В Демре, Анталия, има църква „Св.Николай Мирликийски“, която днес е превърната в... музей на Дядо Коледа. Демре е сегашното име на град Мира в древната византийска провинция Ликия. В същата провинция, но в Патара, през 3 век в богато и знатно семейство се родил бъдещият светец Николай Мирликийски Чудотворец. Епидемия погубила родителите му, а той използвал цялото си наследство, за да помага на нуждаещите се, болните и страдащите. Николай посветил живота си на Христос и още съвсем млад бил избран за епископ на Мира. По време на императорите Диоклециан и Галерий, които безмилостно преследвали християните, той бил хвърлен в тъмница заедно с много други епископи, свещеници и дякони и много мъчения и смърт видял с очите си. Константин Велики прекратил гоненията и освободил от затворите всички духовници. За разлика от повечето мъченици епископ Николай умрял тихо в дълбока старост на 6 декември 342 г. Погребали го в храма в Мира и сред вярващите се понесла мълва, че благовонно миро започнало да оросява мощите му, а от него всеки можел да получи изцеление. Днешната църква е построена на мястото на стария храм, който бил наводнен, ограбен и разрушен. Но мощите на светеца вече не са там. През 1087 г. италиански моряци успели да ги откраднат и да ги пренесат в Бари, където построили голяма базилика на името на св.Николай.
Още приживе епископ Николай бил наречен Чудотворец, защото постигал всичко с лекота. След смъртта му легендите за неговите чудеса започнали да се множат. Една от тях е за беден човек, който не можел да омъжи трите си дъщери, защото нямал пари за зестри. Мистериозно през отворения прозорец на дома му на три пъти по различни поводи влитали торбички със злато и падали в чорапи или обувки, сложени пред огъня да изсъхнат. Така човекът успял да задоми дъщерите си, а легендата родила обичая децата да закачат на камината чорапи и да чакат подаръци от св.Николай.
Друга легенда разказва за критски пирати, които нападнали Мира и отвлекли едно младо момче. Продали го като роб на емира, който го направил свой личен виночерпец. Родителите на момчето били съсипани от загубата и само се молели бог да пази детето им. Св. Николай се явил на момчето, благословил го и го върнал в родния му дом. Когато то се появило пред изумените си родители, все още държало златната чаша за вино на емира. Оттогава св.Николай е почитан като закрилник на децата.
Разбира се, най-известна е легендата за властта на светеца над водната стихия. На връщане от Светите земи, където епископът ходил на поклонение, буря застигнала гемията, с която пътувал, имало опасност да я разруши, а огромна вълна отнесла един от моряците. Св.Николай спокойно се помолил и всички били смаяни, когато вятърът и вълните изведнъж се укротили, а морякът бил спасен. Така светията станал покровител на моряците и пътешествениците. Разновидност на тази легенда е историята за бурята, която пробила лодката, а св.Николай запушил дупката с шаран. Затова и на Никулден се прави курбан с шаран като жертвено животно.
6 декември се празнува в цяла Европа, от Никулден започват коледните празници. И това е денят, в който много европейски страни се дават подаръци. За превръщането на св.Николай в Дядо Коледа обаче най-голяма заслуга имат холандците. През 12 век той е най-почитаният светия там, закрилник на децата, моряците и търговците. Постепенно обаче местно езическо божество променя облика на светеца и той започва да се представя с дълга бяла брада и червена епископска дреха. Холандският Sinter Klaas /от Sante Claus, св.Николай/ е пренесен в Америка от първите преселници през 1626 г., които основават Новия Амстердам, днешен Ню Йорк. Св.Николай става покровител на града, но постепенно светецът започва да отстъпва място на Санта Клаус. През 1823 г. Климен Кларк Мур, професор по библейски езици в нюйоркската епископална богословска семинария, публикува стихчето „Нощта преди Коледа“, което става изключително популярно в Америка и което описва св.Николай като жизнерадостно старче, което влиза в къщите през комина и оставя подаръци. Появяват се и весели рисунки на симпатичния старец с чувал на гърба и много подаръци пред камината. Оттам нататък комерсиализацията на новия образ на светеца тръгва с пълна сила. И стига до Демре, Анталия.
В началото на 1955 г. турците осъзнават факта, че християнският светец Николай Мирликийски Чудотворец е западният Дядо Коледа и постепенно превръщат Демре от поклоннически в туристически град, а църквата „Св.Николай“ в музей на Дядо Коледа. През 1983 г. в седмицата около 6 декември се провежда първият Дядо Коледа симпозиум, който после става ежегоден и е учредена награда за мир Дядо Коледа, а след това и фондация за насърчаване на мира и приятелството. За последен път местните власти разрешават служба в църквата „Св. Николай“ през 2007 г., а на следващата година името й е променено на Музей на Дядо Коледа /Noel Baba Muzesi/.
А у нас в неделя сложете на трапезата риба и така отдайте почит на свети Николай Чудотворец. А Дядо Коледа ще посрещнем на 25 декември. Все пак два празника е по-добре от един, нали?
 

Пълнен шаран с орехи

Необходими продукти:
1 шаран около 1,5 кг
1 ч.ч. олио
1 ч.ч. орехи
5 глави лук
30 г стафиди
1 връзка магданоз
лимон
червен пипер
черен пипер
сол
Начин на приготвяне:
Шаранът се изчиства от люспите, перките, хрилете и вътрешностите. Измива се обилно с вода отвътре и отвън. Посолява се и се наръсва с черен пипер и се оставя така половин час.
През това време се приготвя плънката. Лукът, нарязан ситно, се задушава с малко олио и вода. Когато е готов, се прибавят накълцаните на дребно орехови ядки, ситно нарязаният магданоз и стафидите. Посолява се и се наръсва с черен пипер. С тази смес се пълни шаранът. Зашива се и след това се натрива със смес от олио и червен пипер. Поставя се в тавичка върху пръчици, за да не залепва за дъното. Залива се с малко гореща вода и се пече до готовност на 200 градуса, като се полива с отделения при печенето сос, докато получи коричка. Сервира се с резенчета лимон и гарнитура по избор.