Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

Таксиметров шофьор е убит и ограбен от неизвестни. Тази новина звучи като бързо проблясваща светкавица, още по-бързо затъмнена от следващата по-голяма мълния в криминалната буря през последните две десетилетия и половина, но до 1989 година е истински шок. За него се говори много и се помни дълго.
Една ранна утрин през ноември 1986 година на черен път в местността Касева чешма отиващи на вилите си хора откриват спряло такси. Гледката е повече от необичайна - по това време такситата са малко, наемането им е не само демонстрация на големи възможности, но и въпрос на късмет, шофьорите им са ухажвани от мнозина и са в една и съща привилегирована група на продавачите в месарницата или в магазините за дрехи, обувки и техника, сервитьорите в кръчмите, фризьорките и автомонтьорите. Това са все хора в сферата на услугите и познанствата с тях във времената на дефицит са по-ценни и от парите. Те са едни от най-важните фигури във всекидневието, с които е добре да имаш връзки, за да си осигуриш каквото ти трябва.
Но още по-необичайна картина се разкрива, когато виладжиите приближават таксито. Тялото на шофьора е отпуснато безжизнено на седалката, в главата му зеят кървящи рани, а всичко наоколо е покрито със зловещи по-малки и по-големи червени капки.
Няма съмнение, че мъжът е мъртъв. Потресените хора веднага подават сигнал в милицията, където
настъпва обичайното в такива случаи напрежение
Всъщност се задейства добре отработена процедура за създаване на оперативно-следствена група, но всичко се прави под напрежение и на високи обороти.
Още първоначалният оглед на трупа изяснява в едри щрихи какво се е случило.
Смъртта на 50-годишния водач е предизвикана от пет удара с твърд предмет по главата и от рани с нож в областта на корема и гърдите, заключава съдебният лекар. 
На предната седалка до шофьора са открити дълги косми, които са пратени за ДНК изследване. Методът е сравнително нов и се използва рутинно с цел събиране на възможно най-много информация за престъпниците, но в случая резултатите от анализа са шестица от тотото за разследващите. Оказва се, че космите са на 17-годишно момиче, което живее с родителите си в София. Криминалистите вече имат три имена, ЕГН и домашен адрес. Тези подробности стават известни заради присъствието на пълна информация за ученичката в картотеките на МВР за различни провинения.
ДНК тестът дава следа, но дали тя е истинска? Момичето може да е било просто клиентка в таксито и да няма нищо общо с най-тежкото възможно престъпление. Все пак
находката е безценна - криминалистите не тръгват насляпо
а имат някаква насока, която трябва да проследят докрай и да потвърдят съпричастността на 17-годишната софиянка към зверството или да я отхвърлят.
Според оперативния план за действие първите разговори са с колегите на убития. Така се разбира, че предната вечер злополучното такси е било наето от момче и момиче на около 20 години от пиацата на Централна гара. Загиналият чакал да направи последния си курс за деня и да се прибира вкъщи, когато момче и момиче се насочили към него. Девойката седнала отпред, а приятелят й избрал мястото зад нея и волгата тръгнала  по булевард „Ленин“ /сега „Цар Освободител“/.
За съжаление 
никой от колегите на жертвата не помни никакви отличителни белези на младите клиенти
или някакви други подробности. А и няма как да е иначе - младата двойка не се отличава по нищо от хилядите други като нея. 
Докато чакат колегите им от София да намерят и разпитат 17-годишното момиче, чиито косми са открити в колата, оперативните работници обхождат всички вили и бараки в Касева чешма и провеждат редица разговори с хора, които периодично си ходят по вилите или живеят там постоянно. Те обаче не довеждат до нищо. Не са открити данни за момче и момиче, които да живеят в местността или да ходят често на гости при свои роднини или приятели.
Минава седмица от убийството, когато познати казват на един от водещите криминалисти, че в Касева чешма има баба, чиято внучка живее постоянно в София с родителите си и наскоро се появила на гости с приятел за няколко дни.
Старицата първоначално не е открита, но нейни съседи потвърждават, че внучката действително е била на гости на баба си с момче на нейната възраст, които след няколко дни си тръгнали.
Разследващият екип усеща, че може би е напипал нишката, която ще доведе до разплитането на целия случай и удвоява усилията. 
Бабата е намерена в апартамента си в града и разказва, че 17-годишното момиче на дъщеря й е идвала на гости с 20-годишния си приятел. След това разказва, че момичето живее с майка си и баща си в София, но е буйно, своенравно и родителите не могат да се справят с него. Мартина /имената на героите са сменени/ 
бяга от училище когато си иска, често изчезва от дома за няколко дни и води разгулен живот
Всички са вдигнали ръце от нея и се надяват след отшумяването на пубертета нещата някак да се уталожат, но всъщност ситуацията само се усложнява и влошава.
В началото на ноември внучката дойде в Русе с приятеля си и ми поиска ключа от вилата да си починат няколко дни. Знам, че по това време детето трябва да е на училище, но реших да не го дразня и дадох ключа. Надявах се да мога да поговоря с Мартина насаме и да се опитам да я посъветвам да спре с тази разхайтеност и да се стегне, но тя си тръгна без да се обади, дори не ми върна ключа, разказва притеснената баба.
