Николинка Мянкова е председател на Русенската адвокатска колегия. Във връзка с Деня на българската адвокатура, който се отбелязва на 22 ноември, „Утро“ говори с Мянкова за въпросите от дневния ред на колегията.

- Адвокат Мянкова, на 22 ноември се отбелязва Денят на българската адвокатура. В какво състояние посреща своя професионален празник русенската колегия?
- С решение на Висшия адвокатски съвет, прието на 26 февруари 2005 г., датата 22 ноември е обявена за Ден на българската адвокатура и тази година отбелязваме за десети път нашия професионален празник. Празникът на адвокатурата е непосредствено свързан с първия закон за адвокатурата в България, приет на 22 ноември 1888 г. от 5-то Народно събрание. Този закон е дело на д-р Константин Стоилов - министър на правосъдието и бивш адвокат. Според мотивите към законопроекта този закон „има за цел да отнеме възможността адвокатската професия да се упражнява от личности, които нямат необходимите морални качества и подкопават репутацията на цялото адвокатско звание“. Отбелязва се още, че „функциите на адвокатурата се толкова важни, колкото и ония на самите съдии“, защото съдилищата в една страна не могат да бъдат добре уредени, ако законодателят не се е погрижил да определи подробно какви са правата и длъжностите на адвокатите. Тези мотиви на съставителя на законопроекта д-р Константин Стоилов показват една избистрена вече идея за значимостта на адвокатската професия в обществения живот и в правораздаването и нуждата от създаването на специален закон.

- Колко са членовете на колегията? На колко години е най-възрастният и най-младият? Кои са те и успяват ли да намерят общ език?
- Днес Русенската адвокатска колегия е една от първите пет в страната и нейните членове са 356 адвокати, от които 6 са младши адвокати. По-голямата част от колегите са със стаж 5 и над 5 години и имат много добра квалификация. Най-младият член на колегията  е младши адвокат Мая Петрова на 26 години, а най-възрастният е адвокат Никола Букуров на 86 години, който е нашият доайен. Разбира се, има голяма разлика не само във възрастта на колегите, но и в присъщите за всяко поколение виждания. Всички адвокати обаче са обединени около идеята за работа в полза на своите клиенти и повишаване на квалификацията си, като особено важна е приемствеността между поколенията. За съжаление в последните години начинът на живот в обществото дава отражение и в адвокатурата и все повече се прекъсва връзката между отделните поколения. Ето защо се стремим да развиваме продължаващото обучение на колегите, което е от огромно значение за повишаване на квалификацията, за активното общуване между адвокатите и приемане на опита на най-добрите ни колеги.    

- Какви са проблемите пред адвокатурата в момента? 
- Основните проблеми пред адвокатурата са свързани със състоянието на икономиката в страната и липсата на достатъчно средства както у гражданите, така и у стопанските субекти да инвестират всички необходими средства в правна защита. Това създава една много голяма и често нелоялна конкуренция както вътре в самата адвокатура, така и отвън. Борбата с тази нелоялна конкуренция е един от основните приоритети на  Адвокатския съвет на Русенската адвокатска колегия. Нужно е да се знае от всички граждани, че техните права и законни интереси могат да бъдат защитени само и единствено и то по най-добрия начин от юристи, упражняващи адвокатска професия. Нужно е да се знае също така, че държавата отделя средства за социално слабите и осигурява тяхната защита чрез адвокати, които работят по Закона за правната помощ. Този закон предвижда в кои случаи може да се използва такава правна помощ и опитът сочи, че тя има доста голямо приложение. В русенската адвокатска колегия 227 адвокати са включени в Националния регистър за правна помощ, като годишно получаваме и удовлетворяваме около 1000 искания за назначаване на адвокати за правна помощ.

- Вие оглавихте колегията за първи път през 2004 година. Сега тече третият ви мандат. Продължава ли председателството да е предизвикателство за вас? Как успявате да балансирате между ръководството на колегията и изпълнението на дежурните адвокатски задачи?
- Председателят на адвокатската колегия е пръв сред равни и всъщност представлява една по-скоро обществена работа в полза на колегията. На мен ми допада да се стремя да направя така, че Русенската адвокатска колегия да има добър имидж в обществото, добър имидж в средите на българската адвокатура, да прокарва нови идеи и да ги осъществява. В течение на годините са научих да балансирам между работата си на адвокат и ангажиментите на председател на колегията, но голяма подкрепа имам от всички колеги от Адвокатския съвет, с които си поделяме задълженията. 

- Продължават ли традиционните обучения на русенските адвокати? В какви обучения са участвали през изминалата година?
- Началното и продължаващото обучение е постоянен приоритет за колегията ни. Целта е непрекъснато да се провеждат обучения на адвокатите и в изпълнение на тази цел вече трета поредна година провеждаме по пет семинара годишно, за които си сътрудничим с Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“ София. В резултат на упоритата ни работа в тази насока от 1 октомври 2013 година нашата колегия е регионален център за обучение и активно работим с колегите от другите адвокатски колегии в региона. Наред с това тази година в Русе за първи път бе проведено практическо обучение за кандидати за адвокати извън София. Това стана изцяло по инициатива на Адвокатския съвет на Русенската адвокатска колегия и разчупи централизирания модел на обучение, което дава възможност много повече кандидати за адвокати да получат достъп до обучение за предстоящия изпит. В резултат на това на последния изпит за адвокати и младши адвокати четирикратно се увеличи броят на колегите от Русе, които издържаха първата част от изпита.

