Ирония на съдбата ли е това или кошмар на живо? „Британик“ - корабът близнак на обявения за непотопяем „Титаник“, споделя съдбата му, макар и не след сблъсък с айсберг по време на безгрижно пътуване към Америка, а след взрив по време на война.
Историците още спорят дали корабът е торпилиран от вражеска подводница или се е натъкнал на мина, но не това е най-важното в трагедията, която се разиграва в утрото на 21 ноември 1916 година. Да, на днешния ден преди 99 години смъртта си намират трийсет души от всичките 1036 на борда.
Историята на „Британик“ тръгва от корабостроителницата „Харланд и Волф“ в Белфаст. След потъването на „Титаник“ 
компанията собственик „Уайт стар лайн“ решава да укрепи допълнително другите два луксозни лайнера „Британик“ и „Олимпик“
Корпусът става двоен, укрепват се машинните отделения и котелните помещения и водонепроницаемите прегради от шест стават петнайсет. Увеличава се и броят на спасителните лодки. Със своите 48 158 тона и дължина 269 метра корабът изглежда още по-голям и могъщ от „Титаник“ и не случайно първоначалната идея била да се казва „Гигантик“. От „Уайт стар лайн“ обаче винаги са отричали, че е спрягано подобно име.
„Британик“ е пуснат на вода на 26 февруари 1914-а за финално  довършване, но то се забавя заради избухването на Първата световна война. Тогава гражданските поръчки, каквато е лайнерът, минават на заден план за сметка на военните. Чак през май 1915-а са приключени проучванията на двигателите и корабът е приготвен за спешна експлоатация. На 13 ноември 1915-а Адмиралтейството го реквизира и превръща в болница. Пребоядисан в бяло с огромни червени кръстове и хоризонтално зелено райе,
лайнерът получава и ново име: „Кораб болница на Нейно величество“
Начело на командването е капитан Чарлс А. Бартлет.
След пет успешни курса до Близкия изток и обратно до Обединеното кралство, транспортирайки болни и ранени, „Британик“ тръгва на последното си пътуване от Саутхемптън за Лемнос в 14,23 часа на 12 ноември 1916 г. Корабът минава Гибралтар към полунощ на 15 ноември и пристига в Неапол на сутринта на 17 ноември за обичайното зареждане с гориво и товар от въглища и вода. Буря го задържа в италианското пристанище до неделя следобед, когато капитан Бартлет решава да използва затишието и да продължи. В крайна сметка корабът минава пролива Месина без проблеми и на 21 ноември сутринта под пълна пара доближава остров Кеа.
Изведнъж в 8.12 часа мощна експлозия разтърсва „Британик“. По това време лекарите и медсестрите закусват в трапезарията, а капитанът е на мостика заедно със старши офицера Хюм. Медиците тутакси се отправят към болничните помещения, а Бартлет заръчва да се затворят преградните стени за водата и изпраща сигнал за помощ. От мостика той вижда отлично пораженията - става ясно, че експлозията в дясната част на кораба е повредила водоустойчивите прегради и четири отсека светкавично се пълнят с вода.
Само две минути след взрива петото и шестото котелно помещение започват евакуация. Въпреки хладнокръвието и бързите решения на капитана обаче „Британик“ е обречен. 
За 10 минути положението на кораба е същото, каквото при „Титаник“ един час след сблъсъка с айсберга
Капитан Бартлет вижда на три мили брега на остров Кеа и решава да предприеме последно отчаяно усилие - да доближи още кораба до брега.
В този момент екипажът му изпълнява заповедите безпрекословно. Но няколко стюарди предизвикват паника и опитват да превземат спасителните лодки. Така в 8.30 започват спускане на две лодки от поста на офицер Дейвид Лоус без негово разрешение. Лодките обаче плясват силно във водата,
водовъртежът от витлата на кораба ги засмуква към машините и вместо спасение настава кървава баня
Бартлет, виждайки, че водата нахлува по-бързо, когато „Британик“ се движи, нарежда спирането на машините. Секунди преди третата спасителна лодка да стане на трески, витлата спират и хората са спасени.
