- В интересно време ли живеем, акад.Марков, и на вас като историк харесват ли ви тези бурни времена?
- Известно е китайското проклятие, но действително е интересно. Този преход обаче е твърде дълъг, уморителен, стана и жесток. Българските политици трябваше да усетят, че има натрупване не само за цената на тока. Просто това преля чашата на търпението. Българският народ е търпелив, но не бива да се злоупотребява с търпението му. Това са 23 години, едно поколение, както го нарича Хемингуей „изгубеното поколение“, тъй като той самият на 18 години воюва в Италия, където е ранен и после казва „нашата младост отиде в Първата световна война по бойните полета“. Сега на улицата виждам едно изгубено младо поколение с разрушена ценностна система. Преди 1989 г. все пак имаше някакви идеали, може би твърде идеологизирани и политизирани, но се създаваше, строеше се нещо. Имахме високи технологии, индустрия, селско стопанство... Докато сега е твърде силна разрухата, а има поражения и в народопсихологията.
- Има ли период в историята ни, който да напомня на настоящето?
- Историята никога не се повтаря едно към едно, но ми напомня на социалната и стопанска криза от 1929-1934 г. Тогава в България изкупните цени на селската продукция падат пет пъти, затварят се фабрики, безработицата е голяма, няколко месеца офицерите, държавните и общински служители не получават заплати. Това води до Деветнадесетомайския държавен преврат, забраняват се политическите партии, затваря се парламентът за четири години. Наистина България за това време успява да излезе от кризата, но сега веднага скачат политиците и ми казват „Каква е тая твоя теория за безпартийна демокрация, не може да има демокрация без партии!“. Аз казвам, че може. Те искат да запазят статуквото, да се възпроизведат, а още преди 20 години аз бях за двукамарен парламент. В Германия, Англия, Франция, Румъния, Полша и други има такова устройство. Аз предлагах долната камара да е на общините - кметовете, които са мажоритарно избрани, най-близо са до хората. Сега като обикалям, виждам, че държавата се крепи на кметовете, които всеки ден са пред очите на хората. Тези 240 депутати в парламента са единствено колективна безотговорност. Кой ги познава? Какво гласуват? Избираеми, а не назначаеми трябва да са и областните управители. В горната камара нека има 100 народни представители, но и между тях да има мажоритарно избрани. До Балканската война в България е имало такава система. След това от 1934 до 1944 също. Никола Мушанов отново става народен представител, но не като шеф на Демократическата партия, а като личност. Трябва да има промяна. Това Народно събрание, което вече е в историята, можеше да промени Избирателния кодекс и да се намери отдушник на това напрежение. Депутатите обаче сметнаха, че всяко чудо е за три дни. То няма да бъде за три дни. Тази партийно-политическа система е злепоставена, защото при нас политиката е средство за обогатяване. Повечето от тези депутати се обогатяват чрез лобиране в законите. Тези представителни и безотчетни 1500 лева трябваше да бъдат премахнати. Какви ли не придобивки имат - обикалят света, не плащат паркинг, лекар, почти нищо.
Защо трябваше Цецка Цачева да разкарва цял самолет до Китай, като можеше да си купи билет първа класа примерно. Плевнелиев също. Още с встъпването си в длъжност Симеон Дянков направи запор на банковите сметки на президента Първанов, защото и той се разходил със самолет до Англия. После се оказа, че за техния си президент има пари, че и отпусна 3,5 милиона допълнително. Това дразни хората.
- Все пак ни предстоят избори.
- Да, но с този Избирателен кодекс едва ли ще има стабилно коалиционно правителство. Никоя партия няма да спечели мнозинство и ще трябва да се постараят да направят коалиция. Тъй като не виждам как Борисов, Станишев и Кунева ще се разберат, значи наесен ще има нови избори. Това обаче означава и финансова нестабилност. Съвсем логично ми се струва това служебно правителство да остане поне до Нова година.
Марин Райков е добър дипломат и има качества, но съставът на правителството е твърде разнороден. Особено Юлиян Попов, не знам защо са го сложили за министър на екологията, но той от години от Лондон само хули България, обвинява историците в национализъм. Той е безродник, в това съм убеден.
- Успокоява ли ви, че направихме поне добър избор за патриарх?
- Според мен митрополит Неофит, когото избраха за патриарх, беше най-добрият кандидат, въпреки че отново се опитаха по грозен начин да му припомнят агентурното минало. Той е достоен архиерей и виждате, че първият му молебен бе за помирение и успокоение. Църквата трябва да влезе най-после в своята роля на обединител и помирител, да се обърна към хората. Синодалните старци не бива да си позволяват в тая беднотия да дразнят хората с луксозни вещи и скъпи коли, а да направят трапезарии и да се върнат към благотворителните си функции.
