Сред многото истории за разкоша в двора на венецианския дож има една за Златния хляб. Венецианската република, съществувала между 9 и 18 век, е средище на търговията между Европа и Изтока. В пристанището на столицата Венеция акостират кораби отдалеч и от още по-далеч, натоварени с непознати дотогава храни и подправки, които се появяват на трапезите по време на безкрайните празници в двора на дожа. Едно от най-големите, направо съдбоносни влияния в типичната по това време кухня на аристокрацията оказва захарта, която е най-ценната стока, достигнала бреговете на републиката. Захарта заменя меда като подсладител и позволява готвачите да развихрят фантазията си. А развихрянето и глезотията на аристократите стига дотам, че започват да искат ястия, посипани със... злато на прах. Така традиционният за Коледа сладък хляб става златен, откъдето идва и името му Pan d‘oro - Златен хляб. 
Всъщност това е бял хляб, обогатен с яйца, масло и захар, който се консумирал само от благородници. Подобен хляб, но подсладен с мед, се правел още в Древния Рим, където бил наричан Libum. За Пандоро се твърди, че в златна премяна се появил за първи път във Верона - града на Ромео и Жулиета и голямата любов. Но много бързо напуснал пределите му и завладял цялата Венецианска република, защото благородниците вярвали в древната легенда, която казвала, че всеки, вкусил от хляба, ще отиде на небето с ангелите. Любопитен факт е, че Пандоро не успял да мине границата със съседната Свещена Римска империя, където гордостта на Милано - Панетоне, е обредният хляб за два празника - Коледа и Великден. Разликата между двата е само в това, че Панетоне е с добавени сушени плодове, а Пандоро е чист и златно жълт дори и отвътре заради много жълтъци в рецептата. Днес двата празнични сладкиша са равностойни не само в Италия, а и по целия християнски свят, който отново се готви да посрещне Рождението на Христос
Официалната рождена дата на Пандоро обаче е 14 октомври 1894 г., когато сладкарят от Верона Доменико Мелегати (1844-1914) получава патент за индустриално производство на сладкиш по своя рецепта, който представлява висок конус с характерна форма на звезда. Тази нетрадиционна форма е дело на веронския художник импресионист Анджело Дал‘Ока Бианка (Dall’Oca Bianca, 1858-1942). Според някои рецептата на Мелегати е авторска, но стъпва върху традиционния за Верона коледен хляб, който жените замесвали с брашно, мая и мляко и добавяли бадеми и захар. Мелегати махнал бадемите и сложил много яйца, масло и захар. И вместо със златен прах неговият Пандоро е посипан с пудра захар, за да напомня за заснежените върхове на италианските планини.
Така майсторът сладкар опростява традиционната рецепта, за да може да произвежда сладкиша в достатъчни количества и да стане достъпен за всички и по всички поводи. Той обаче се изправя пред друг проблем. Приготвено по този начин, тестото изисква 6-7  обработки, 10 часа втасване или общо се събирали към 36 часа. Всичко това изисква пещ с контролирана температура и влажност, в която да могат да втасват и да се изпичат едновременно много сладкиши, при това да излизат с еднаква форма и еднакво златисти. Освен гениален сладкар, Мелегати е и гениален техничар. Той измисля специална пещ с непрекъсната топлина, художникът Бианка създава звездовидната метална форма (според друга версия и тя е дело на Мелегати), в която последно втасва Пандоро, и на принципа на конвейера се изпичат едновременно еднакви сладкиши. Ето за всичко това Мелегати получава патент и се ражда съвременното Пандоро. Дори една от версиите за името гласи, че когато излезли първите изпечени сладкиши и един от работниците видял отрязаното златисто жълто парче, възкликнал: „Хлябът наистина е златен“ („l‘e proprio un pane de oro“).
Пандоро на Мелегати е толкова успешен, че започват всякакви имитации, които водят до много съдебни спорове за автентичността им. Дори Мелегати се принуждава публично да призове колегите си сладкари да публикуват рецептата за истинския Пандоро, като дори и обявява награда. Разбира се, никой нищо не публикува, защото оригиналната рецепта е притежание само на автора й - Доменико Мелегати. Бизнесът му процъфтява, ражда се и логото, което днес е символ на оригиналния Пандоро Мелегати - стилизира образ на сладкиша с две котки от двете му страни и три ябълки отгоре. Геният на сладкаря се проявява и в иновативна система за продажба на Пандоро с доставки по пощата, защитна опаковка на сладкиша с логото, масирана реклама във вестници и чрез плакати. В началото на 1900 г. Пандоро е в състояние дори да се конкурира с Панетоне в родния му Милано, където Мелегати отваря собствен магазин.
Легендата разказва, че Пандоро е последното нещо, което е ял Дучето Бенито Мусолини, преди да бъде повален на 28 април 1945 г. с автоматичен откос от партизанския полковник Валтер Аудизио, който така изпълнил смъртната присъда, дадена на фашисткия водач от Комитета за национално освобождение на Северна Италия.
 

Пандоро

Необходими продукти:
5 ч.ч. брашно 
9 жълтъка
1 цяло яйце
1 ч.ч. захар
1 с.л. мая
1 ч.ч. вода
3 с.л. масло
лимонова кора
за глазурата:
2 ч.ч. пудра захар
Начин на приготвяне:
В малка купа се смесват 1/4 ч.ч. топла вода, маята, 1 с.л. захар, 1 жълтък и 1/2 ч.ч. брашно. Разбърква се хубаво, покрива се с мокра кърпа и се оставя да втаса на топло място 2 часа или докато удвои обема си.
На чиста повърхност се изсипват 3 ч.ч. брашно и се прави кладенче в средата. В друга купа се разбиват 4 жълтъка, 1/2 ч.ч. захар, маслото и 1/2 ч.ч. вода. В кладенчето постепенно се изсипват сместа с маята и яйчената смес и се омесва с брашното до получаване на лепкаво тесто. То се прехвърля в намазнена голяма купа, покрива се с прозрачно фолио и се оставя да втаса за 2 часа.
След това тестото се удря няколко пъти, добавят се оставащото брашно, жълтъци, яйце, 1/2 ч.ч. вода, захар и кора от лимон. Меси се върху набрашнена повърхност до пълното поемане на продуктите. Тестото отново се слага  в намазнената купа, покрива се с фолиото и се оставя да почине още 2 часа.
Две форми за пандоро или високи кутии от коледни сладки/панетоне се намасляват и набрашняват. Тестото се удря отново, разделя се на две топки и всяка се поставя във форма. Оставя се за още час и половина.
Фурната се загрява на 190 градуса и пандоро се пече 35 минути или до суха клечка. Оставя се да се охлади напълно. Тогава се наръсва с пудра захар или се прави глазура от пудрата захар с малко вода и с нея се напръсква пандоро.
От пандоро може да се направи и коледна елха. Необходимо е сладкишът да се нареже хоризонтално на парчета с дебелина 3-4 см и те да се подредят така, че да се получи елха. Връхчетата се посипват с пудра захар, глазура или крем и се украсяват с разноцветни бонбони, звездички, захарни перли или други украси.