Антологията „Наша Смоленка“ разкри поетичната тайна на Сергей Лавров
Разкриването на другото амплоа - „поетичната тайна“ на първия руски дипломат, стана благодарение на жест от страна на генералния консул на Русия Владимир Климанов. След словото си, в което акцентира върху значението на руските посланици, консули и други официални представители на държавата в международните отношения и в частност в руско-българските отношения, той направи подарък на библиотеката. Така културният институт се сдоби с едно уникално издание - поетичната антология „Наша Смоленка“, която представлява сборник със стихове на представители на Министерството на външните работи на Руската федерация. В този сборник, чието име идва от булеварда и площада в центъра на Москва, където се намира руското външно министерство - „Смоленский“, са събрани лирически творби на дипломати от края на 20-и и началото на 21 век - с други думи, на хора, за които дипломацията и в момента е кауза и професионално поприще.
Точно в този сборник са отпечатани 25 стихотворения на външния министър на Русия Сергей Лавров, които са висока проба поезия. Противно на очакванията, които биха могли да възникнат у незапознатите, че подобна публикация е свързана най-вече с поста на автора, а определението „поезия“ е в голяма степен плод на естетически компромис, читателят-ценител със сигурност ще установи, че редакторът на сборника, известният московски поет и издател Евгений Степанов, не е имал никакви дилеми. Защото именно стиховете на Лавров са може би най-безспорното и най-силното поетично присъствие в книгата. И друго е сигурно - че ако Лавров не беше избрал дипломацията като професия, той несъмнено щеше да бъде ценен като един от впечатляващите поети на съвременна Русия. Но по силата на факта, че преди около 40 години той избира не Литературния институт, а прочутата ковачница на дипломатически кадри - МГИМО, сега Сергей Лавров просто влиза в престижния списък на немалко руски дипломати, които са известни и като писатели.
Впрочем, тази тема - за дипломатите-писатели, беше основна на вечерта в русенската библиотека. Публиката, в която този път преобладаваха не белите коси, а младите хора - гимназисти от СОУ за европейски езици и Математическата гимназия, бе запозната с литературните интереси на редица руски интелектуалци от 19 век, които са представлявали страната на мисии в чужбина. Преподавателката по литература Екатерина Трифонова разказа интересни факти от биографията на Фьодор Тютчев, който за мнозина е известен най-вече като поет, но той е бил на дипломатическа служба в Мюнхен и в Торино, Кралство Сардиния. Участниците в срещата научиха повече за дейността като посланици, аташета и консули на Александър Грибоедов, автор на пиесата „От ума си тегли“, Денис Фонвизин, Дмитрий Веневитинов, Николай Огарьов, Алексей Толстой /автор на исторически романи и един от тримата създатели на митичния поет Козма Прутков/. Специално внимание бе обърнато на един от писателите-дипломати - Александър Ионин, който бидейки на дипломатическа мисия в Бразилия, през 1883 година е повикан спешно в Санкт Петербуг и изпратен като посланик в България, където обстановката е била доста изнервена поради разногласия между княз Александър Батенберг и руските офицери Александър Каулбарс и Леонид Соболев.
По повод празника генералният консул Владимир Климанов и неговите колеги консулът Василий Колясев и аташето Андрей Малакей получиха поздравителни адреси от областния управител Венцислав Калчев, председателя на Общинския съвет Васил Пенчев и кмета на Русе Пламен Стоилов. След официалната част бе прожектиран игралният филм „Червените дипломатически куриери“.