Д-р Свилен Досев е завършил Английската гимназия в Русе с отличие. С отличие завършва и първи курс в Медицинския институт в Плевен, след което печели стипендия и продължава образованието си в Петербургския педиатричен медицински институт. Дипломира се със специалност Педиатрия, след което печели конкурс и става докторант в Института по педиатрия в Научноизследователския институт по вирусология в Москва. Когато се връща в България, отново защитава специалността си и е един от последните доктори на науките с присъдено научно звание от Висшата атестационна комисия преди закриването й през 2010 г. Завършил е и Здравен мениджмънт.
6 години д-р Досев е бил началник на Детско отделение в МБАЛ Русе, където и сега продължава да дава дежурства. Преподавател е във факултета по обществено здраве в Русенския университет, а от септември м.г. е доцент. Има и частна практика.
Доц.д-р Досев е един от организаторите на Научнопрактическата конференция „Горещи точки в педиатрията“, която миналия месец се проведе за 11 път в Русе. Председател е на секция „Медицина“ в Съюза на учените в Русе. Отскоро е член на Консултативния съвет по педиатрия към Българската педиатрична асоциация.


- Д-р Досев, в момента има много вируси, които разболяват малки и големи, а вашите пациенти са най-уязвими. Наблюдавате ли вече повишена заболеваемост сред децата?
- Повишена предпоставка за това е преходното време, което няколко дни е топло, после се захлажда. Освен това започна и учебната година, повече деца се събират заедно, играят заедно и всичко това също повишава заболеваемостта. Често ме питат кой е вирусът сега. Не може да се каже, че един вирус циркулира. Защото не е един, а са няколко. Предните седмици например имаше много херпангини, които протичат с много висока температура, някои деца правят гърчове, може да се прибави разстройство, обриви. В тези случаи не е нужно антибиотично лечение, но детето трябва да се наблюдава от лекар и да се назначи съответното лечение, което да се прецизира и да се настройва според симптоматиката. Детето трудно се храни и приема течности, защото силно са възпалени небните дъги, има гранулации и всичко това е много болезнено. Може да се стигне до обезводняване, да се наложи прием в отделението. Има и вируси, които засягат горни и долни дихателни пътища, може да има стомашно-чревни прояви с разстройства, повръщане, гастрити, ентероколити, колити. Когато дойдат деца с такива по-тежки състояния, ние преценяваме дали да останат в отделението, или да се насочат към колегите инфекционисти. 

- Най-много боледуват децата в яслите и детските градини. Само неукрепналата още имунна система ли е причината?
- Колкото са по-малки, толкова са по-податливи на инфекции. Но има и друго - в яслите и градините групите са големи и често родители водят децата си със симптоми на заболявания. Където персоналът е по-стриктен, ги връща, но майката след час-два отново идва с бележка, незнайно откъде, че детето може да посещава заведението. И те не могат да го върнат вече. Или детето е с 38.5 градуса, повърнало няколко пъти, но майката казва: Не мога да го взема, ще го гледате до 5 ч. И това съм виждал. Сестрата не може да го настани в болница без родителите и се налага наистина да го гледат, докато си го вземат. Това говори за една обща ниска медицинска култура, дори арогантност. Казват: Ами какво да направя, като ще ме изгонят от работа. Заради такива случаи дадох предложение болните деца да ги събират в една стая, но персоналът се страхува, че ще ги обвинят в дискриминация.

- Масова практика е хората да се самолекуват в сезона на вирусите, но как стои този въпрос при децата, опитват ли се майките сами да ги лекуват?
- Това е другата масова грешка - че родителите сами си лекуват децата, четат в интернет, разменят си рецепти. Имал съм такъв случай: звъни ми майка и ми казва, че лекувам детето й. Аз не мога да се сетя кое е то нито по името, нито по адреса, но след като го довежда при мен, разбирам, че никога не съм го виждал. И тогава тя си признава, че не съм го преглеждал. Взела моя рецепта от нейна приятелка, защото детето й имало сходните симптоми и килограми. Сиреч, аз го лекувам. Много често не само мен, но и други колеги педиатри, се опитват да ни изнудят по телефона, като казват, че са извън града, детето има еди-какви си симптоми, да кажем лечение, а те като се върнат, ще дойдат на преглед. Обикновено нито идват, нито се обаждат. 

