Д-р Росица Кръстева е завършила Медицинския институт в Плевен през 1997 година. През 2008-а придобива специалност „Неврология“, след което работи в отделението по неврология към Многопрофилна болница Русе. От 2013 година д-р Кръстева е началник на Нервно отделение в МБАЛ „Медика“.

- Д-р Кръстева, една от най-продължителните и мъчителни болки преди няколко години беше дефинирана като невропатна. Какво представлява всъщност тя?
- Това е един медицински феномен, за който действително започна да се говори повече в последните години. По принцип невропатна болка се получава в резултат на увреждане на периферната или централната нервна система, или от някаква дисфункция, затова заболяването се разделя на два вида - периферна невропатна болка и централна невропатна болка.

- По какво се разпознава тази болка и каква е разликата й с „обикновените“ болки?
- На първо място са променени качествени характеристики на болковия усет, тоест, една болка продължава по-дълго време от обикновено. Тя се появява в долните крайници, но на практика може да засегне всяка част от тялото, тъй като се дължи на увреждане на нервната система. Друг симптом е, когато пациентът има повишено изпотяване, оток на кожата или други сетивни нарушения. Освен това невропатна болка може да се появи след травматични увреждания, фрактури, луксация на стави, при дискови хернии, както и при заболяване на централната нервна система при тумори и след инсулт. Най-общо казано, симптомите за невропатна болка се появяват при получен комплексен регионален болков синдром след травма на крайник. Обикновено ортопедите най-често се сблъскват с него и препращат пациентите при нас, защото ако този синдром не се лекува, може да доведе до инвалидизация от нарушено кръвоснабдяване на крайника, което води до отрязването му.

- Освен фрактури и луксации, други травми могат ли да станат причина за появата на невропатна болка?
- Причина за заболяването може да бъде също увреждане на меките тъкани, на сухожилия, както и артрити, продължителна емболизация на крайник след счупване и травма на периферен нерв. 

- А среща ли се често сред пациентите с проблеми на нервната система?
- Да, но до този момент не беше лекувана адекватно. Обикновено се използваха нестероидни противовъзпалителни медикаменти като аналгетици, които се изписваха от личните лекари и невролозите. Отскоро обаче за лечението на невропатна болка има приет алгоритъм и вече се прилагат антиколвулсанти, които са медикаменти за лечение на епилепсия, както и антидепресанти. Марихуаната също се използва за успокояване на болката и има благоприятен ефект.

- Има ли данни колко човека страдат от невропатна болка в Русе?
- Не, такава статистика не се води дори и в страната, защото тези случаи не се регистрират, тъй като това е хронично заболяване, което продължава с години. По принцип обаче всеки един пациент на нервно отделение страда от такава болка.

- Какви други заболявания се лекуват в Нервно отделение на МБАЛ „Медика“?
- В отделението се лекуват всички неврологични заболявания. Имаме договор със Здравната каса за клиничните пътеки, като обхващаме целия спектър в специалността, включително мозъчно-съдова болест, епилепсия, множествена склероза, болест на Паркинсон и радикулити.

- С колко легла разполага отделението?
- С 30 и всички са запълнени почти през цялото време на годината. За голяма посещаемост говори и статистиката от януари насам, когато през отделението са преминали 1030 пациенти, което ще рече, че на месец сме лекували стационарно над 93 болни. Тук обаче трябва да отбележа, че голяма част от тях са с хронични заболявания, които не се лекуват трайно. МБАЛ „Медика“ обаче разполага с отделение по рехабилитация и физиотерапия, където насочваме пациентите за последващо лечение, защото престоят им при нас е недостатъчен, но такива се изискванията на Здравната каса. Така голяма част от пациентите с радикулити например се подобряват след двата курса. Същото се отнася и за болните от дискови хернии и други нервни заболявания.

- Казахте, че в отделението лекувате и пациенти след прекаран инсулт. Каква е смъртността при тях?
- Много е ниска благодарение на добрата ни връзка с рехабилитаторите, за да може лечебният процес да завърши успешно. За 11 месеца с мозъчен инсулт при нас са минали над 300 пациенти, като едва под 10 от тях са починали.

- С каква апаратура разполага отделението?
- На първо място отделението разполага с най-новото поколение компютърен томограф, който дава перфектна диагностика на заболяванията. Освен това невролозите работят и с цветна дуплекс доплерова томография за оценка на мозъчното кръвообращение, както и с електроенцефалографски 21-канален апарат, който се използва за диагностика на епилепсия, електромиограф и друга специализирана техника.

- Колко лекари работят в отделението?
- Шест, от които четирима със специалност „Неврология“ и сертификати по високо специализирани дейности в специалността. За пациентите се грижат и седем медицински сестри. Тук искам да кажа, че имам идея нашето отделение да бъде включено в международна програма за оценка на показателите за лечение на мозъчно-съдова болест. Целта на тази програма е да оцени къде са проблемите при лечение на инсулт. Тя е дългосрочна, ще протича в няколко центъра и когато приключи, ще има реална картина къде се къса нишката между лекар и пациент и ще се предложи и адекватно решение за отстраняване на проблемите с помощта на европейски програми.