- Колко жалби и сигнали срещу адвокати от Русе са постъпили през изминалата година? Има ли стартирани дисциплинарни производства срещу тях?
- Голяма част от работата на Адвокатския съвет се състои в разглеждане на жалби и сигнали от граждани срещу адвокати. От началото на 2015 година до момента са постъпили 11 жалби, от които по-голямата част още са висящи и се събират доказателства, а по 2 са образувани дисциплинарни производства, от които едното е приключило. Наред с това обаче, Адвокатският съвет работи и по един сигнал на адвокат по чл.29, ал.2 от Закона за адвокатурата. Това е една процедура, която се задейства тогава, когато административни органи или други служби в страната не окажат необходимото съдействие на адвоката при изпълнение на неговите функции. В момента се извършва проверка по сигнал от наш адвокат срещу Община Русе. 

- Промените в Закона за адвокатурата изплуват периодично като чувствителна тема. Срещу тях се възпротивиха счетоводители и юрисконсулти, които сметнаха, че от тях няма да има нужда, след като право да вършат голяма част от тяхната работа се делегира само на адвокатите. До къде стигна процедурата по изменението на закона и претърпяха ли планираните промени някакви корекции?
- Не само нашата професионална общност има нужда да се направят промени в Закона за адвокатурата, но считам, че и цялото ни общество има такава нужда. За съжаление не бе направено достатъчно за разясняване на тази обществена потребност. Към момента предложенията за изменение и допълнение на закона са внесени в парламента, но все още не са станали факт. Очевидно изменението на този закон не е приоритет на Народното събрание.

- Често хората вдигат ръце от адвокати, които гледат на клиентите си като на ходещи банкомати. Още по-често смятат, че да попаднеш на съвестен и отговорен адвокат е въпрос на късмет. Вие какво бихте посъветвали гражданите, които имат нужда от правна помощ, но не знаят към кой адвокат да се обърнат?
- Не мога да се съглася с това обобщение - в огромната си част адвокатите в Русенската колегия са отговорни и компетентни специалисти. Моят съвет към хората, които имат нужда от правна помощ, е да проучват предварително и задълбочено репутацията на съответния адвокат към когото се обръщат, да вярват на хора, които вече са били негови клиенти и са останали доволни от извършената адвокатска дейност. Обръщам се към всички наши клиенти с молба да не вярват на голи обещания, да не търсят адвокати или други посредници, които им обещават да „уредят“ делата им. Добрият адвокат има и добра репутация и неговата репутация му носи работа и клиенти.

- През юли колегията обърна внимание на нелоялната конкуренция, която са подхванали различни асоциации и сдружения, особено когато става дума за катастрофи. Изпратихте писма до ръководствата на болницата и полицията, в които описахте, че близки на пострадалите са застрашени от непрофесионална помощ в замяна на големи суми пари и потърсихте съдействие. Имаше ли реакция след този сигнал и промени ли се нещо? 
- В продължение на този въпрос е и въпросът за нелоялната конкуренция. Нашият стремеж е да разясним на всички клиенти правата им и възможността по най-добрия начин да ги защитят, като потърсят компетентна адвокатска услуга или като им бъде назначен служебен адвокат. Предлагането на услуги от посредници, фондации за защита на правата им или други „специалисти“ поставя в особена опасност хората и често пъти води до необратими негативни последици за тях. Не е необходимо да търсят „безплатна помощ“ от хора със съмнителни възможности и знания, след като държавата е осигурила правна помощ за социалнослабите ни клиенти. Тази борба  срещу нелоялната конкуренция е продължителен процес и резултатите ще дойдат трудно и бавно, но ние и през следващите години ще продължим да имаме това за една от основните си цели в нашата работа, за да защитим не само своите интереси, но най-вече правата на клиентите си.

- В последно време впечатление прави големият брой на делата, приключили със споразумения - така хем расте броят на осъдените, хем наказаните печелят облекчени присъди. Вие на какво мнение сте относно споразуменията и смятате ли, че те са пример за качествено правораздаване?
- Качественото правораздаване е това, което се осъществява в разумни срокове и не засяга чувството за справедливост в обществото. След като сключването на споразумения по наказателните дела отговаря в по-голямата си част само на първия критерий, то очевидно има проблем. Действително споразумението в голяма степен подобрява бързината в правораздаването и спестява много средства на българския данъкоплатец, но има още много какво да се желае по отношение на размера на наказанията, които се договарят с тези споразумения. Необходимо е да се изследва наложилата се практика и да се направят съответните промени в закона, така че наказанията, които се договарят и стават част от споразуменията, да бъдат максимално справедливи и да отговарят не само на очакванията на обществото, но и да съответстват на обществената опасност на деянието и дееца. Само така можем да говорим за качествено наказателно правосъдие.

- Расте или намалява доверието в съдебната система и защо?
- Ако погледнем изследванията на общественото мнение по този въпрос, то отговорът е еднозначен - не само че доверието не расте, но и напротив - това доверие е критично ниско. Причините са много и различни, но фактите са налице - българските граждани не вярват на правосъдието в страната ни. Истински се надявам тези проблеми по-бързо да се преодолеят, но това е свързано с много ясни цели, които все още не са дефинирани, и изключителна прозрачност и отчетност в работата на правосъдието.
В заключение искам да поздравя всички колеги адвокати в Русенската адвокатска колегия с предстоящия ни професионален празник и да им пожелая да бъдат здрави и да се гордеят, че са адвокати!