Наградите „Будител на Русенския университет“ бяха обявени тържествено завчера, на 15 декември, в окъпаната в светлини зала „Европа“ на Доходното здание. Момичета, облечени официално, почти като за прием на високо равнище, и момчета в костюми посрещаха гостите за церемонията. До последния момент младежите от Студентския съвет държаха в строга тайна имената на отличените от тях в първата по рода си класация за преподаватели от Русенския университет. Радостното оживление искреше и в чашите с вино, които бяха подредени спретнато до стената на фоайето пред входа в „Европа“, а на високите коктейлни маси бяха поставени чинийки със соленки от многолистно тесто.
Инициативата е изцяло на Студентския съвет на Русенския университет
обясни за „Утро“ председателката на съвета Моника Карагенова. По този начин бъдещите висшисти дават оценка на работата на своите преподаватели и изразяват своето уважение към хората, които ежедневно ги вдъхновяват да постигат нови успехи, да трупат знания и опит, убедени са в съвета на студентите. Специално за церемонията те бяха поканили трио „Тенорите“, с чиито изпълнения започна празничното събитие, непосредствено след като бе открито от ректора на университета чл.-кор.проф.Христо Белоев. 
През целия ноември студенти и преподаватели са имали възможност да номинират личности и да гласуват за тях в специално разработен за целта сайт, обясниха от Студентския съвет. Гласуването е продължило от 1 до 30 ноември.
Награди бяха присъдени за всеки от факултетите в университета
От Аграрно-индустриалния факултет „Будител“ стана доц.Йордан Дойчинов, от „Бизнес и мениджмънт“ - доц.Милена Кирова, от „Електроника, електротехника и автоматизация“ - проф.Ангел Смрикаров. „Будителят“ на Машинно-технологичния факултет е гл.ас.д-р Цветелин Георгиев, на факултет „Обществено здраве и здравни грижи“ - доц.Веспина Георгиева, на „Природни науки и образование“ - доц.Цветелина Харакчийска. Наградата за Транспортния факултет се присъжда на проф.Борислав Ангелов, а за Юридическия факултет - на ас.Сергей Калинков.
С пълно единодушие Голямата награда „Будител на Русенския университет“ отива „изненадващо“ при ректора Христо Белоев! Той я получава „за безрезервната му подкрепа към студентите“.
Всички отличени получиха грамоти и плакети. А специалните награди, които бяха връчени на заместник-кмета Страхил Карапчански, който е и преподавател, и на Натали Венелинова от университета, представляваха грамоти и статуетки.
Статуетките, които имитират бронз, всъщност се оказаха от пластмаса
и дори бяха опаковани подобаващо в целофанче, завързано с бяла джуфка. Както впоследствие изяснихме, Карапчански и Венелинова са получили статуетка на Темида, макар пластмасовата дама да нямаше превръзка на очите /клатещото се нещо в едната й ръка, напомнящо арбалет, всъщност било везните на справедливостта/. Инициаторката на кампанията пък получила друга богиня, но от Студентския съвет не се сетиха на кое точно е била покровителка купената от „един магазин“ древна дама. 
На въпрос на „Утро“ защо изведнъж в средата на декември студентите са се сетили за своите университетски будители, първото лаконично обяснение беше, че от 1 до 30 ноември младежите са гласували за своите будители. В прессъобщението ден по-късно беше обяснено, че „русенските студенти считат, че не само на 1 ноември трябва да изразяват своето уважение и да отдадат почит към значимостта на хората, които ежедневно ги вдъхновяват да постигат нови успехи, да трупат знания и опит“.
Вероятно това с уважението и почитта е така. И все пак,
може би щеше да е по-адекватно студентите да си определят преподавател на годината
някак по-логично би звучало това две седмици преди края на календарната година. Защото сега остава особеното чувство, както се казва в един стар анекдот, че кампанията се прави най-вече, за да може ректорът, на когото му остава по-малко от месец управление на ВУЗ-а, да прибави и един приз от благодарните студенти към многобройните перли в короната си, натежала от национални и международни титли. 
Друг е въпросът, че това с будителите все повече се изпразва от съдържание. Едва ли са много хората, които знаят откога и защо се отбелязва Ден на народните будители. Нещо повече - притеснявам се дали младежите, които завчера връчваха дипломи, плакети и пластмасови статуетки, знаят каквото и да било за истинските будители - онези, които всъщност се честват от 1909 година насам. Защото, противно на очакванията, това са имена от едно по-далечно минало и в списъка не фигурират нито Христо Стоичков, нито рапърът Сто Кила, нито дори Григор Димитров!  
Казвам това, защото самата аз бях много изненадана, когато в един конкурс, посветен на будителите, на едно престижно русенско училище, едно от децата споделяше, че
като съвременен будител вижда една от очарователните баскетболистки на русенския отбор
И това споделяне бе поощрено, вместо на детето да се разясни, че физическата издръжливост и спортните таланти все пак са нещо доста различно от духовността и просветата. Защото тъкмо приносът към духовността и просвещението, събуждането на националната свяст, е критерият, по който българите от зората на Третото българско царство са определяли будителите. Затова в техния списък са присъствали книжовници като Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Априлов, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев, Александър Екзарх, Иван Богоров, Нешо Бончев, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов и още, и още... 
Пиша всичко това, не защото съм черногледа или много обичам да саботирам заредени с ентусиазъм инициативи. Най-лесно би било и на това „събитие“ да погледнем снизходително или дори поощрително - има хора, които са на мнение, че дори и нещо да е нескопосно, важното е доброто желание, важното е да е „мило“. Но тъкмо заради това затваряне на очи днес повсеместно избуява кич и псевдокулутра - защото летвата на критериите е свалена почти до земята и в провинцията всяка самодейност се възвеличава в ранг на високо изкуство и достойнство. А тази липса на ценностна система в един момент може да се окаже пагубна. 
Какво ти може - тя вече е...