Бих искал да бъда запомнен като човек, който е живял прекрасен живот, човек, който е имал добри приятели и чудесно семейство - и всъщност не мисля, че бих могъл да искам нещо повече от това, казва днешният ни легендарен рожденик.
Но казва и друго: Жал ми е за хората, които не пият. Както се събудят сутринта, така ще се чувстват през целия ден. 
Още нещо: Не търся тайната на живота... Аз просто преминавам от ден на ден, вземайки каквото дойде.
И още нещо: Каквото и да е било казвано лично за мене, е без значение. Когато пея, аз вярвам. И съм честен.
Думите са на една от най-обичаните и най-оспорваните звезди в Америка Франк Синатра, както го познава светът.
Франсис Албърт Синатра, както е пълното име на изпълнителя, идва на белия свят на втория етаж в жилищен блок на улица „Монро“ в американския град Хоубоукън точно преди 100 години на днешния 12 декември. Раждането е трудно, майка му, медицинската сестра Доли, изкарва няколко часа в тежки мъки, за да даде живот на тежащото цели шест килограма бебе! Но когато малкият Франки проплаква, няма по-щастлив човек от татко Мартин.
Семейството скоро е емигрирало от Италия. Доли е от технократската и търговска Генуа, а Мартин - от горещата мафиотска Сицилия. Главата на младата фамилия прави множество опити да си намери каква да е работа, за да осигурява хляба вкъщи, но все нещо се изпречва на пътя му. Тогава той решава да печели с нещо, което неведнъж го спасявало от неприятности на улицата - добрите си умения на побойник. Мартин започва да участва в боксови мачове и скоро се превръща в местен любимец.
В съвсем друга посока гледа Доли. Тя е сериозна, вглъбена и целенасочена, търси успех на обществената сцена и дори става председател на местната организация на Демократическата партия в Хоубоукън. Младата италианка се ангажира горещо с политически и социални каузи и малкият Франк често-често е оставян на грижите на баба си.
Момчето отрано показва интерес и наклонност към музиката и на 13 години вече има собствена, макар и примитивна озвучителна техника, с която гастролира по баровете и забавлява посетителите с пеене. И баровете му се отплащат не само с мизерни надници, а и с уроци от лошите момчета, благодарение на които през 1931 година 16-годишният Франк е изгонен от училище с кратка и ясна мотивировка: за „безобразно поведение“. И това е окончателното сбогуване на Синатра с образованието. Той така и не записва повече никакво училище, не научава дори и нотите и пее само по слух.
Следващата година младежът има няколко малки участия в местни радиостанции, но не успява да впечатли особено, а и той все още не е наясно какво точно иска да прави. В началото на 30-те години, по време на Голямата депресия, работи като спортен журналист и търси своя път. Просветлението  идва през 1933-а, когато изпълнителят от баровете попада на концерт на Бинг Кросби и решава - ще бъде певец! Макар че обича и киното и обожава хитовия Едуард Робинсън, който по това време се снима главно в гангстерски филми.
Вратата се открехва през 1935 година, когато 20-годишният младеж участва с групата „The Hoboken Four“ в популярно радиошоу, далечен предвестник на по-късните тв формати за търсене на таланти. Групата не само прави впечатление, а и стига до национално турне.
Набралият опит и самочувствие Синатра е нает през 1937-а да пее в изискан ресторант в Ню Джърси, където редовно се отбиват някои от най-големите звезди за него време. Величията забелязват младия Франк, радиостанциите също започват да го канят и по всичко изглежда, че кариерата му е пред лъвски скок, но... Но през следващата година Синатра е арестуван заради връзка с омъжена жена, което по това време е углавно престъпление и бъдещето му изглежда обречено. Ала щастливата му звезда отново просиява - младежът снизходително е освободен без наказание и пътят пред него отново е чист.
Тласъкът напред идва с работата с оркестъра на тромпетиста Гари Джеймс и тромбониста Томи Дорси в периода 1939-1942 година. Синатра вижда в Дорси билет за рая и подписва с него доживотен договор, но по-късно разбира, че вместо с криле се е сдобил с воденичен камък. Само че разтрогването на договорите в Америка не е проста работа и Дорси дълго не иска да освободи Франк от задълженията му. Докато един ден се намесва страховитият мафиотски бос Сем Джианкана и Франки изведнъж се оказва свободен. По-късно този епизод е описан в „Кръстникът“, като се смята, че именно Синатра е прототипът на певеца Джони Фонтейн.