- Каква е причината според вас? Да не чакат на опашка за преглед?
- Да, но някой път искат и частен преглед. Ако го няма джипито и вече е след 17-18 ч или събота и неделя, детето трябва да бъде прегледано в „Мобилмед“ и ако те преценят, че е за хоспитализация, го пращат в отделението. Но има родители, които идват направо в отделението и искат преглед.
Да не говорим, че понякога ми звънят по телефона и искат да се консултират с мен за лечение, назначено от друг колега. Но аз не мога да коригирам лечение или да променя дозировка, без да съм видял детето. 
Звънят ми даже от чужбина. Конкретен случай от близките месеци ще ви разкажа. Родители ми се обаждат от Париж - детето има бронхит, прегледаха го, назначиха му антибиотик, но то го повърна. И искат аз да им го сменя. През лятото пък други родители ми звънят от Норвегия, детето им е на година и нещо, с повръщане и разстройство от 3-4 дни и вече само лежи, не се движи.  Аз да съм им кажел какви инжекции да си купят там, за да му минело. Четат ми какво са му изписали - някакви прахчета с глюкоза. Казвам им веднага да отидат в болницата и да искат лекар да го прегледа. Не, казват, ние ще тръгнем и ще дойдем при вас. Питам ги в кой град са - в Осло. Те наистина за три часа могат да вземат самолет и да пристигнат в Букурещ, за още един час са в Русе. И фаталното нещо да се случи тук. Казах им, че повече няма да им вдигам телефона, да отиват веднага в болницата и да търсят лекар. Постреснаха се. На другия ден ми звъни бабата на детето от Русе и казва: Както вие казахте, така правим. Сиреч, аз вече го лекувам това дете.

- Много ли такива случаи имате, когато родителите закъсняват да потърсят лекар?
- Много. Звънят ми примерно в 11 ч вечерта, питам ги защо толкова късно, а те - ами ние смятахме, че ще му мине. Защо на мен звъните? Ами никой друг не ни вдига телефона. Спекулират с това.

- Какво трябва да даде сигнал на една майка, че трябва да потърси лекар?
- Ако детето повиши два пъти температура над 38, това вече е основание да се обърне към лекар. Оправдания със зъбки, с плач, с игра не трябва да има. Щом тя вече звъни и търси помощ по телефона, значи е време. Но те първо звънят на приятелки, после на познати лекари някой да им даде съвет и след това вече се чудят къде да отидат, но да не се чака.

- Когато дете вдигне висока температура, какви грешки най-често допускат майките?
- Ами някои от тях не предприемат нищо. Чакат да му мине. Други знаят, че в Германия е казано, че до 40 градуса нищо не трябва да се прави. Защото организмът сам се мъчел да се пребори с болестта. И обикновено паниката настъпва след 10-11 ч вечерта, когато наближава полунощ и вече започват прозвъняване по телефона. Карат се с джипита, ако някое джипи вдигне, обикновено не вдигат, по приятелки звънят, използват стари рецепти. В нашите аптеки би трябвало да им вземат рецептите, като изпълнят предписаните лекарства. А те им ги връщат и майките си ги пазят и ги използват пак. После обвиняват лекаря, който я е написал, ама тя е написана преди 5 месеца за друг случай. Заменят се често лекарства в аптеките, често се объркват и оттам стават проблеми. Много рядко се случва фармацевт да звънне на лекаря и да уточни нещо. На мен ми се е случвало.

- Младите майки прилагат ли бабешки средства, или тези народни методи вече изчезват?
- Какви ли не работи съм чувал, че прилагат, или пък залитат само по хомеопатия. Една майка беше давала 6 различни неща на детето си. После идват с детето в доста тежко състояние, с развита пневмония. Хубаво е, че поне поизчезнаха разни гледачки и баячки, които преди 15 години бяха много разпространени.

- И сега в този сезон с много вируси какво трябва да правят майките?
- При първите симптоми, изчезване на апетит, сънливост, детето няма настроение да играе, неясни температури, по-редки изхождания, е хубаво да се даде нещо за температурата, но ако не спадне, майката трябва да се обърне към лекар, и то в светлата част на деня. 

- А за профилактика препоръчвате ли витамини и имуностимулатори?
- В рамките на разумното, ако е предписано от лекар и детето го приема добре, може да се използва. Има богата палитра мултивитамини, комбинации с черен бъз, ехинацея, коластри. Майката да си избере някой препарат и да го дава. На пазара вече има голяма палитра от т.нар. бактериални лизати. това са антигенчета, взети от тези бактерии, които най-често циркулират и причиняват инфекции на горните и долните дихателни пътища - тонзилити, борнихити, пневмонии. Обикновено през есента се прави курс 3 месеца по 10 дни, за да е подготвен организмът и като се срещне с тези бактерии, да отреагира по-бързо и по-адекватно. Има ги във вид на сиропи, прахчета, капсулки и е хубаво да се използват. Противогрипните ваксини - също, макар че много се спекулира с това. В западните страни например по броя на ваксинираните за грип се съди за медицинската култура на нацията. Но аз на своите пациенти не го препоръчвам горещо. Защитата е само 60%. понякога родители искат да им кажа някакво средство, от което детето да не се разболява никога. Няма такова.
Искам да обърна внимание на понятието настинка, което е неправилно, защото това означава детето да остане на студено място. Казват - това не е вирус, това е настинка. Но като цяло във всичко има някаква инфекция - вирусна или бактериална. И като пример винаги давам моржуването в Петербург. Там през зимата температурите падат много под нулата, но хората ходят на реката, чупят леда и се потапят вътре, даже бебета на годинка съм виждал да потапят. От това по-голяма настинка - здраве му кажи. Но децата не боледуват. Защото като няма вирус, няма и заболяване.