какво пречи на независимостта? Вие усещали ли сте натиск?
- Да, усещал съм.

- Политически ли е бил? Или от някой властимащ?
- Да, имало е такъв натиск. 

- Успявали ли сте да го отклоните?
- Да, успявал съм, но съм се чувствал сам. Няма институция, която да застане зад мен.

- А търсили ли сте съдействие или подкрепа?
- Не, не съм. За това не се говори. Всеки устоява на натиска или му се поддава поединично.

- Много ваши колеги са на мнение, че проблемът е в столичните съдилища, където интересите са най-големи...
- Абсолютна лъжа. Проблемите са еднакви. Вероятно много съдилища си имат своите две каки /съдиите от Софийски градски съд Румяна Ченалова и Владимира Янева по определението на Бойко Борисов - б.а./ или двама батковци, които говорят по същия вулгарен начин, както чухте в записите. Между другото аз вярвам, че те отразяват самата истина.

- Макар това да не е изгодната позиция на един съдия?
- Не е изгодна. Но има много други съдии, които са различни, а тези лица се пробутват като лица на всички съдии. Вярвам им, защото ССБ е осветлявал такива съмнения за зависимости и сме искали както разследвания, така и отговори, но не сме ги получавали. За конкретния скандал, който е на път да затихне, колеги в София, които ги познават тези две жени, казват, че това е истинският им стил на говорене и че нямат съмнения, че записите отразяват действително проведени разговори. А едната от тях, в опита си да се защити от това да бъде изкарана единственият виновник, проговори и каза, че такива разговори е имало. Тази история е толкова долна и отвратителна, че от ССБ се поколебахме дали изобщо да вземаме становище по нея. Според мен обаче няма да се стигне до никъде, тъй като са замесени много високопоставени хора... Аз самият като юрист не одобрявам да се правят записи без съгласие на лицето, което се записва, защото това е нарушение на основно право в Конституцията. Оказва се обаче, че когато няма институции, които да разкриват обективната истина, то това е начинът. Той е опасен, използва се за шантажи, но доброто в цялата тази история е, че падат маските и се разбира всеки какъв е.

- Трудно ли ви е да сте съдия с различна позиция и мироглед?
- Не знам доколко съм успял да разкрия мирогледа си, но аз по характер не съм вироглав човек. Не искам да изпъквам по никакъв начин. Единственото, което искам, е да бъда оставен да си върша работата, без да ми се месят в нея, защото това е същността на моята професия. Съдията е в центъра на един конфликт - той трябва да бъде материално осигурен, за да не се изкушава от това да взема подкуп, трябва да се ползва с доверието и на спорещите страни, и на обществото. Трябва да бъде спокоен, че като прилага закона, дори когато потърпевш от действията му ще бъде силен бизнесмен или политик, че цялата институция, цялата държава, стои зад него. В тази, според мен, провалена реформа се показва по недвусмислен начин, че политическата класа в момента не желае такива независими съдии. А моята представа за интереса на българските граждани е различна.

- Притеснявате ли се да споделяте с хората какво работите, да казвате, че сте съдия?
- Винаги избягвам. Казвам, че съм на добре платена държавна служба. 

- Защо?
- Защото окаляха моята благородна професия.

- А мислили ли сте да напуснете системата?
- Не. Аз не искам да напускам, освен ако не ме изгонят, което не е изключено, въпреки че съм несменяем. Всяко от тези действия, които ние предприемаме, може да се изтълкува от един услужлив ВСС като уронване престижа на съдебната власт.

- Какво искате да кажете в заключение?
- Искам да благодаря на колегите си от ССБ. В русенската секция членуват 21 членове - около половината от всички съдии. Желая на читателите ви щастлива Коледа и да помнят, че и делото на Васил Левски е изглеждало в очите на много като един пълен провал, а да не говорим за Исус Христос.