Три месеца чакахме да изработят протезата за крак на тъща ми, но учудването дойде, когато ни я доставиха. Дори на външен вид приспособлението не прилича на протеза, тежи поне 7-8 килограма и е дефектно. С това оплакване дойде в редакцията на „Утро“ Тодор Балкански. Мъжът бе крайно възмутен от факта, че държавата плаща хиляди левове на фирми, които предлагат некачествени изделия, и то за уязвими хора.
В случая с тъща му - 61-годишната Ваня Иванова, Регионалната социална дирекция е платила над 3800 лева за протезата. Жената е с психични заболявания, освидетелстван 100%-ов инвалид и с отрязан над коляното крак, но по документи може да се обслужва сама. Ампутацията се наложила след престой в Психиатрията в Бяла, когато Иванова се убола на желязо, а впоследствие кракът й гангренясал.
Надявахме се, че като получим протезата, жената ще стане от леглото и ще може да се придвижва сама. Обаче още щом я пробвахме, тя каза, че й е страшно неудобна, убива й, а освен това се клати. За какво тогава ми е тази протеза? За кол за домати ли да я използвам?, попита риторично Балкански.
Близките на Иванова обясняват, че от фирмата са ходили на място и са вземали размери, за да изработят прецизно протезата, но са категорични, че това е останало само в сферата на намеренията.
Действително се харчат много държавни пари за протези, които не се използват. Когато ходим на проверки, сами виждаме, че те често стоят неизползваеми зад вратата, макар да струват хиляди левове. Често докторите насочват хората с ампутации, че могат да поръчат протеза, която държавата плаща, и те се възползват от това си право, обясни за „Утро“ директорът на Регионалната социална служба Кристина Георгиева. 
Проблемът обаче идвал, когато протезите пристигнат и не отговарят на очакванията на инвалидите. Според експерти в социалната сфера често хората смятат, че на момента ще усетят протезата като част от тялото си. Реалността обаче била друга - болката и неудобството, а след това протриванията и охлузванията били нещо нормално и съпровождали на първо време човека с ампутация, докато не свикне с чуждото тяло. Това обаче често било непоносимо за обезкуражените хора, които нямали сили, воля и стимул да прохождат за втори път. Мотивация се забелязвала предимно у младите, които имали повече хъс.
Хората сами си избират фирма, която да изработи протезата. Социалната служба само превежда парите. Щом са недоволни, имат право да се оплачат и във фирмата, и в Комисията за защита на потребители, както и да пуснат сигнал до Агенцията за хора с увреждания, коментира Георгиева.