Почина Петър Манолев - доайенът на българската авиация
Той беше последният пилот участвал в боевете над София, герой от Втората световна война с признати 3 въздушни победи.
Доайенът на българската авиация Петър Манолев е роден на 18 септември 1915 г. в село Каракьой, недалеч от град Драма, в будно българско семейство. Съдбата му отрежда участта от дете да живее на гръцка територия, да разговаря и учи на този език, докато завърши четвърто отделение.
На 12 години, той заедно с тримата си братя и родителите си се преселва в Неврокоп (днес Гоце Делчев). Тук бащата се захваща с търговия, а малките учат в българско училище. През септември 1929 г. Петър за пръв път в живота си вижда самолет и запленен от него решава да стане летец. Шест години по-късно се явява на изпит във Военното училище, но не успява са превари множеството привилигировани. Той не се отказва и след година става юнкер от 58-и випуск. При определяне на специалностите на обучаваните той пожелава и е приет в пилотния взвод. Вече като портупей-юнкер заминава да продължи обучението си в Полша.
На 16 юни 1939 г. е произведен в чин подпуручик, после пак заминава за Полша, за да специализира за летец-изтребител. Когато пламва Втората световна война, той и другарите му, млади български офицери, се завръщат в родината си, като продължават подготовката си за изтребители в Школата за висш пилотаж в Карлово. Той е първият от взвода удостоен да бъде инструктор към изтребителния полк.
Бойното му кръщене по време на войната е срещу многоброен противник – бомбардировачи. Истинското му изпитание във въздуха е на 17 август 1944 г. След края на войната той заема последователно още по-отговорни длъжности в авиацията. Командва специално секретно ято, инспектор е по изтребителната подготовка във въздушните учебни части в София.
През 1951 г. майор Манолев е назначен за началник на Щаба на новосформирания 43-и реактивен изтребителен полк със седалище летище Доброславци. Произведен е в чин подполковник, но... скоро след това е уволнен.
Бойният пилот-изтребител Петър Манолев, за съжаление, не напуска небето и професията си, с подобаващата му се признателност от началници и политически лица. А той я заслужава!
Поклон пред паметта му.
Източник: БГНЕС


Следете новините ни и в GoogleNews