Едно кратко отклонение - около певеца винаги витае едно съмнение, че е човек на мафията, че е част от нея, че тя спомага за успешната му кариера. Последната атака дойде само преди месец, когато Себастиян Марокин, синът на зловещия наркобарон Пабло Ескобар, заявява за авторитетното бразилско списание „О Естадо де Сао Паоло“: „Вие нямате представа колко музиканти и певци дължат кариерата си благодарение на наркотрафика... Много добре знам това, защото бях изключително близък с баща ми“. „Мога да ви кажа, че Франк Синатра бе много по-добър дилър на кокаин, отколкото певец. Той бе един от партньорите на баща ми в Маями“, продължава Марокин. Братът на Ескобар Роберт също преди време написа, че Синатра е вечерял с Пабло в един хотел в Лас Вегас, след което двамата с хеликоптер са прелетели над града. Няколко дни по-рано Уди Алън разкрива в биографичната си книга, че Франк Синатра е поръчал на мафията да го убие, защото е имал афера с жена му Миа Фароу. Всъщност връзките на Франк с мафията бяха официално потвърдени от ФБР след смъртта му, но това не се отрази на славата му. Край на отклонението.
През февруари 1939 година певецът се жени за първата си любов Нанси Барбато, а на следващата година се ражда Нанси, последвана от Франк младши /1944/ и Тина /1948/.
Големият пробив идва през 1942 година, когато Синатра участва в коледен концерт в легендарния кинотеатър „Парамаунт“ в Ню Йорк, където го забелязва продуцентът Джордж Еванс. Само за седмици сравнително слабо известният Франк се превръща в национална звезда и безспорен любимец на младите момичета на континента.
Успехът идва като балсам за певеца, който две години по-рано е изпаднал в творческа криза, съвпаднала с бурния му извънбрачен роман с актрисата Ава Гарднър.
1949-а е най-тежката година в кариерата на Синатра: първо го уволняват от радиото, след това падат предварително насрочени концерти в Ню Йорк, Нанси подава молба за развод, скандалната му любов с Гарднър се превръща в обществен скандал, а „Кълъмбия рекърдс“ му отказва предварително обещаното студийно време.
Черната серия продължава и през 1950-а, когато и „Метро Голдуин Майер“ анулира договора. Новият мениджър на „MCA Реикърдс“ също зачерква Синатра и така само на 34 години той се превръща в „човек от миналото“.
Но това не е всичко.
След кратък лъч щастие покрай сватбата му с Ава Гарднър през 1951 година Франк преживява съкрушителен удар. След силна простуда певецът губи гласа си и попада на дъното на океан от отчаяние. Дори започва да обмисля самоубийство.
Но за такива случаи Недялко Йорданов има специален стих: „Когато изглежда,/ че няма надежда/ и всичко е свършило вече,/ недей се смущава,/ недей се прощава,/ недей се предава, човече“.
Проблемите с гласа отшумяват и Синатра започва всичко отначало.
Първата стъпка към възраждането са серията концерти в казино в Лас Вегас, които се радват на шумен успех.
Така го откриват холивудските продуценти, , които го канят да се пробва пред камерата. Пред 1953 година идва първият филм „Оттук до вечността“, за който Синатра получава Оскар за второстепенна мъжка роля.
Популярността му се увеличава и от успешната му роля на радиоводещ със стотици хиляди слушатели на честотите на Ен Би Си радио.
Вратите на киното са вече широко отворени за Синатра и той не спира да се снима. Името му грее от афиша на блокбастъри като „човекът със златните ръце“, „Бандата на Оушън“, „Манджурският кандидат“, „Детективи“ и много други.
Процъфтяват и певческите му изяви. През 1959 година хитът му „Големите надежди“ /“High Hopes“/ остава в националния чарт рекордните 17 седмици.
В края на 50-те години Синатра изнася концерти в Лас Вегас с такива знаменитости като Сам Дейвис, Дин Мартин, Джо Бишъп и Питър Лоуфорд. Той самият също вече е знаменитост. Тази звездна компания се утвърждава в каймака на американския шоубизнес, затова не е чудно, че е работила за президентската кампания на американската икона Джон Кенеди.
През 1966 година новият крал на суинга се жени за апетитната актриса Миа Фароу. Той вече е на 51, а тя едва на 21 и скоро пътищата им се разминават, а разводът идва само след година.
Десет години по-късно Синатра се жени за четвъртата си жена Барбара Маркс, с която остава до края на живота си. Няколко години по-рано, пред 1971-а, Синатра обявява край на сценичната си кариера, но продължава да изнася концерти до 1974-а. Следват пет години затишие преди завръщането му с гръмотевичен успех. През 1979 година Франк записва един от най-големите си хитове „Ню Йорк, Ню Йорк“ и става единственият изпълнител в историята, който успява да задържи любовта и вниманието на публиката цели 50 години.
Последния си албум „Дуети“ Синатра записва през 1993 година, а последното му излизане на сцената е на 25 февруари 1995 година на откриването на голям турнир по голф в Палм Спрингс. Три години по-късно, на 14 май 1998 година, сърдечен пристъп отнася Франк Синатра във вечността.
Отива си един голям артист, за да се роди една вечна легенда!
По материали от интернет