В 8.35 капитанът официално дава заповед на екипажа да спусне лодките. В 9.07, само 55 минути след експлозията, „Британик“ потъва. Ранените и моряците обаче вече са в лодките. Първа помощ им оказват гръцките рибари от остров Кеа. В селцето Конрисиа, докъдето стигат оцелелите лекари и медицински сестри, е организиран полеви лазарет. Медиците превързват обезобразените мъже с бинтове, накъсани от парчета от жилетки.
Години по-късно трагедията на „Британик“ вижда бял свят и на екрана във филма на режисьора  Брайън Тренчърд-Смит, но има 
една история, която е по-интересна и по невероятна и от холивудски филм
Това е необикновената съдба на Вайълет Джесъп.
Вайълет се радва на голям късмет още от малка. Родена през 1887 г. в семейството на аржентински имигранти в Ирландия, тя се заразява с туберкулоза и лекарите не й дават повече от няколко месеца живот. Въпреки това, като по чудо тя преборва болестта и оживява.
Когато баща й умира, семейството се мести в Англия. Там Вайълет учи в девическо училище, а майка й работи като стюардеса на кораб. Когато тя се разболява обаче, Вайълет решава да поеме по нейните стъпки и да започне работа на кораб, за да може да изхранва братята и сестрите си.
Първото голямо предизвикателство за нея е намирането на кораб, на който да работи. По това време Вайълет е само на 21 години, а повечето стюардеси в началото на 20-и век са на средна възраст. Всички смятат, че младостта и добрият й външен вид са недостатък и ще са проблем за екипажа и пътниците (всъщност тя получава поне три предложения за брак, докато работи на различни кораби, едно от които от изключително богат пасажер).
Вайълет решава да се състари като носи стари дрехи и не си слага грим
Така успява да се качи на борда на парахода „Ориноко“ през 1908 г., а малко след това е наета от „Уайт стар лайн“.
За новата компания Вайълет започва първо на борда на „Маджестик“, след което е прехвърлена на „Олимпик“ през 1910 г. Въпреки дългото работно време и минималното заплащане (около 200 британски лири днешни пари), на нея работата й допада. Малко се страхува от лошите метеорологични условия в Атлантическия океан, но поне я третират като човек.
Само година по-късно се случва най-страшното. През 1911 г. „Олимпик“ се сблъсква с разрушителя „Хоук“, проектиран специално да потопява съдове, като ги блъска. И двата кораба са сериозно повредени, като „Олимпик“ получава голяма дупка в корпуса под ватерлинията, но като по чудо не потъва. Корабът е издърпан до пристанището, а Вайълет слиза невредима.
Няколко години по-късно, „Уайт стар лайн“ търсят обслужващ персонал за ВИП гостите на борда на непотопяемия кораб „Титаник“. Вайълет се колебае, но в последствие е убедена от роднини и приятели, че ще си изкара страхотно и се качва на борда. Историята е известна - „Титаник“ се удря в айсберг и потъва, а с него в отвъдното преминават повече от 1500 човека.
Вайълет обаче 
успява да се качи на една спасителна лодка и отново оживява, за да разкаже
Може би ще си помислите, че след тази трагедия спира да се качва на кораби. Грешка.
Малко преди началото на Първата световна война, Вайълет решава да работи като медицинска сестра на „Британик“, плаващ в Егейско море. Вече знаете къкво става с кораба. Но при поредното изпитание Вайълет няма време да се качи на спасителна лодка и вместо това скача зад борда. Ето какво разказва тя:
„Скочих във водата, но попаднах под кила на кораба и ударих главата си. Успях да се измъкна, но години по-късно отидох на лекар заради постоянни главоболия и се оказа, че съм получила фрактура на черепа!“
Дори това не успява да откаже Вайълет от мореплаването. След войната, корабите стават все по-популярен транспорт. Започват да се появяват и круизните кораби. Вайълет напуска „Уайт стар лайн“ и отива да работи за „Ред Стар Лайн“, с които през следващите няколко години обикаля света.
След кратко прекъсване след Втората световна война, когато известно време работи като секретарка, Вайълет се връща към корабите и работи докато не навършва 61 години. Прекарва остатъка от живота си вкъщи, където се грижи за градината и кокошките си. Умира през 1971 г. на 84 години.
По материали от интернет