- Бяхте се заканил, че ще напишете книга „Рушителите на съвременна България“. С кого ще започнете?
- Ще го направя, ядосан съм. Много кандидати има да оглавят списъка за принос към разрухата. Още по-абсурдно е, че всички те твърдят, че са рушили за наше добро. Сега като пътувам, вчера ми показаха една кравеферма около Тутракан. Много била известна с елитните си стада - всички изклани и унищожени. Сега всичко е разрушено като след война и кметът, който е ветеринарен лекар, ми каза, че внасяме 60% от свинското месо и 80% от телешкото. Това унищожение на селското ни стопанство е скандално. Видях обувния завод в Добрич - изтърбушен, грозна гледка, а внасяме истински боклуци от Китай. Ще започна книгата си с тези, които създадоха ликвидационните комисии - първото правителство на СДС. Първенството може да оспорва и Андрей Луканов, който сметна, че трябва да направи ДПС, за да откъсне българските турци и да спечели Великото народно събрание. Да, спечели, но краткосрочно. Ясно беше, че българските турци щяха да гласуват за СДС и Луканов създаде с Ахмед Доган една противоконституционна етническа партия.
- Редно е да ви попитам за атентата срещу Доган.
- Е това си беше една любителска работа, а след това Доган преигра, като нарече факта „опит за политическо убийство“. Понеже съм писал две книги за политическите атентати в България, смятам, че случката в НДК е в резултат на лична драма на този младеж Октай. Просто той вижда, че тая върхушка охолства, а електоратът мизерства.
- Докога ще продължават и в учебниците войните на Балканите?
- Войните ще ги водим дотогава, докато не се съберем историците от балканските държави и не разберем, че историческата истина е една, но с различни гледни точки. Тази истина нито е българска, нито е турска, нито сръбска или гръцка. Трябва да настъпи помирение, но... Тя и Западна Европа не го е постигнала, макар да ни съветва точно така - да скъсаме със събитийната история от войни, революции и кланета и да гледаме микроисторията, всекидневната. Френски и немски историци направиха един учебник, представяха го по посолствата и университетите, но се оказа, че това е за периода след Втората световна война. Ние ги попитахме защо няма нищо за Френско-Пруската война, за Първата и Втората световна, а те ни казват „Ами ние още не сме готови“. Тогава защо ни учите нас на Балканите?
- Комплекс за малоценност ли е поведението на балканците?
- Категорично да. Всеки се е вторачил в най-великото си минало. Сърбите говорят за Велика Събрия, ние за Симеоновата България, гърците искат Византия и то просто не остава територия, която да не е спорна. Всяка епоха си има своите владетели, но не може да налагаме исторически граници колко сме били велики преди - по-добре е да бъдем реалисти.
- По време на срещата с русенци сам отворихте дума за турския сериал „Великолепният век“. Гледате ли го наистина и какво е впечатлението ви?
- Гледах първите няколко епизода, за да си съставя мнение, и разбрах, че това е част от неоосманистката пропаганда. Там, разбира се, има интриги, харем, художествена измислица, самите сценаристи казват, че това е „историята на една любов“ и не е точно документално отразяване на управлението на Сюлейман Великолепни. Истината е, че той е най-великият им султан и тогава империята достига върха си, за което могат да се гордеят. Според мен не може да се показва империята от гледна точка на харема и великия везир, а да се спестява това, че по същото време еничарският корпус достига 160 000 души. Това са 160 000 деца, откъснати от майките им. В тази сапунка се вижда, че всички с радост приемат исляма, мечтаят техните деца да станат господари на света. Всичко това е обръщане на завета на Мустафа Кемал, наречен Ататюрк, според който Република Турция е съвременна държава и няма нищо общо с Османската империя. От 10 години, за съжаление, неоосманизмът с идеолог не кой да е, а проф.Ахмед Давутоглу, външен министър на Турция, става официална политика на републиката и тя прониква вече и в историографията, филмите, книгите. Те възхваляват един султан, който мечтае да завладее християнския свят и това е проявата на неоосманизма. Твърдят, че това е права вяра, която трябва да се наложи навсякъде. Лично аз познавам много хора, които гледат този филм. Разбира се, че има интрига, ловко е направен, но историческата основа е грубо фалшифицирана. Не може да говориш за правоверни и неверници. Трябва да има търпимост, трябва да има и друговерци. В това отношение ние, българите, проявяваме толерантност.