За тридесети път днес светът ще отбележи Международния ден на доброволеца. За тях чуваме най-вече, когато върху една или друга точка от земното кълбо се стоварят бедствия и неизмерими по мащаби катастрофи. В такива кризисни ситуации заедно със службите, на които работата е да спасяват човешки животи, на страшните места се оказват още в първите часове и доброволците. Те помагат, извеждат, подкрепят, а успоредно с това събират и нужната покъщнина, храна, дрехи за тези, които внезапно са се озовали на кота нула. Доброволците са онези хора с добри сърца, които въпреки всичко са запазили фината чувствителност към човешката драма. Но те са и хората, които във всеки един момент са готови да реагират на бедата - дори ако това се случи в най-обикновени, „делнични“ обстоятелства, за да направят необходимото, преди да са долетели екипите на Спешна помощ, на пожарникарите и на останалите професионалисти. 
Днес пред сградата на Доходното здание русенци могат да видят екипа доброволци на Българския червен кръст - в 10.30 ч те ще се съберат заедно с младежкия доброволчески екип, за да покажат на съгражданите си какво умеят да правят и колко бързо и адекватно го правят, когато това се налага. След това от 11 ч в зала „Европа“ започва празничен концерт, с който ще бъде отбелязан празникът на доброволците, който през 1985 г. за първи път е обявен от ООН за червена дата във всички календари по света. 
Сред доброволците, които ще се съберат пред Доходното, ще бъде и Елисавета Досева.
Не бих могла да кажа, че то - доброволчеството, има точни параметри с конкретно начало, то е нещо, което човек го носи у себе си, казва Досева. Не смята, че тя и нейните приятели и съмишленици правят нещо извънредно и уникално - те просто са 
хората, за които необходимостта да вършат добро е втора природа
Макар че - защо втора? Ако дарбата и потребността да помогнеш и да утешиш е вродена, тогава излиза, че това качество си е стопроцентова „първа природа“... 
Като екип Доброволният екип за работа при бедствия, аварии и катастрофи към БЧК в Русе е сформиран след големите наводнения през лятото на 2005 година. И всъщност това лято и самата Елисавета Досева може да отбележи като своя официална принадлежност към групата на доброволците. Тогава беше страшно - Баниска и Тръстеник бяха залети от придошлата вода, бедствието бе заляло и Сливо поле, там пък дигата в Ряхово беше пред скъсване, хората в тези села бяха изпаднали в пълен шок от бедата, която ги беше връхлетяла, разказва Досева. Точно тогава тя е без работа, затова откликва незабавно на необходимостта да помага. Като спортистка /при това спортистка с име - Елисавета Досева е неколкократна шампионка по спортна и ловна стрелба/ тя се познава прекрасно с други активисти червенокръстци - шампионката по безмоторно летене Татяна Обретенова, шахматиста Емил Тедески, познава се и с д-р Руденко Йорданов, председателя на БЧК, така че за нея няма нищо по-естествено от това заедно със своите приятели да се впусне да помага на пострадалите от наводненията. 
Беше нещо наистина неописуемо, продължава разказа си Елисавета Досева. 
Парчета изровен от водата бетон и асфалт от улицата бяха запратени в градините 
на селяните в Баниска, самите дворове бяха изровени от стихията, къщите тънеха във вода и кал - гледката беше повече от покъртителна, припомня си русенката. В този момент хората в пострадалите места се нуждаеха от всичко - от помощ да излязат и да се отдалечат от кошмара, от нова покъщнина, защото там, откъдето беше минала калта, нищо читаво не беше останало, но също и от добра, човешка дума, казва Досева. В такива моменти всъщност да подадеш ръка - това е възможно най-човешкото, най-нормалното действие, обяснява тя, като държи да подчертае, че доброволците не са някакви свръхчовеци, а обикновени хора, у които просто съчувствието и съпричастието не са закърнели. 
Именно след големите наводнения тогава стана ясно, че има нужда да се сформира екип с хора, които помагат от душа и сърце, но освен това имат и някаква подготовка да окажат долекарска помощ, да бъдат полезни в кризисен момент, обяснява Досева. Така година и нещо след бедствието през 2005-а екипът вече е факт, като в него членуват хора с различни професии и различни умения, но с една нагласа: да се притекат в нужния момент и да реагират по възможно най-адекватния начин. „Имало е случаи, когато наш колега от екипа случайно е бил на мястото на катастрофа, при която един от пострадалите си глътва езика. Мястото е било едно от невралгичните в Русе по време на пиковите автомобилни задръствания, така че намесата на мъжа от доброволческия екип е била повече от навременна - за да спаси човека, докато пристигне линейката“, разказва Елисавета Досева. На нея самата понякога й се налага също да прилага умения, получени при обученията и тренингите на екипа - тя е преподавател по физкултура в СОУ за европейски езици и може да направи превръзка, може да покаже други важни умения, които учениците няма как да научат от учебната програма. Показвам как се прави триъгълна превръзка, обяснявам какво не бива да се прави, за да не се стигне до травма, 
показвам как двама души могат с ръце да направят столче
за да изнесат пострадал, засмива се Досева. 
