На 28 декември ще бъде направен втори за тази година опит за продажба на активите на фалиралия „Локомотивен и вагонен завод“. На предишния през март за предприятието като цяло се искаха точно 12 милиона лева. Парадоксално, но след неуспешната продажба (и то не първа), сега цената се увеличава и то значително.
Според обявлението, началната цена на търга е 13 774 100 лева - с над 1,77 млн. лева повече. Обяснението за поскъпването с близо 15% се крие в новата оценка на недвижимите имоти, направена от „Оценителско бюро България“ /София/ през юли. Вероятно експертите на дружеството си имат своите формални основания за завишаване на стойноста, която се определя по общоприета методика. А както става ясно - в документите на имотите има разминавания между кадастралните карти и нотариалните актове, така че оценката на съществуващите терени и сгради не е проста работа. Това че неизползваните цехове на завода се рушат и амортизират, така че няма как да повишават стойността си, а обратното, се вижда обаче с просто око от всеки, който мине покрай затворения от години ЛВЗ. Признават го и самите оценители - „Към датата на огледа 02.07.2015 г. няма промяна във вида, състоянието и документацията на оценяваните външни строителни съоръжения, с изключение на физическото им изхабяване и функционална обезценка“, се казва в експертната оценка. Очевидно обаче, още един търг за продажба ще премине формално без да се явят кандидати, а производствените помещения ще продължат да се рушат, вместо да се продадат на заинтересовани предприемачи, които ще ги впрегнат в работа.
Най-старият русенски завод бе обявен в несъстоятелност през юни 2013, макар че де факто спря работа още през 2011 г. Докато съдебната защита стане факт, най-ценните му машини бяха разпродадени на търг, организиран от съдия-изпълнител по поръчка на банката кредитор. Оздравяване на дружеството така и не бе поискано от никого, така че е ясно, че ЛВЗ отива в небитието. 
Списъкът активи за продан на търга на 28 декември включва пет поземлени парцела с обща площ 178,57 декара, 80 сгради и голям брой машини, от които голяма част са вече негодни стават само за скрап. В голямата си част машините са произведени преди 1980 г. /60%/, част от тях преди 1960 г., а само 10% са придобити след 2000 г. Халетата са неподдържани, с течове от покривите и с изпочупени стъкла. За потенциалния купувач голяма част от тях ще бъдат по-скоро пасив, а не актив, тъй като най-вероятно ще трябва да се съборят и евентуално построят наново.