Делото „Юлиян Спасов“ е един от кошмарните примери за това, че връзка между справедливост и правосъдие на практика няма, поне у нас. И че докато кучетата /в случая от ЕС/ си лаят - керванът си върви.
Това особено ясно си личи от мотивите, с които Спасов и Михайлов са оправдани по едно от най-тежките обвинения: че в съучастие са измамили бившия областен управител Румен Януаров да отпише от регистъра на държавните имоти сградата на „Александровска“ 61, за да може с фалшивия нотариален акт тя да бъде реституирана на Иван Михайлов.
Факт е, че нотариалният акт е фалшив и че родата на Михайлов на практика никога не е била собственик на атрактивната сграда. Факт е също, че не е имало защо тя да бъде реституирана на Михайлов. Но според съда няма измама. Защото според закона, за да има такова престъпление, Януаров е трябвало да извърши разпореждане с имота - т.е. той да го прехвърли на някого. А той само е написал заповед за отписването му от актовите книги - разпореждане, което не води до промяна на собствеността. Михайлов става „реститут“ с фалшивия си акт директно по силата на закона.
След като няма разпореждане - няма причинена с това действие вреда, следователно няма измама или, казано на юридически език, не е изпълнен съставът на престъплението, разсъждава Великотърновският апелативен съд. И оправдава Спасов и Михайлов.
Това че държавата е била ощетена със 720 000 лева, че и повече, ако се сметнат всичките наеми, събрани през тези години от магазините в сградата, остава „страничен“ проблем. За който тя трябва да си води дело.