След разпита възрастната жена показва снимки на момичето. То е обявено за национално издирване, а 
портретът му е разпратен във всички управления на МВР
След три дни Мартина е открита с приятеля си Пепи в барче в София и е отведена в най-близкото районно управление. По спешност е повикан криминалист от Русе и разпитите започват.
За момичето това е първият по-сериозен сблъсък със силовата държавна машина и макар да се мисли за много кораво, скоро омеква. Така отначало с по едно две изречения, а по-късно с пълноводен словесен поток се разкрива предисторията на трагедията в Русе, а и още много по-дребни и незначителни на фона на убийството престъпления.
Мартина никак не харесва училището и уроците. Смята ги за глупави и излишни, а очите й са все в заведенията и баровците с тарикатски език и модерни дрехи. Мечтае всяка нощ да ходи на дискотека заедно с три години по-големия си приятел, но затова „трябват кинти, а дъртите не дават“, разказва ученичката и добавя, че с Пепи са „влюбени в живота“. 
Гаджето й е със същите мераци, но не учи, не работи и също няма пари. И така общата потребност ражда общо решение - щом родителите си мислят, че като спрат кранчето ще върнат децата си вкъщи, ще видят, че има и други начини да се живее добре. Така двамата тийнейджъри с празни джобове се превръщат в поредните Бони и Клайд, но тези не обират банки - нямат нито толкова сили, нито толкова опит, нито толкова смелост. 
Новоизпечените криминални съдружници започват да ограбват хора по тъмните улички. Избират по-възрастни жертви, а 
любимите им мишени са прибиращите се с танцова стъпка у дома пийнали мъже
Плячката не е голяма, но все е нещо. Пък и след всеки удар двойката набира сръчност, самочувствие и кураж. 
Мартина и Пепи през вечер са в любимите си дискотеки и макар че не могат да си позволят да харчат нашироко като големите играчи, вече се чувстват като част от хайлайфа на нощна София., 
Един ден двамата решават да се поразвеят из провинцията и момичето предлага да покаже на любимия си Русе. Без да губят време двамата излизат на „Ботевградско шосе“ и хващат на автостоп кола до желаната цел. По пътя разказват разни измислици на шофьора не толкова за да се прикрият, а защото покрай започнатите престъпления се опитват да изградят около себе си някаква конспирация. А някъде дълбоко в себе си и двамата се плашат да не ги уличат в някои от грабежите.
След пристигането в Русе и настаняването във вилата в Касева чешма младежите излизат да опознаят русенските заведения. 
Турът им е вихрен, но кратък - парите свършват само за два дни
Тогава решават да направят най-големия си удар, след който да се измъкнат с много пари и да се покрият далече. Планът е прост - понеже обирът на магазин е почти невъзможен, решават да ограбят шофьор на такси. В София и двамата са виждали таксиджии с доста дебели портфейли и решават, че навсякъде е така. Разбира се, има една подробност - във волгите и ладите с табели на покрива работят здрави мъже, с които е по-добре да си нямаш вземане-даване. Затова хлапетата наблюдават отдалеч пиацата до гарата и набелязват чичко долу-горе на възрастта на родителите. След това непринудено приближават до автомобила му, сядат и поръчват курс до Касева чешма. По пътя обясняват, че отиват на гости у приятели, а при навлизане в местността момчето моли шофьора да отбие колата, за да иде по нужда преди да пристигнат при приятелите. 
Човекът дори не подозира, че това е капан
и отбива по първия появил се черен път, за да може младият пътник да се оправи на спокойствие.
И влизането в коловоза от спечена пръст е последното нещо, които прави в живота си. В мига на спирането момчето от задната седалка го удря по главата със скрита под дрехите щанга, а момичето го наръгва с нож. Но вместо да измъкнат портфейла на зашеметения мъж и да избягат, и двамата, вероятно изпаднали в близка до истерията свръхвъзбуда, продължават атаката. И всичко се обърква по най-лошия възможен начин. Щангата още няколко пъти описва дъга и се стоварва върху главата на нещастната жертва, ножът също го пробожда още няколко пъти, докато пререже и последния косъм, на който се държи животът на нападнатия. 
След като таксиметровият шофьор утихва в неестествена поза, изживяващите си като Бони и Клайд дребни престъпници го пребъркват и установяват, че са станали убийци за някакви си мизерни 40 лева...
Все пак вземат парите и пеш се придвижват до вилата, която за няколко дни са превърнали в любовно гнездо, а рано сутринта си тръгват без да се обадят на никого.
По време на разпитите двойката опитва да се държи хладнокръвно, но не й се удава особено. Приятелят й също бързо смъква гарда. Двамата са докарани под конвой в Русе, където застават пред съда. Заради съучастие в убийство непълнолетната тогава Мартина е вкарана в трудово-възпитателно училище, а след навършване на 18 години влиза в затвора. Момчето отива направо зад решетките за над 20 години.