На днешните тийнейджъри това им е интересно, но някой трябва да им покаже и да ги насърчи, когато у тях се открехне вратата към мисията да правиш добро, убедена е преподавателката. В младежкия екип доброволци към БЧК има доста млади хора, при това те като правило са интелигентни деца, с чувствителност към другите. „Голяма част от тях, особено от езиковите гимназии и Математическата, отначало идват, защото са наясно, че участието в доброволчески кампании им носи плюсове и точки, които могат да им послужат при кандидатстване в университети в чужбина. Но като започнат да се включват в различни инициативи, в един момент забравят заради какво точно са дошли в началото, увличат се, харесва им и плюсовете и точките остават на заден план. На младите хора им допада да са полезни, да правят добро, да помагат. Децата имат потребност да бъдат добри, да помагат. За тях милосърдието е нещо важно и усещането, че са съпричастни към него не на думи, а с действие, ги кара да се чувстват значими“, обяснява Елисавета Досева. 
Макар че нашата държава сякаш още не е дорасла за това - за доброволчеството, разсъждава тя и припомня, че в България все още няма закон за доброволците. Битието ни е достатъчно трудно, но пък който се е захванал с тази работа, не се е отказал, констатира тя. А и при тях в екипа никога не е скучно. 
Напротив, шарено е
определя атмосферата русенката. И няма как да бъде инак, след като сред двадесетината членове на структурата със звучната абревиатура ДЕРБАК има психолози, полицай, електроник, радиоспециалист, учител, водни спасители и представители на още най-различни професии. Така че по време на ученията - когато все пак го няма напрежението от реалното бедствие, а само трябва да се тренира построяването на палатка и различни ситуации, шегаджийските закачки закономерно съпътстват сериозната работа. 
По време на истинските бедствия най-страшното е трагедията на всеки един от хората, казва Елисавета. Това е нещото, с което няма как да се свикне - винаги за всеки, който е пострадал от стихия или каквато и да било беда, неговото собствено нещастие е огромно. И е трудно да не съчувстваш на човека, но нашата работа е да помогнем, а не да плачем заедно с тях, казва Досева. Затова доброволците се стягат, мобилизират всичко у себе си и не си оставят време да размишляват и да се задълбочават върху нещастието. Защото по-важното е първо да излезеш от дупката, а после вече да размишляваш, убедена е тя. 
На нея лично за това й помага и умението да се концентрира - задължително условие за успешната реализация на шампионката по стрелба. Има дисциплини, при които повече от час лежиш по корем, без изобщо да помръднеш, в най-добрия случай можеш съвсем внимателно да размърдаш крака си от коляното, защото 
само суперконцентрацията може да ти даде добър резултат при 60 изстрела... 
След своите над 100 медала от спортната и от ловната стрелба Елисавета Досева е подготвила като треньор и следващи майстори, сред тях е и световната рекордьорка Диана Йоргова. На стрелбището я отвежда любопитството - тогава Елисавета е ученичка в Математическата гимназия и просто й е интересно какво е хобито на две нейни съученички. За нея това става съдба - и дори след като завършва автомобилен транспорт във ВИММЕСС /днес Русенски университет/, работи като треньор по стрелба и междувременно завършва и ВИФ. Моят спорт ме е научил на много неща, които ми помагат във всичко, казва русенката и с усмивка пояснява: „Едно е да гръмнеш, друго е да стреляш“. И в тази простичка сентенция май се съдържа всичко най-важно и определящо: и скалата на приоритетите, и отсяването на зърното от плявата, и умението да назоваваш нещата с точните им имена. А това с назоваването - че щом като Досева днес е казала „бяло“, то няма как утре да стане „черно“, го знаят и нейните ученици, които дори не правят опит да просят компромис. Както го знаят и мераклиите да станат ловци в Бяла - там Елисавета Досева води курсовете за кандидат-авджиите /тя от години е и председател на клуба по ловна стрелба/. Голямо забавление е - една жена да ги учи да стрелят, отначало трудно преглъщаха това, но сега вече свикнаха, засмива се Досева. И добавя: „Важното е човек да не се взема много насериозно - че тогава може да стане за смях...“.